Проф. Дьорд Гивичан и неговият Тромбонов ансамбъл Сегед ще свирят за първи път на българска сцена на 15 юни от 19:30 ч. в Аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ по покана на Европейския музикален фестивал, в партньорство с Културния център на Софийския университет, Унгарския културен институт „Лист“ и сдружение „Брас перспективи“.
Формацията от осем тромбона е основана от проф. Гивичан през 2006 г., когато все още преподава в Университета в родния си град Сегед, след като е преминал обучение в него и в още няколко престижни висши училища в Германия и Швейцария. От 2019 г. класът му по тромбон вече е в столицата Будапеща, а част от студентите му отдавна са завършили и са на позиции в реномирани оркестри по света, но осморката продължава традицията и името Szeged Trombone Ensemble им напомня откъде са тръгнали по пътя към голямата сцена и голямата слава.
Самият Дьорд Гивичан в продължение на 15 години е бил член на прочутия Слокар квартет. Какво го е мотивирало да напусне него, за да създаде собствен ансамбъл?
„Тромбоновият квартет "Слокар" е базиран в Швейцария. Пък и е квартет, а по мое мнение, ако има нещо, което звучи по-добре от четири тромбона, са повече тромбони. И тъй като бях събрал много партитури на пиеси за осем тромбона, започнахме да ги изпълняваме със студентите ми в Университета в Сегед. Никога не съм си представял, когато основах ансамбъла, че ще станем толкова популярни. В началото свирехме каквото има налично за такъв състав, после продължихме и един от учениците ми започна да прави аранжименти специално, а след това и някои композитори откликнаха и започнаха да ни посвещават пиеси. И чак години по-късно осъзнах, че сме станали доста известни по света, не само в Унгария. Затова и дойде идеята да изнесем ансамбъла от Университета – да не свирим само по продукции, а той да стане професионална формация и да повишаваме нивото още, и още. И по този начин имах възможност да задържа най-добрите се студенти, нищо че вече са завършили, а хубавото беше, че и те бяха съгласни да продължим да работим заедно.
Програмата, с която Тромбоновият ансамбъл Сегед ще дебютира на българска сцена, е наречена "От барок до рок" и със сигурност ще се хареса на по-широка аудитория слушатели. Но трябва ли непременно публиката само да се забавлява на концертите и все по-често да чуваме да наричат класика филмовата музика, кросоувъра. Има ли шанс чистата класика?
„Разбирам какво ме питате - отговаря проф. Гивичан - В наши дни виждаме все по-малко хора да ходят на чисто класически концерти. А тромбонът е брас инструмент. В Унгария имаме голяма културна традиция в браса и в много малки градчета и села има духови оркестри – те са аматьори, но обичат да свирят заедно. И слушат музика, но не ходят в оперните театри, на балет или в концертните зали, които са далече. Такива хора ние каним на нашите концерти и изпълняваме популярна класика, позната за всички, след което слагаме специални пиеси, които искаме да покажем на по-широка аудитория, и се надяваме, че после същите тези слушатели ще отидат и на други концерти, защото сме ги заинтригували. Знам, че това изисква много работа и отнема време, но, в крайна сметка, ние сме основно класически музиканти, които трябва да имат публика, за да ги има и концертите ни. Затова трябва да се стараем.“
Дьорд Гивичан е прочут унгарски тромбонист, професор по тромбон в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща. Това ще бъде третото му гостуване в София - този път с основания от него Тромбонов ансамбъл Сегед, а на 16 юни от 10:30 ч. в зала "Димитър Ненов" на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" ще се проведе негова творческа среща с български ученици и студенти от Академията.
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на планините, ритъма на земята ни и емоцията на хората, които ги пеят и предават през вековете. В днешния динамичен свят, когато културите се смесват, а музикалните стилове се развиват, фолклорът остава..
"Фалстаф" от Джузепе Верди с диригент Григор Паликаров ще има премиера в Софийската опера на 27-и и 28-и февруари . В афиша на спектакъла има богато италианско присъствие, но не само като изпълнители - италианци са режисьорът, сценографът и авторът на костюмите. "Фалстаф" е последната творба на Верди. Познавачите на творчеството му..
Творение - за тази форма на литературното изкуство говорим, за нейните естетически и емоционално стимулиращи качества . Влизаме в света на метафорите, римата и ритъма , където словото превръща усещанията в изкуство. Разказваме за лицата и проявленията в живота на божествената и човешката любов . В месеца на любовта ви каним на среща с..
"Със сигурност джазът е начин на живот, начин на мислене. Джазът е необятна вселена ." Това каза в предаването "Преди всички" Иван Нотев, музикален редактор, автор и създател на новото предаване, което тръгва по програма "Хоризонт" тази вечер - "Джазавю". "Джазавю" с Иван Нотев стартира на 18 февруари по "Хоризонт" Интересът на..
19-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ e посветено на празника на любовта и виното 14-и февруари. В първия му час в букети от оперни наздравици са вплетени музикални новини и репортажи. Вторият час е посветен на любовта, но не на романтичната, а на добротворческата...
Музейната експозиция "Изповедта на Апостола", разположена в Квадрат 500 на Националната галерия, предстои да бъде премахната, предупреди Васил Василев - председател на Управителния съвет на Общобългарския комитет "Васил Левски". Двугодишният договор изтича на 19 февруари и няма да бъда продължен, каза Василев: "Това е подигравка с..
Продукцията "Конклав", дефинирана като политически трилър и фокусираща се върху процеса за избор на папа и всичко задкулисно, с което той е свързан, спечели наградата за най-добър филм на церемонията по връчване на отличията БАФТА на Британската академия за кино и телевизия, предаде Ройтерс. Режисьор на филма е Едвард Бергер. Филмът е..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато..
Цените в хипермаркетите могат да се регулират с контрол, първо на действащите регулатори. Истината е, че в тези търговски вериги е удобно да..
Незрящи от съюзи на слепите от областите Монтана и Видин участваха в кулинарен конкурс. Той премина под мотото "И ние можем" . Така хората със зрителни..