"Започна много силно и много обещаващо, с българското присъствие около 8 декември, коледните празници и новогодишните, но след това работата спря, период около 20-ина дни. След втората половина на януари започна възстановяване и завърши добре. Затворихме всички писти с много сняг, много настроение, много посетени хотели, ресторанти и доволни туристи и колеги от бранша", коментира за БНР Малин Бистрин от Сдружението на туристическия бизнес в Банско.
Бистрин отбелязва, че трябва да се прави разлика между ръста на посетителите и ръста на приходите заради "скъпите стоки, които купуваме, скъпите енергоносители, въпреки помощта на държавата". Той обаче обобщава, че "остава споменът от един добър сезон".
В Банско са били традиционно представени пазарите, с които курортът работи успешно, с изключение на рускоговорящите.
Бизнесът гледа със спокойствие към следващия зимен сезон. Това обаче, от което има необходимост туристическият бранш, е реклама и е необходимо да се заделят повече средства, които ще се върнат в икономиката, посочва Малин Бистрин.
"Погледът ни е насочен към летните месеци. Посетихме няколко борси, много интересни. В Кишинев – интересът на молдовските туристи, после имахме посещение от бранша в Истанбул. Ако всичко е спокойно на международната сцена, ни очакват добри летен и след това зимен сезон."
Заради липсата на сняг в Боровец сезонът започна с частично отворена ски зона и с много притеснения относно организацията. Благовеста Томова от Съюза на хотелиерите в курорта описва ситуацията така:
"Успяхме до последно да поддържаме в добро състояние писти, съоръжения. Основният пазар, който винаги е присъствал и се завърна след пандемията, са гостите от Великобритания. Веднага след това са гостите ни от България. За трето място се борят балканските пазари и изненадващо в последния момент пазарът, който зае трето място, са гостите от Израел. Те харесват планината и курорта ни през лятото. В момента ни изненадаха със сериозно присъствие. Най-много гости посрещнахме втората половина на януари и целия февруари."
Боровец влиза в преходния сезон на конферентния туризъм, който е междинен между зимния и летния.
Трудно начало на зимния сезон, но и увеличение на туристите отчитат и в Пампорово, изтъква Мариан Беляков. По думите му трудно начало на ски сезон обуславя трудности и след това.
"При ситуация, в която чартърните и другите предплатени програми, особено по чуждестранна линия, не успеят да стартират навреме – това води домино от анулации, лавина от последващи откази. Беше много трудно. Въпреки това успяхме да се справим на много високо ниво. Най-много български пазар, много силно развити вече околни пазари и ирландски и британски. Имаше осезаем ръст от Молдова, Сърбия и Македония."
Според Беляков има тенденция на капсулиране на повече балкански туристи вътре в рамките на полуострова.
За България предстои силно лято, прогнозира той.
"Всички летни програми вече са задвижени. Имам по-високи очаквания от миналата година. Индикациите, които виждам, са за ръст на основни пазари, които бяха много дълги години със застой, някои от тях бяха дори на изчезване. Летните курорти, основният проблем, с който ще се сблъскат, е кадровият."
Той е категоричен, че временните визови облекчения няма да решат въпроса, а е необходима цялостна политика с хоризонт 15-20 години напред.
Мариан Беляков акцентира върху регулацията на ски зоните и развитието им. Според него трябва да се променят няколко закона, за да се улесни инвестирането в ски курортите.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..
; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..
45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..
Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си – да съгради храм в..
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена,..
Северна Македония тръгва към югославското си минало . Това заяви пред БНР председателят на Съвместната комисия по историческите въпроси проф. Ангел..