Огнян Тододров - Оги е художникът, който рисува и прави вътрешен дизайн на сгради, с длето вае фигури, понякога кара такси, а в малкото си свободно време композира музика за отмора, и дори печели награди. За 27-те години, преживени в Чикаго, той има 12 изложби - самостоятелни и общи. Показвал е свои творби и в Ню Йорк, а в Европа това се е случвало 25 пъти.
Преди да прелети океана, за да тръгне към американската си мечта, познава САЩ най-вече от телевизията, а сега отблизо я вижда и усеща доста по-различна:
"Америка е като всяка друга обикновена държава със своите си проблеми. Важното е да се вместиш вътре. На мен ми харесва, защото можеш да имаш работа, да направиш нещо. Хората са различни. Приемат ни нас, чужденците, като интересна твар. Когато направиш дадена изложба по съвсем друг начин, те започват да гледат на нещата и по-този начин. Аз съм щастлив, че можем да дадем българска линия, която те да видят като план в изкуството".
Кога откри художника в себе си?
Майка ми ме удари с един дневник по-главата, който беше надраскан с малки войничета и аз потънах в тресавището на изкуството.
На колко години беше тогава?
На 4 - 5 години може би.
Никога ли не те е привличало нещо друго да правиш?
Привличало ме е, разбира се, но когато започнеш да рисуваш, ти просто не можеш да го смениш с другия свят.
Като какъв художник се определяш?
Във всичко. Аз обичам и реализма, обичам дърворезбата, орнаментиката, пластиката. Всичко, което ме развълнува, обичам да го правя.
Какви техники използваш? Имам чувството, че обичаш да експериментираш, че непрекъснато търсиш нещо ново, различно...
Да, той и животът те увлича по този начин, защото, например, ако започнеш да правиш дизайн на някакво заведение или ресторант, те кара по-съвсем различен начин да мислиш и да ръководиш нещата. Там вече нещата са съвсем други, със съвсем друг материал, а иначе, в моите графики е стандартното рисуване с перо, с туш и съответно с печат, цинкография, която е много специфична и много интересна, защото, когато правиш цинкография, рисуваш точно обратното на фотоснимката. Което е черно, трябва да бъде бяло и малко е трудно, но успявам да се справя. Със суха игла се прави. Иначе пробвам с живописта. Много ме е влякла дърворезбата, затова и направих "Св. Иван Рилски".
Дърворезбата ли е голямата ти любов?
Ако погледнем реално в исторически план, преди да започнат да правят големите скулптури, хората са започнали да правят орнаментика по бойните копия, по къщите, които са строели. След това вече започват да правят скулптурите и големите неща, които стават в Египет, в Сирия, Вавилон, Рим.
Освен с четка и с длето, ти работиш и с музика, с ноти. От къде тази страст към музиката?
Не мога да я обясня. Просто сядаш и твориш. Тя се появи, когато навремето в пионерските домове ходехме да играем. Майка ми беше хореограф. Играехме народни танци. Като останеше време, аз се промъквах, имаше пиана в страничните стаи, и започнах дрън-дрън-дрън, та до ден днешен. Просто ми идва отвътре. Не мога да ти кажа как, но даже съм щастлив, че бях направил музика за филм и спечелихме награди. Аз спечелих 3-то място. В Сеул. Режисьорът, който прави филма, спечели първо място за режисура, а на нас ни дадоха 3-та, 4-та награда за грим и музика.
Продължаваш да композираш?
Да. По-малко, защото тук толкова си разпилян. Някой път, когато има време - да!
Кое е било най-приятното ти преживяване тук, на американска земя?
Най-приятното ми преживяване са тези изложби, които правим, защото там се събираме много хора и американци, и емигранти, които оценяват нашето изкуство.
Приемаш ли, че Америка е станала съдбата ти?
Ами то стана, защото няма накъде. Когато дойдеш и живееш малко повече години. Приблизително същите години, които си живял и в България. И когато дойдеш от един малък град. Чикаго си е Чикаго. Просто един огромен град, който има изненади, има всичко, но то това е красивото. Да свикнеш с него, да се приспособиш към града, да живееш, да работиш и просто да успяваш.
Допускаш ли, че някой ден можеш да се върнеш?
О, разбира се. Всеки го крепи това. Един ден, да, разбира се, ще се върнем. Защото аз никога няма да заменя природата на Сините камъни, на красотата на боровете, на вековните букове. България си е красива. Сливен е един много интересен град с доста мургави хора там, обаче е интересен като фолклор. Аз просто си харесвам България. Не може да не се върнеш. Трябва да се върнеш!
снимки: Личен архив
Варненци и гостите на морската ни столица са големи късметлии - особено ако са орепомани, защото от Варна ще започне да се пише историята на българските постановки на операта "Русалка" от Антонин Дворжак. А Държавна опера - Варна може да се похвали с присъствието на една от най-високо ценените изпълнителки на главната роля – оперната прима..
В 12-ото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Отзвук от спектакъла на операта “Риналдо“ от Хендел на студентите от оперната студия на Йерусалимската опера /кореспонденция на Феня и Искра Декало/ - Отзвук от спектакъла на операта “Дама Пика“..
На 82-годишна възраст в Габрово почина проф. Венцеслав Николов - един от забележителните български виолончелисти, уважаван педагог и общественик, а също и плодовит писател. Роден през 1943 г. в Русе, той получава първите си уроци по виолончело от баща си – известния русенски виолончелист, диригент и педагог Мишо Николов. Първият си концерт изнася, когато..
В разгара на летните месеци музикалните афиши в австрийската столица продължават да бъдат привлекателни, предлагайки на меломаните разнообразие от събития в класическия жанр. Един от тези артистични форуми е Международният музикален фестивал във Виена (Internationales Musikfest in Wien), който се проведе за осми път като партньорство между..
Ютия, която се загрява от горещи въглени; грамофон, който свири с механична енергия от лост като манивела; ръчна шевна машина; газени лампи - това са част от експонатите от изложбата „Модерният бит от края на XIX и началото на XX век“ в Регионалния исторически музей във Враца. Експозицията включва малко показвани предмети от богатия..
Фолклорният концерт на хор "Ваня Монева", дирижиран от нейния създател, маестра Ваня Монева, е един от акцентите в културната програма в съботния ден във Велико Търново. Световно известната ни диригентка се завръща в родния си град за творческа изява след три десетилетия . Концертът на хор "Ваня Монева" е част от тридневния фестивал "48 часа..
Не се случва често на концерт солистът да бъде настойчиво канен от публиката за повторни поклони буквално след всяко свое изпълнение от самото начало до финала на програмата, далеч преди да е дошло времето за бисове. Всъщност, в десетилетната си практика не помня случай, подобен на този с Гала концерта “Sole e amore“ с участието на оперната..
Българската политическа позиция и на дипломацията ни няма да се промени и ще остане подкрепата за Украйна. Като се дискутира изпращането на войски и..
Министърът на туризма Мирослав Боршош ще посети днес град Априлци, за да се запознае с трасето, предвидено за изграждане на лифт от квартал "Острец"..
Очаква ни гореща политическа есен - протести срещу завладяната държава и институциите-бухалки, организирани от ИПВ и граждански организации, ще..