Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пламен Бончев: Този фестивал превръща Брюксел в българско възрожденско читалище

Пети фестивал на българската книга в Брюксел

Рада Ганкова: Фестивалът се роди като една малка мечта!

Петият фестивал на българската книга в Брюксел
Снимка: Иван Русланов

За поредна година Петият фестивал на българската книга в Брюксел обедини читателите от българската общност, като доведе в белгийската столица едни от най-актуалните ни автори.


Виктория Бешлийска, Момчил Николов, Йордан Славейков, Мария Касимова - Моасе, Владимир Зарев се включиха в двудневната фестивална програма, като отговориха на читателските въпроси и щедро раздадоха автографи.

"Исках да направя нещо за българската литература тук в Брюксел и то в по-голям мащаб още през 2018 година", сподели за "Понеделник вечер" Таня Станева, председател на Българската културна асоциация в Белгия.

Станева поясни, че е искала да подари чувството от Софийския панаир на книгата на своите сънародници в Белгия.

 „Писах на няколко издателства без да знам какво да очаквам. Още на другия ден ми отговори Божана Апостолова“ сподели още през усмивка Таня.

"Тогава ти "порастват крила" и си казваш, че да, дори само едно издателство да ти отговори, нещата ще се получат по някакъв начин. 2020 година направихме първият онлайн фестивал на българската книга, като 7 дни излъчвахме на живо...

Така започва това вече знаково събитие, което наистина донесе пълни с усмихнати читатели зали. Така се и създава анкетата за любим български писател на българите в чужбина. Българи от 18 държави си казаха мнението, това за мен е една малка стъпка, която ще ни даде верни критерии какво да правим от тук насетне", разказа още за "Хоризонт" Таня Станева.

А доброволците на фестивала Румяна и Сияна, които живеят в Брюксел, споделиха, че са щастливи да са част от тази културна инциатива, която популяризира българските книги. Те имат и литературен клуб - БГ - С чаша и книга в ръка".

Таня Станева и посланика на България в Белгия и Люксембург Пламен Бончев

"Всяка година фестивалите стават все по-многолюдни, все повече писатели и издатели идват от България, и все повече българи от Белгия, а дори и от съседните страни идват на този празник на българската книга", каза за "Понеделник вечер" посланика на България в Белгия и Люксембург Пламен Бончев.

По думите му може би това е най-голямото културно събитие на българската общност в Белгия, което се случва всяка година.

"Този фестивал превръща Брюксел в българско възрожденско читалище. Идеята ни беше задвижена от група ентусиасти, които искаха да се занимават с българска култура", изтъкна още Бончев.

Виктория Ангелова и г-ца Стоилова също доброволки на фестивала допълниха, че са страстни читателки, а причината да се включат във фестивала е начин да се докоснат отново до България.

Виктория Бешлийска откри фестивала на българската книга в Брюксел. Иска да увери българите в чужбина, че „винаги има една България, която ги очаква и това е България с хората, които имат нужда да общуват заедно. Без да слагат граници.“

"Организацията е прекрасна, водена от хора с мисия, изграждайки здрави мостове между българите по света", сподели още Бешлийска пред "Понеделник вечер".

„Едни прекрасни хора, които са организирали с много желание, това, което се случва“, представи хората на събитието българския писател Момчил Николов

"Тук хората са позитивни и настроени към нас авторите много добре. Езикът ни обединява, той ни сближава, каза още Николов, който планира продължение на своите истории за своя герой Чекмо.

Рада Ганкова, програмния директор на фестивала сподели за БНР:

"Идеята ни беше задвижена от група ентусиасти, които искаха да се занимават с българска култура. Фестивалът се роди като една малка мечта на принципа - "Няма начин да няма начин"... Пет години по късно ние вече имаме изградени традиции.

Хората са много активни и това е начин българската литература да бъде по-видима и разпознаваема, особено в контекста на спечелената от Георги Господинов награда за литература - "Букър", каза още Ганкова.

Рада Ганкова и Таня Станева - Пети фестивал на българската книга в Брюксел (от ляво на дясно)
Участник във фестивала беше и Гергана Димитрова от издателство "лист". За нея културата е най-важния начин да събираме българите по света. И това е така заради съпътстващата ни криза на идентичността и хората трудно успяват да се адаптират към промените, и книгите са добър начин да си обясним света, това е начинът да достигнем и до корените си, а това чрез националната литература става по-лесно, каза тя за БНР.

"Важно е да познаваме историята си по правилния начин, да помним какво се е случило назад, за да вървим напред", смята още Димитрова.

