Михаил Михайлов: Необходимо е да се създаде Аграрна камара, която да обединени и производството, и преработката

Той коментира случая на фермерите от Пловдив, на които мандрите отказват да изкупуват млякото, въпреки цената от 50 стотинки за литър и те започват да го подаряват. 

"Тези 7 млади мъже, които отглеждат 2000 крави и произвеждат 7-8 тона мляко на ден, продават своето мляко за 50 стотинки. Направили са и Организация на производителите. Смятат, че това е заговор срещу тази организация, която не е удобна за някои хора. Те са подложени на геноцид. Нямат право да изхвърлят млякото си на торището, нито на нивите, защото ще бъдат глобени. До момента никой от управляващите не ги е  попитал какво се случва". 

Михайлов смята, че мандрите не искат да изкупуват българско мляко, защото намират по-евтино. 

"Дали е мляко, аз не мога да кажа. За месец март в България са внесени само 400 тона украинско. Основно млякото влиза по документи от Полша, Румъния и Унгария. Млекопреработвалите казват, че е по-евтино и по-качествено от нашето. Аз смятам, че има и други фактори. В млякото се слагат и сухи млека, което е разрешено от закона в определен процент. Водата също е разрешена". 

• До края на юни земеделците трябва да докажат дали отговарят на критерия за активен фермер

• Франция бори високите цени с фермерски кооперативи, магазини за местни производители и семейни чекове

• Фермер от Крумовградско: Родно производство почти няма да има, ще се сведе до минимум

Новото правителство трябва да направи анализ и да се задействат инструменти за решаване на проблема, заяви той и даде за пример Румъния, където е сключено споразумения между министър-председателя, млекопреработвалтелите и търговците. 

"Те решиха да намалят с 20% цената на млечните продукти, които са произведени с румънско мляко. Това означава по-голямо търсене и увеличаване на цената му. Внесоха и закон, който задължава на всеки румънки продукт да има реклама". 

В предавенето "Преди всички" стана ясно и че няма достатъчно качествено българско говеждо месо, налага се внасянето на охладено от Румъния. За това сигнализират три фирми от Горна Оряховица, които единствени у нас имат правото да произвеждат Горнооряховския суджук. Той е първият защитен български хранителен продукт в ЕС.

"Има много проблеми за решаване. Ние сме далече от мобилните кланици, които циркулират в Европа. Има едно голямо поле за действие. Надявам се господин Кирил Вътев, който  е номиниран за министър на земеделието в правителството, което предстои да се гласува, да вземе отношение. Той трябва да удари по масата".

В момента нашите фермери не могат да изнасят животни от фермите си, защото не са ваксинирани против определени болести по държавната програма, отбеляза още един от проблемите, стоящи пред сектора Михайлов. 

"Могат само да ги закарат до най-близката кланица. А в много райони няма такава. Когато се ваксинират пък, трябва да се изчакат 28 дена , за да могат да бъдат изнесени"

Михайлов недоумява и  защо се изхвърля мляко, а държавата не осигури начин то да бъде рециклирано? 

"Частните фирми взимат 50 стотинки, за да го рециклират. Това мляко, което фермерите изхвърлят или подаряват, трябва да отчетат, за да си вземат субсидията - по 4 тона, реализирано по съответните наредби. Как ще го направят? Няма да си получат субсидията".

Той напомни и за трудностите при реализиране на схемите, по които животните трябва да прекарат 90 дни в Балкана.

"Но те не могат да напуснат фермата, защото не са ваксинирани. Когато се ваксинират, трябва да се изчакат 28 дена, което означава, че трябва да стоят до края на октомври, когато вече има сняг в Балкана". 

Цялото интервю на Веселина Миланова с Михаил Михайлов може да чуете в звуковия файл. 

Подробности за проблемите в месодайното животновъдство у нас може да чуете в репортажа на Здравка Маслянкова.

Те създават сериозни притеснения в работата на месопреработвателните фирми. Няма качествено говеждо българско месо, с което да работим, налага се да внасяме охладено говеждо месо от Румъния, което непрекъснато поскъпва, сигнализираха трите фирми от Горна Оряховица, които единствени у нас имат разрешението да произвеждат горнооряховския суджук. Месният деликатес от края на 2011 година е първият защитен български хранителен продукт в Европейския съюз. 

