Екстремните спортове 23-29 април 2023

Известният с бяганията си на свръхдълги разстояния Пирин Галов измина най-дългия ултрамаратон в досегашната си кариера - 510 км, с 20 000 м положителна денивелация в Италия. Ултрамаратонът Cursa di Ciclopi се проведe в Сицилия и това му беше първото издание. Успешното му финиширане дава право на участие в друг тежък ултрамаратон - престижният Tor des Géants в Италианските Алпи, 330 км, с 24 000 м изкачване.

“Епично за мен приключение” - бяха първите думи на Галов пред БНР след Cursa di Ciclopi. Десетина от общо 59 стартирали са били елитни ултрамаратонци, с подиуми от най-предизвикателните състезания напоследък.

Победиха италианецът Марко Губер (Marco Gubert), с време 86 часа и 28 минути, и британката Сабрина Вержи (Sabrina Verjee) при жените, 109 часа и 48 минути, която миналата година победи и в Tor des Géants и държи най-доброто женско време там до момента.

Снимка: Cursa di Ciclopi

“Компанията беше невероятна, само да застанеш с тези мъже и жени на старта носи удовлетвореност, а когато успееш да се пребориш с някои от тях и да завършиш четвърти... Наистина съм много щастлив”, сподели Галов.

Трасето на състезанието е било кръгово - със старт в живописното селце Чефалу (Cefalù), после обикаля действащия вулкан Етна и финишира отново в Чефалу.

“Доста технично трасе. Макар голяма част от него да бяха пътища, имаше два участъка - Етна Юг и Етна Север, които бяха брутални. Етна има няколко кратера и ние минахме по два от по-малките, които не са действащи. Вулканичен пясък и камъни. При качването нагоре и при спускането се движиш с константна скорост, няма възможност за никакво тичане, а ние го минахме и през нощта. Жестоко предизвикателство - от този тип състезания, които на мен ми харесват (в тази си част)”, разказа пред БНР българският бегач.

Като първо издание на състезанието обаче той посочи и някои организационни проблеми.

“От стотния километър до към 350-400 километра здраво се борех с един японски ултрамаратонец - Ватаро, и с него пет пъти пристигахме по нощите на пунктове, на които нямаше хора. Оставили 1-2 бутилки с водичка, някакво сладко и това е. При положение, че тичаш 500 километра, малко като сомнамбули бяхме, голяма борба да се справиш с яденето, с хидратацията, та по тая причина се наложи да ходя два пъти на ресторант (по време на бягането - бел.ред.) и да си купувам храна от някакви супермаркети, за да мога да оживея. Иначе с японеца направихме страшна гонка, психически много силен мъж, мислех, че ще изкара максимум 350-400 километра, защото имаше болки, почти не спеше през нощта. За първите 3 денонощия аз имах 2,5 часа сън, а той - под един час. Сядаме на ресторант през нощта, защото там, където трябваше, нямаше пункт, и японецът, както ми говори, забива глава в масата и заспива. След това става и почва да тича като древен монах”.

Освен това, трасето не е било добре маркирано и без GPS track е нямало как да се справят.

“Имам чувството, че по-голямата част е била рисувана на компютър и не беше минавал човек да види откъде трябва да се тича. Имаше частни територии, трябваше да тичаме по един скалист бряг - не тичане, а подскачане от камъче на камъче и гледаш да не се пребиеш. Прескачах огради, на които пишеше, че са частна собственост, изкатерих и една крепостна стена, за да продължа напред. Един километър през трънки - чудиш се как изобщо да минеш, лазиш по земята, отвсякъде те дере, късат ти се дрехите. Надявам се да оправят тези неща, ще говорим с организаторите, защото снощи в еуфорията им казах само хубави неща. Когато си завършил 500 км, си толкова щастлив, че не виждаш проблемите”.

Галов е впечатлен от екипа кинезитерапевти, които са се грижили за участниците там, където е имало големи пунктове.

“Моята тактика беше такава - влизах в пункта, лягах на масата за масаж и казвах на масажиста да ме събуди след 30 минути. После ставах и тръгвах да тичам отново”.