Писателят Йордан Славейков,  е категоричен, че „нуждата на човека от това да съпреживява света, в който живее през културата, по културен начин е една от спойките, които държат всяка една общност“.

По думите на Славейков, докато животът не ни даде Шах или Мат с един ход,  докато не ни отнеме някой близък човек, който наистина обичаме, чак тогава разбираме, че любова не си отива. И това е основната червена нишка и тема в неговите разкази...
Академик Владимир Зарев сподели за "Понеделник вечер" защо е приел поканата:

„Ужасно ми се искаше да видя кои са тези хора, които живеят извън България и продължават да бъдат във връзка с българската духовност, с българската книга, които продължават да четат български книги“.

"Книгата, изобщо изкуството, имат тази функция да обединяват хората. Защото винаги е много по-лесно – изкуството и културата действат директно на сетивата ни. Ние всички хора, където и да сме, изпитваме едни и същи емоции, каза пред "Хоризонт" Мария Касимова – Моасе.

"Срещите тук за мен са много съкровени, каза още Моасе.

А модераторът на авторовите срещи на фестивала Кремена Димитрова сподели за "Хоризонт", че за нея фестивалът е културно средище с апостолска мисия.


Повече чуйте в звуковите файлове.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Силен старт на Международния кларинетен конкурс "Сава Димитров" 2025

От 17 до 21 януари 2025 г. София ще бъде домакин за трети път на Международния кларинетен конкурс „Сава Димитров“ – културно събитие, което все повече трупа престиж и привлича световния музикален елит. Организатори са Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и фондация „Проф. Сава Димитров“, със съдействието на Министерството..

публикувано на 15.01.25 в 16:52
Мартина Табакова и Албена Врачанска

Радиооркестърът представя световната премиера на нов български клавирен концерт

На 15 януари в Първо студио на БНР от 19.30 ч. Симфоничният оркестър на БНР ще продължи поредицата си, в която през този сезон представя програми изцяло с българска музика. На диригентския пулт ще застане Константин Добройков - ръководител на камерния ансамбъл "Софийски солисти", с когото радиосимфониците са работили многократно и в концертни, и в..

публикувано на 15.01.25 в 15:56

Влиянието на ИИ във фокуса на Венецианското биенале по архитектура 2025

19-ото издание на Венецианското биенале по архитектура е планирано за периода от 10 май до 23 ноември 2025 г. Темата тази година изследва влиянието на изкуствения интелект и новите технологии върху архитектурата и обществото.  Българският павилион ще бъде подготвен от архитект Ясен Марков . Неговият проект "Псевдоприрода" спечели първо..

публикувано на 13.01.25 в 18:34
Росица Кавалджиева, Ирена Гъделева, Красимира Йорданова и Татяна Иванова

"Алегро виваче" на 35!

Първото издание на предаването за класическа музика "Алегро виваче" е на 6 януари 1990 г. Оттогава, вече 35 години, водещите, редакторите и репортерите му се стараят да отстояват високите стандарти, задавани ежедневно в ефира на Програма "Хоризонт", с актуални новини и динамичен стил, подсказани и от самото име - термин в музиката, озвачаващ "весело,..

публикувано на 13.01.25 в 14:57

Станислав Тунов преподава народни танци на над 100 любители на българския фолклор

Само въображението може да бъде ограничение - твърди Станислав Тунов, ръководител на фолклорен танцов състав "Шевица", който обединява интереса към народните танци на над 100 души на различна възраст. Всяка седмица по два пъти те танцуват заедно, така както са го правели предците ни.  Наред със запазване на традицията, в "Шевица" се отделя..

публикувано на 12.01.25 в 07:01
Максма - музикант

Максма покорява света с музиката си

В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с един уличен музикант, учител и пътешественик. От 5 годишен го наричат Максма. Той така се представя и до днес. Максма е грък – роден и израснал в понастоящем гръцкия град Александруполис, но днес неговият дом е София.  С Максима ни среща Виктория Петрова.  Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не..

публикувано на 12.01.25 в 06:12

Родовата хроника на Иванка Цветкова

Иванка Цветкова е един несъмнен талант за тези, които я познават, макар и задочно. Тя е родена в Ботевград, живее и работи в Италия и родът й е пръснат по света в няколко държави - Канада, Франция и пр. И тя решава да напише една книга за българския род " Предците ми говорят" като започне от древните българи, развие сюжета към нейния..

публикувано на 12.01.25 в 04:51