Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Работодателите не харесаха план-приема в университетите. От какви работници има нужда бизнесът?

Снимка: БТА

Преди дни Асоциацията на индустриалния капитал в България публикува отворено писмо до образователното министерство, в което настоява предложеният проект за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научни организации през следващата година да не бъде приет. Причината, според тях, е, че отново сме свидетели как модерните и неизискващи толкова усилия и учене специалности надвишават броя на тези, които могат да осигурят качествена и устойчива заетост. 

Образованието следва да е тясно обвързано с нуждите на пазара на труда, подчерта пред БНР Росица Стелянова - директор "Програми и проекти" в АИКБ. Тя посочи, че искат намаляване като цяло на план-приема, за да може да има по-голяма конкуренция:

"Това се спазваше. Поетапно през годините по малко се намаляваше. Спазваше се тази тенденция и винаги се взимаха предвид заявките, които подаваме, по определени специалности". 

Стелянова напомни, че още в началото на годината са искали среща с тогавашния служебен министър, за да обсъдят политиките и да дадат конкретни предложения в тази посока. Писмото ни остана без отговор, каза тя и добави, че в последствие са изпратили план-приема с конкретните им предложения. Тогава отново не са получили отговор.

"От наша страна каквото е било необходимо, беше направено. Липсваше диалог, за да може да го обсъдим. Разчитаме на по-голям диалог от страна на новото правителство и ръководство. Използвайки че все още държавният план-прием не е одобрен, решихме да го запознаем с проблемите, а именно - че професионални направления, по които до момента е имало тенденция за намаляване на план-приема, а други, при които е имало тенденция за увеличаване - е нарушен и е точно обратното. Вдигнати са с около 400 бройките за икономически специалности, за администрация и управление - с повече от 230 бройки". 

Опасенията на АИКБ са, че завършвайки такава неатрактивна специалност, много често лица с висше образование стават продавач-консултанти. Стелянова цитира данни на МТСП, според които 130 хил. младежи, които са висшисти, работят на места, изискващи средно образование.

Ако пазарът на труда има нужда от определени специалисти, естествено, че заплатите за тези специалисти ще бъдат много по-високи, изтъкна тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

Председателят на Националното представителство на студентските съвети Даниел Парушев се съгласи, че трябва да се обръща повече внимание на специалностите, които са приоритетни и от които бизнесът ще се нуждае. Младите хора обаче търсят друг вид специалности, подчерта той. 

"Например медицинските сестри - държавата постоянно дава милиони за медицински сестри. Посоката е правилна - трябва да се дават и за медицински сестри, и за инженерни науки, и за информатика, но трябва да видим какво се прави след това. Защото тези медицински сестри - те след това занимават за чужбина - 50-60% от тях отиват към чужбина. Ние финансираме тези млади хора и те след това заминават".

Според него може да има някакъв вид договор, при който ако искаш да се финансира образованието ти, тогава трябва да останеш 2-3-5 години да работиш в България:

"Има подходи. Но тук държавата, Народното събрание трябва да влезе в роля. Нека да се дават пари, но наистина да има смисъл да се дават". 

Парушев напомни, че има 8 защитени специалности. По думите му обаче те не се заемат изобщо. 

Стелянова също изказа притеснението на АИКБ по отношение на заминаващите в чужбина висшисти. По думите й асоциацията отдавна търси начини и политики, с които да се задържат младите хора в България. Те настояват за по-широка дискусия по темата. Според нея трябва да се промени рейтинговата система. Тя определи като порочна практиката "парите следват студента". Тя не позволява да се финансират университетите на база на качество и реализация на младите хора, категорична бе Росица Стелянова. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изглед към фрегатата Тритон на датския флот в Гренландия, архив, юли 2024 г.

Ледовете на Арктика – арена на горещ геополитически сблъсък

Залежи на нефт, газ и редкоземни елементи. Нови търговски маршрути и военни позиции – това са предпоставките за задаващата се нова Студена война между САЩ от една страна, и Русия и Китай от друга, за стратегическо предимство в тази част на света. Арктика ще бъде една от основните морски шамхатни дъски в новото противоборство  както през..

публикувано на 05.04.25 в 11:26

Двама бивши министри за безводието: Вода има, въпросът е къде отива?

Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..

публикувано на 04.04.25 в 07:59
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17