"Аз лично очаквах още днес или утре тези мерки да бъдат взети. Казахме, че до 5-и трябва да се вземат спешни мерки, но след 5 юни трябва да се търсят дългосрочни, като петте страни - България, Румъния, Полша, Унгария и Словакия да се включим пряко в тях", каза министър Гечев.
"Всичките разглеждаме едностранните мерки като временна мярка, която обаче свърши работа. ЕС започна да работи като съюз и то бързо."
Eвропейската комисия подготвя 6 култури, сред които и слънчогледово олио, които да бъдат поставени под особен надзор, съобщи още Явор Гечев.
"Ние констатираме в последните 3 месеца завишаване на количествата сухо мляко, внесено в България. Много сериозно настояваме за него и за меда, за включване в допълнителен пакет, за да може в бъдеще, ако се създадат проблеми, да бъде реагирано."
В България има много големи количества различни култури, които не можем да обработим до нова реколта, а и не можем да изнесем. Страните членки поискаха продуктите да са още 9 – сред тях пилешко месо, яйца, дори ябълков сок, посочи още аграрният министър.
"Ние не настояваме за крайност на мерките. Искаме коридорите да бъдат коридори. Това, което се случва, не устройва нито Украйна, нито България, нито ЕС. Пазарите биват губени и от България, и от Румъния, и от Украйна. Търговете за различни доставки се печелят масово, с най-ниска цена, от Русия."
"Кризите идват тогава, когато пазарът се нарушава. Черно море няма да е същото в следващите 10 години, дори войната утре да спре. Коридорите трябва да се урегулират. Коридорите трябваше да са коридори, а те спират в България, спират в Румъния, спират в Унгария, спират в различните страни, на практика не тръгват оттук. Същевременно има суша в Испания, но тези количества не отиват точно в Испания, не отиват и в други, трети държави, както и ние загубихме пазари", изтъкна още в коментара си пред медиите Явор Гечев.
Настояваме за решение с коридорите – да не натоварват допълнително нашата икономика, тоест за баланс, подчерта земеделският министър.
Той декларира, че оставаме приятелска държава на Украйна, но е категоричен, че коридорите трябва да се усъвършенстват.
"Трябва да се търсят пазари. Европа не може да погълне всичките стоки."
Защо Румъния не забрани вноса на селскостопанска продукция от Украйна?
Румъния сякаш не бързаше да вземе решение относно зърнените култури, идващи от Украйна – проблем, който е напът да фалира много местни фермери, поясни пред БНР кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева.
"В Румъния се получават и разпределят 3 милиарда евро годишно от ЕК, директна подкрепа от 2 милиарда за фермерите и около един – за инвестиции и може би от страх, че ако се опълчат на европейските институции, ще загубят тези пари, румънците сякаш дадоха леко на заден ход."
Най-големият страх е, че скоро по щандовете на румънските магазини може да няма румънски хляб, коментира журналистът.
Загубите, които търпят румънските фермери, са огромни. Прогнозата за реколтата на румънската пшеница за тази година е много добра, даже се очаква леко увеличение. За миналата година загубите на страната възлизат на милиарди, описа картината Ганчева. По думите ѝ румънските фермери настояват за 200 милиона евро компенсация и са поставили ултиматум на властите. Подготвя се мащабен национален протест на 7 юни.
През Румъния преминава 60% от украинското зърно и местните производители търпят много по-големи загуби от българските.
Прасета ли изядоха украинското зърно в Испания, вместо гладуващите в Африка? Тази тема развиха местни медии. По данни на ООН страната е най-големият вносител на украинска пшеница в света и втори – на царевица.
Украинската продукция пристига в страната предимно с кораби през хуманитарните коридори през Босфора, обясни кореспондентът на БНР Маргарита Ралчева.
В Испания има недостиг на зърно. Страната се нуждае от 38 милиона тона годишно, 24 милиона е местното производство. Ситуацията е по-различна, отколкото в Източна Европа, подчерта Ралчева. По думите ѝ се следи внимателно случващото се в Източна Европа, но Мадрид не е склонен да подкрепи исканията на източно-европейските страни.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Днес е денят на Габрово, а утре - традиционният карнавал . Веселият празник е символ на града на хумора. За мащабното събитие габровци се готвят цяла година, а карнавалният екип държи под око политиците , чийто кукли задължително дефилират пред погледите на зрителите. Сюжетите тази година са събрани под мотото "Правете карнавал, а не..
Три български общини - Дългопол, Провадия, Долни чифлик, ще бъдат рекламирани на полския пазар по проект за подпомагане на черноморските общини. Проектът се нарича "Открий миналото, преживей настоящето". През лятото на миналата година у нас са почивали полски туристи от всички възрастови групи , като най-много са били семействата с деца. От..
ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..
; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..
45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..
Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Клиниката по токсикология към Университетската болница "Д-р Георги Странски" в Плевен е единственото специализирано лечебно заведение за лечение на..
Покушението над словашкия премиер Роберт Фицо има политически мотив . Това мнение изказа пред БНР Милен Керемедчиев – бивш заместник-министър на..
На новите управляващи в Република Северна Македония (РСМ) предстои тежък сблъсък с реалностите в Европейския съюз (ЕС) . Това каза пред БНР..