Проф. Мария Тодорова: Има две теории за преврата на 9 юни, които си сменят местата в ХХ век - едната е за това, че се спасява държавата, която легитимно упражнява насилие, а другата, че е легитимно революционното насилие и то идва от Коминтерна

"Има наслагване на различни интереси. С изборите през 1923 година, които са мажоритарни, БЗНС успява да получи абсолютно мнозинство. Има обаче мощна съпротива срещу социално-икономическите реформи на партията. Важна е и външната политика на Стамболийски, който е за мирно уреждане на отношенията и сближаване с Югославия"

Царят не е организирал преврата, но му дава зелена светлина, отбеляза професор Тодорова.

Съсловната идеология за паразитни и производителни класи на Стамболийски му създава естествени врагове, посочи още тя. 

"В паразитните класи влизат военните, адвокатите и църквата. Естественият съюзник – Комунистическата партия, която е втора сила в парламента , е разглеждана  като съперник. Не помагат и ексцесиите на Оранжевата гвардия. Превратът се състои и е разтурена най-голямата партия. Министър-председателят и неговите сподвижници са избити. Налага се диктатура на града над селото".

• Проф. Веселин Янчев за провала на едно поръчано въстание през септември 1923-та

• Превратът от 9 юни 1923 и неговите последици

Има две интерпретации на преврата, обясни професор Тодорова. 

"Едната има за стожер държавността – идеята е, че се спасява България от хаос и диктатура. Тя е подплатена от теорията на Макс Вебер, че държавата има монопол върху насилието. Идеята е, че това насилие е легитимно. Тази интерпретация е господстваща до 9 септември и след 10 ноември.

Другата е тази около стожера на съпротивата, която също си позволява насилие, определяно като легитимно. Тя се основава на идеите на Френската революция". 

Тя разказа и за ролята на Коминтерна.

Цялото интервю на Ирина Недева с  проф. Мария Тодорова може да чуете в звуковия файл.