450 са земеделските кооперации, които членуват в Националния съюз на земеделските кооперации в България, и обработват пет милиона декара земя. Не сме против украинското зърно, но не и при тези правила на безмитен внос, коментира Боян Димов, председател на Областния съюз в Силистра и член на контролния съвет на Съюза на кооперациите:
„Украинско зърно винаги е имало и винаги ще има. Търговия с Русия, с Украйна винаги ще има, просто преди е била регламентирана, имало е налози, които достигат цената до нашата. Имало е контрол. Сега поради военния конфликт в Украйна се създадоха тези коридори на солидарността и по тези коридори влиза този безмитен внос. Голяма част от продукцията все още залежава по складовете на земеделските кооперации, някои от тях се наложи да продадат под себестойност продукция, за да може да се разплащат с контрагентите си. Общият размер на загубите в държавата го знаем – 800 милиона. Не сме изчислявали за нашите кооперации каква е загубата, но не е малка“.

Проверка на „Хоризонт“ по Закона за достъп до обществената информация до Агенция „Митници“ показа, че от началото на Черноморската инициатива за зърното до края на март у нас са влезли близо 642 хиляди тона украинско зърно. Заради срива на цените, загуби претърпяха и кооперациите, които успяха да си изтъргуват реколтата, коментира Иво Христо, председател на земеделската кооперация в шуменското село Дивдядово, която обработва около 9800 декара и е продала почти цялото произведено зърно:
„Влиза зърно, което въобще не се окачествява, няма никакъв фитосанитарен контрол, произведено с евтини препарати, с евтини горива. Това е абсолютно нелоялна конкуренция към селскостопанските производители в България. Имам към 200 тона пшеница, която съм продал, но не е транспортирана, но колеги има с хиляди тонове. Имам преки щети, защото съм продал постепенно. При мен преките щети са около 300-400 хиляди лева“.
Пшеницата сега се търгува по 420-430 лева за тон. За да сме на себестойност, цената трябва да е поне 500 лева на тон, казва Роза Коджабашева, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Плевенско, и уточнява, че в района няма фалирали кооперации, но положението е тежко:
„В затруднение са колегите. Заеми за новата кампания не зная дали банките изобщо им позволяват да вземат, защото това е факт и се вижда – поискали са разсрочване, дори разбрахме, че някои банки отказват разсрочване на кредитите в момента за земеделските производители, защото се страхуват дали ще има кой да купи продукцията и каква цена ще бъде новата реколта“.
Докато в Арбанаси се провеждаше националната среща на земеделските кооперации, в късния следобед дойде новината, че Министерството на земеделието ще предложи на Министерски съвет да гласува временна забрана на украинския внос на зърно и храни. Председателят на Съюза на земеделските кооперации Николай Момчилов коментира:
„Като земеделски кооперации подкрепяме тази инициатива. Това беше едно от нашите искания и всичките тези протести, в които участваме съвместно с Асоциацията на зърнопроизводителите. Загубите са десетки милиони, точно като цифра не мога да ви кажа. В нашите складове залежава продукция, която е там. Не мога да кожа колко е залежалата продукция. Има кооперации, които са пред фалит, в затруднено положение. Тази мярка ще ни спаси, определено ще ни облекчи.“

Земеделските кооперации подкрепят мярката, но я определят като крайно закъсняла:
„Вече беше време да се направи нещо, защото и румънци, и поляци успяха да си го извоюват. При нас при положение, че още са пълни складовете със зърно, след месец и половина идва новата реколта“. „Това не е достатъчно. То е малко като награден посмъртно. Предложението- „за“ сме. Въпреки, че аз съм си продал зърното, но съм за тези колеги, които не са си продали, а те са страшно много“. „Твърде закъсняло е, но надяваме се поне за новата реколта да имаме някакъв смисъл от това“. „Нека да видим какво ще се случи за 6 месеца забрана, не можем да кажем дали ни спасява или не“. „Трябва да се спре. Европейската комисия какво ще помогне на България като не разреши и ние трябва да слушаме – защо?“ „Едва ли. Не вярвам Европейският съюз дали ще бъде съгласен с това наше решение. Съмнявам се“.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..