С регламент 1370/21.12.2011 г. горнооряховският суджук беше вписан  като първото българско защитено географско указание в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания. 

„Горнооряховският суджук се произвежда от едносортно качествено говеждо месо. Не можем да произвеждаме хубав суджук с лоша суровина, но, за съжаление, в България вече много трудно се намира суровина и то българска. Все по-трудно и по-трудно става. За бъдеше вече не знаем как ще се случват нещата“, казва Христо Христов, който е един от тримата индустриални производители на местния деликатес.  

Суджукът не е храна от първа необходимост, но е стока, чието производство е бизнес и дава хляб на стотици работници в Горна Оряховица.  

Говеждото месо за горнооряховския суджук се внася от Румъния, месото е много качествено, но е скъпо, споделя другият производител на деликатеса Румяна Добрева: 

„За нас големият проблем е, че ние не можем да го продаваме на истинската му цена по простата причина, че джобът на потребителя не е до там пълен и хората не могат да си позволят лукса редовно да си купуват хубава стока, често пъти гледат цената. Така или иначе ние като сме поели по този път трябва да си го извървим. От трите фирми съвсем отговорно заявявам, че ние го продаваме без печалба, но да речем това не е проблем, по този начин ние си популяризираме и фирмата, и града и т.н.“. 

Румънското охладено говеждо месо не е проблем за спазването на защитената рецептура на горнооряховския суджук, пояснява Румяна Добрева:  

„Самата защита така е направена, че този в този суджук няма абсолютно никакви адитиви, които биха могли, евентуално, някакво по-ниско сортно месо да съхранят. Един обикновен суджук може да излезе от сушилнята за 7-8 дни, а нашият продукт излиза за не по-малко от 15, което означава, че днес купуваш суровината на една цена, а след само пет дни тя вече е друга. В момента тази инфлация си върви нагоре и постепенно. Миналата година суровината беше на 7-7,50, тази година е на 15 лева“.  

Пазарът постепенно поема ценовите сътресения и продажбите на месния деликатес на българския пазар се изравняват с износа, който трите фирми, производителки на горнооряховския суджук, правят за европейските държави, посочи третият производител Иван Стефанов и коментира за ръста в цените: 

„То е неизбежно и при нас да се вдигат цените и то доста драстично. В момента нямаме спад в продажбите“. 

Кризата в българското животновъдство е основната причина, според тримата месопреработватели, за затрудненията, които изпитват, за да произвеждат горнооряховски суджук с румънско говеждо. 

„Дойде друг проблем, че месодобивните породи са доста скъпи и тъй като те вече са изчезнали от България и защо изчезнаха – по време на присъединяването към ЕС започнаха да изискват от кланиците много тежки промени. Хората нямаха финансова способност и много от кланиците затвориха. Отглеждат животновъдите животни, няма къде да ги заколят, за да дойдат при нас, защото ние сме преработвателни предприятия, нямаме кланици, и от там също дойде този спад. Евентуално има европейски програми, надявам се, че като се стабилизират нещата в страната, ще отпуснат средства“, 

казва Румяна Добрева и се надява, че до година-две процесът ще се нормализира. Колегата ѝ Христо Христов е песимист: 

„При мен цикълът беше затворен, имах две кравеферми и си произвеждах суровината до някъде, тя не ми стигаше. И двете кравеферми съм ги затворил, животните съм ги изклал, вече ги няма, по простатата причина, че не си струва да гледаш животни в България, това е истината. За Румъния субсидията за едно месодайно животно е 4 пъти по-висока, отколкото в България. Нека си говорим истината, това е истината. Имах близо 700 животни, всички съм ги махнал, нямам нито едно. Този сектор е просто на замиране. Говорим за продукт „Стара планина“ - то няма вече български животни, на изчезване са, особено говедата. Трябва да се помисли за този сектор, да се подпомага по някакъв начин, по-добра субсидия. Не може за зърнопроизводство да се дават такива големи субсидии, но не и за животновъдство. Едно животно се гледа една година, за да го заколиш и да има добър рандеман, и да изкараш нещо от него. Тук нещата са сбъркани“. 

И въпреки проблемите, за 16-а година трите фирми в партньорство с община Горна Оряховица ще направят традиционния празник на горнооряховския суджук от 9 до 11 юни.