Мария Матеева-Казакова: Избирателят е създал клада за всеки, докоснал се до властта. Успява да накаже политиците

Това мнение изрази пред БНР журналистът и политолог Мария Матеева-Казакова, консултант по стратегическо планиране на политиките на ЕС в Центъра за стратегии и оценки в Лондон. Тя има докторска дисертация на тема "Популизмите в България", защитена във Франция.

"Наблюдаваме процеси, които са и нормални, и тревожни. България не е изключение. Сходни тревожни тенденции се наблюдават и в други държави – Швеция, Финландия, Италия и то в пълен синхрон с нас. Наблюдаваме пети поред избори, като резултат от които страната не успява да излъчи работещо мнозинство. Българският избирател успява да постигне един ефект, който всъщност търси – блокаж на политическата система, на едно олигархично управление, което той, реално погледнато, умело успява да възпре, използвайки апарата на представителната демокрация. По този начин се чува автентичният глас на народа и той успява да постигне ефект, който е нож с две остриета. Той възпира елитите, но по същество отнема собствения си суверенитет. Омразата към политиците стига до степен да възпре неговия собствен механизъм за представителство чрез парламента", каза в предаването "Хоризонт до обед" Мария Матеева-Казакова.

Погледнато в дългосрочен план, в последните 20 години избирателят наистина успява да възпре и накаже политиците, смята тя.

"На символно ниво той е създал една клада за всеки, докоснал се до властта. Появяват се нови политически играчи, нови партии, които получават кратък достъп до властта, след което биват изхвърлени. Но какви са опциите след това? Мечтае се за нещо като пряка демокрация, прокрадват се идеи за промяна на режима, за засилване на функциите на президента, и двете опции още по-опасни."

Пряката демокрация се имитира с този скъп и много интересен цикъл от постоянно гласуване в последните две години, а засилването на президентските функции също носи много рискове, отбеляза Казакова.

При нас има "партии-комети, които се появяват и изчезват и обществото изпитва удоволствие да създава и убива, за да се чувства по някакъв начин контролиращо собствения си живот", смята политологът.

• Надежда Нейнски: Буксуването на реформите създава евроскептицизъм и радикализация

• Тодор Тагарев: Най-малкото, от което можем да се притесняваме, е кой как ще се класира на следващи избори

"Възраждане" зае един вакуум, останал от партии като "Атака" и НФСБ. Те прогресират в последните три вота, резултатът им нараства, но имат и своите естествени лимити. Има ефект на снежната топка. Те в момента получават по-значим достъп до публичност, което подобрява техния резултат, в голяма степен поради факта, че не се докосват до власт, за разлика от ИТН, да кажем. Позволява им да останат антисистемни. Сериозен ръст на вота за "Възраждане" със заплашителни размери не смятам, че би могъл да бъде очакван. Те биха могли да се превърнат дори във втора политическа сила поради нестабилността на останалите политически формации. Партия като ПП би могла да изчезне толкова лесно, колкото и се появи. А партия като "Възраждане" има малко по-класическо съдържание от гледна точка на отправяните послания – пакет от националистически, социални, геополитически послания, които са класически за България", подчерта Казакова.

Според нея новият парламент не изглежда със сериозен потенциал, освен ако не се създадат безпринципни коалиции.

Чрез местните избори партиите успяват да добият по-директен достъп до европейско финансиране, защото има предвидимост на мандатите, посочи още Мария Матеева-Казакова.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.