Закриването на фестивала “Опера на площада“ – събитие с най-високо европейско качество

Летният музикален сезон е в разгара си. След поредицата великолепни спектакли на Софийската опера на мюзикъла “Клетниците“ от Клод-Мишел Шьонберг на лятната сцена пред катедралния храм “Св. Александър Невски“, тази седмица беше официалното закриване на фестивала “Опера на площада“ с изпълнение на Девета симфония на Бетовен.

Това беше едно от тези събития, които ни карат да се чувстваме достойни граждани на европейска столица с музикален живот с най-високо качество. Присъствието в афиша на името на диригент като Даниел Орен не само привлече многобройна българска публика и билетите бързо се изчерпаха, но и много чуждестранни гости на София, които коментираха на различни езици около мен концертната вечер под звездите и пълната луна. Както българската публика вече знае, името на маестро Орен в афиша означава и най-високо ниво солисти, без компромиси. Сопрановата партия изпълни Джесика Прат, теноровата – Грегъри Кунде, басовата – Александър Виноградов. Това, че за мецосопрановата партия беше поканена Виолета Радомирска, е заслужено признание за солистката на националния ни оперен театър, която, напомням, след обучението си при Александрина Милчева в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров“, 15 години работи в Швейцария.

Отново станахме свидетели на майсторството на Даниел Орен да извайва всеки детайл, всяка фраза в огромна динамична палитра – от почти подземна тишина до грохот, което се изявява най-красиво в зала с добра акустика или при също толкова майсторско озвучаване. То е много, много трудно постижимо на открито и има какво още да се желае в това отношение. Все пак, без да правя подробен анализ, специално бих искала да изтъкна релефните полифонични изграждания в първия и в третия дял на втората част; изключително красивите пасторални картини, нарисувани от дървените духови инструменти във втория дял; майсторството на валдхорните в тихата динамика в началото на третата част и блясъка на тромпетите във финала. Брасът на Софийската национална опера не отстъпва на този на Софийската филхармония, според мен. Това свързвам както с отличните качества на музикантите, така и с репертоарната политика на първия ни оперен театър през последните 15 години.

Аплодисменти за целия оркестър, воден в това музикално събитие от новата концертмайсторка Слава Атанасова, за хора на Софийската опера с диригент Виолета Димитрова, както и за хора на Старозагорската опера с диригент Младен Станев за великолепното партньорство. Маестро Орен постигна абсолютно хомогенно звучене на двата хора в един, със силно експресивно въздействие. Отново ще кажа, че това беше едно музикално събитие с истинско европейско качество.

През новия сезон 2025/2026 г. на Софийската национална опера предстои да гледаме операта “Тоска“ от Пучини под диригентството на Даниел Орен – на 26 септември, което също, сигурна съм, ще бъде много специално събитие.