Имало е и забавни моменти.

“Аз съм винаги ухилен по трасето и се появиха мои фенове, които обикаляха от един пункт на друг - три 20-годишни момчета от доброволците. На поредния check-point казват - Пирин, ти си нашият герой, а, казвам, аз съм още трети, да, казват, но си единственият, който е усмихнат. Обяснявам, че съм усмихнат, защото бягам само за удоволствие. Едното ме поглежда учудено и казва: “500 км за удоволствие?! Не, ти си луд”. Такива истории. Иначе съм здрав, в кондиция, нямам никакви болки, само 2-3 мехурчета на пръстите на краката, тъй като гледах обувките да са ми малко по-свободни и да не ми се натоварват краката, като се надуят”.

Българинът беше един от малкото финиширали, като измина растоянието за 105 часа и 39 минути (това е време по неговия часовник, до момента на публикуването на тази статия нямаше отговор на запитването на БНР до организаторите, нито официално обявени резултати - бел.ред.).

В началото на тази година Галов победи в първото издание на португалския ултрамаратон “Terra de Gigantes”, като измина 303-километровото трасе, с над 11 000 метра изкачване за 49 часа и 33 минути. Става дума за състезания, наричани endurance trail, които докарват участниците до предела на възможностите им. Година по-рано пък - през март 2022 г., Пирин Галов победи и в най-дългия ултрамаратон в Испания - в Тарагона, 320 км, с 8700 м изкачване.

Следващата цел - "разпускане с приятели" на Тракия Ултра и Lavaredo Ultra Trail, а после - участие в епичното Tor des Geants. 

Снимка: Imagine Nepal

По високите върхове новината, която си струва да се отбележи тази седмица, е изкачването на китайката Dong Hong Juan на Шиша Пангма, което, според сайта 8000ers.com, я прави първата жена в света, изкачила 14-те осемхилядника, достигайки истинските върхове. От фирмата-организатор на експедициите й уточниха, че се е наложило китайката да изкачи повторно Манаслу, Дхаулагири и Броуд Пик, след като се оказало, че преди това, както повечето хора, е била на техни предвършия. Dong Hong Juan е завършила т.нар. Хималайска корона за общо 10 години, като започва с Еверест през 2013 г.

Малко припомняне по темата: През есента на 2021 г. шерпът Мингма Джи и кадри, заснети с дрон от Джейсън Гроувс (клиент на комерсиална експедиция), показаха, че хората масово изкачват предвършие на Манаслу, а не същинския връх, който е доста по-сложен в горната си част. Това означава, че от 70-те години на миналия век никой не е стъпвал на най-високата точка на този осемхилядник. Разкритието доведе до по-сериозно разследване на сайта 8000ers.com, засягащо и други осемхилядници. Хималайската база данни - организация, основана от хроникьорката в тази сфера Елизабет Хоули, излезе със заключение, че занапред за изкачване на Манаслу ще се счита най-връхната точка, виждаща се на снимките от дрона. За вече минали експедиции няма да има промяна в данните и няма да се стига до пренаписване на историята. Екипът на сайта 8000ers.com обаче зае друга позиция - там изкачванията ще бъдат разделени на две: достигната връхна точка и достигнати предвършия. След този развой на събитията някои от притежателите на Хималайската корона или от стремящите се към нея решиха да направят повторни експедиции, за да са изкачили истинските върхове. 

Снимка: Nirmal Purja

Междувременно, преди дни стана ясно, че властите в Непал са издали рекорден брой разрешения за изкачване на Еверест този сезон - 454. И тук става дума само за изкачванията от непалска страна, отделно са перимитите от тибетска страна, които се издават от китайските власти. Така че изкачването на най-високия връх на планетата в рамките на комерсиална експедиция, с шерп и с кислороден апарат е единствено и само лично постижение. Това, разбира се, важи и за останалите осемхилядници. И се надяваме стълпотворението от хора на Еверест и този сезон да не доведе до инциденти с жертви, каквито е имало в минали години.

Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".