Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Работодателите не харесаха план-приема в университетите. От какви работници има нужда бизнесът?

Снимка: БТА

Преди дни Асоциацията на индустриалния капитал в България публикува отворено писмо до образователното министерство, в което настоява предложеният проект за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научни организации през следващата година да не бъде приет. Причината, според тях, е, че отново сме свидетели как модерните и неизискващи толкова усилия и учене специалности надвишават броя на тези, които могат да осигурят качествена и устойчива заетост. 

Образованието следва да е тясно обвързано с нуждите на пазара на труда, подчерта пред БНР Росица Стелянова - директор "Програми и проекти" в АИКБ. Тя посочи, че искат намаляване като цяло на план-приема, за да може да има по-голяма конкуренция:

"Това се спазваше. Поетапно през годините по малко се намаляваше. Спазваше се тази тенденция и винаги се взимаха предвид заявките, които подаваме, по определени специалности". 

Стелянова напомни, че още в началото на годината са искали среща с тогавашния служебен министър, за да обсъдят политиките и да дадат конкретни предложения в тази посока. Писмото ни остана без отговор, каза тя и добави, че в последствие са изпратили план-приема с конкретните им предложения. Тогава отново не са получили отговор.

"От наша страна каквото е било необходимо, беше направено. Липсваше диалог, за да може да го обсъдим. Разчитаме на по-голям диалог от страна на новото правителство и ръководство. Използвайки че все още държавният план-прием не е одобрен, решихме да го запознаем с проблемите, а именно - че професионални направления, по които до момента е имало тенденция за намаляване на план-приема, а други, при които е имало тенденция за увеличаване - е нарушен и е точно обратното. Вдигнати са с около 400 бройките за икономически специалности, за администрация и управление - с повече от 230 бройки". 

Опасенията на АИКБ са, че завършвайки такава неатрактивна специалност, много често лица с висше образование стават продавач-консултанти. Стелянова цитира данни на МТСП, според които 130 хил. младежи, които са висшисти, работят на места, изискващи средно образование.

Ако пазарът на труда има нужда от определени специалисти, естествено, че заплатите за тези специалисти ще бъдат много по-високи, изтъкна тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Председателят на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев се съгласи, че трябва да се обръща повече внимание на специалностите, които са приоритетни и от които бизнесът ще се нуждае. Младите хора обаче търсят друг вид специалности, подчерта той. 

"Например медицинските сестри - държавата постоянно дава милиони за медицински сестри. Посоката е правилна - трябва да се дават и за медицински сестри, и за инженерни науки, и за информатика, но трябва да видим какво се прави след това. Защото тези медицински сестри - те след това занимават за чужбина - 50-60% от тях отиват към чужбина. Ние финансираме тези млади хора и те след това заминават".

Според него може да има някакъв вид договор, при който ако искаш да се финансира образованието ти, тогава трябва да останеш 2-3-5 години да работиш в България:

"Има подходи. Но тук държавата, Народното събрание трябва да влезе в роля. Нека да се дават пари, но наистина да има смисъл да се дават". 

Парушев напомни, че има 8 защитени специалности. По думите му обаче те не се заемат изобщо. 

Стелянова също изказа притеснението на АИКБ по отношение на заминаващите в чужбина висшисти. По думите й асоциацията отдавна търси начини и политики, с които да се задържат младите хора в България. Те настояват за по-широка дискусия по темата. Според нея трябва да се промени рейтинговата система. Тя определи като порочна практиката "парите следват студента". Тя не позволява да се финансират университетите на база на качество и реализация на младите хора, категорична бе Росица Стелянова. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51

Скъсана ли е връзка между цивилизационния и технологичния напредък?

" Съществуването е винаги някакъв парадокс, който трудно можем да си обясним . Появяваме се от нищото и целият ни жовот е пътуване към нищото...За хората, които са "подпрени" на вярата светът може би да изглежда по-различен, но безспорно е, че има една територия на непознаваемото , която каквато и наука да го заобикаля, каквито и открития да..

публикувано на 20.11.24 в 17:34

Столичен ресторантьор: Има протекции и чадър за част от бранша

" Има странна симбиоза между част от регулаторните и контролиращите органи и част от ресторантьорския бранш ", изказа мнение пред БНР Дарин Стойков, който е собственик на заведение в София. Той допуска, че има данъчни протекции и политически чадър за част от бранша . Според него обаче протекциите не свършват в контролния орган, а..

публикувано на 20.11.24 в 15:32

Все още всяко трето дете у нас живее в риск от бедност и социално изключване

" България е поела в една не много добра посока. Все още всяко трето дете в България живее в риск от бедност и от социално изключване , което автоматично го лишава от всички възможности, които биха му позволили да развие пълния си потенциал". Това заяви пред БНР Боряна Гидикова – директор "Комуникации" в УНИЦЕФ-България. На днешния..

публикувано на 20.11.24 в 11:51