"Време е за решения!". С това послание в София пристигна специалният пратеник на Германия за Западните Балкани - Мануел Сарацин. А посланието му е отправено към Скопие. Той е един от малкото западноевропейски политици, познавачи на Балканите.
Когато говорим за евроинтеграцията на Западните Балкани, в България се вълнуваме най-много за съседна Република Северна Македония. Очевидно и Германия взима това присърце - неотдавна германският Бундестаг гласува по предложение на правителството резолюция за европейската интеграция на Република Северна Македония, в която се казва "Готовността на страната да се присъедини към ЕС е безпрецедентна и е пример за останалите държави от Западните Балкани". Защо тази резолюция беше гласувана точно сега, г-н Сарацин?
Навлязохме в решаващата фаза за промените в Конституцията на Република Северна Македония. Всички ние искаме българите да бъдат записани в основния закон. И това да бъде окончателно. Но за да стане това, парламентът в Скопие трябва да постигне мнозинство.
При посещенията си в Северна Македония през последните седмици и месеци германски депутати усетиха, че македонците се притесняват за своята идентичност, език и култура. И макар в България никой да не иска да отнема на македонците каквото и да било, за Германия беше важно да дадем знак и да уверим Северна Македония, че ще могат да извървят пътя към членство в ЕС като македонци. Но и в същото време, че за да започнат преговори за членство трябва да подкрепят постигнатото преди една година споразумение, което включва промените в Конституцията.
Пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, след разговори в Берлин, премиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски определи преговорната рамка, договорена преди година, като честна сделка. Защо тогава в Скопие няма напредък?
Управляващата в Скопие коалиция подкрепя постигнатия компромис и е подготвила проект за конституционните промени. Но не им стигат гласове от опозицията, за да бъдат гласувани в парламента с две трети мнозинство.
Както управляващите, така и опозицията в Германия подкрепят промените в Конституцията на Република Северна Македония. Може би България е критично настроена към методите на Берлин, с които си служим за да постигнем тази цел. Но никой от решаващите политически играчи в България не оспорва крайната цел - приемането на миналогодишния компромис и гласуването на конституционните промени още това лято.
Казахте, България е критично настроена към поведението на Германия по този въпрос. Какво имате предвид?
Не всички в България са доволни от резолюцията на Бундестага. Но това е напълно нормално - дори между приятели може да има различни мнения. Аз съм често в София и говоря с партньорите си за това, че е важно да се гради взаимно доверие. Да се опитаме да помогнем на Северна Македония да успее да постигне политически успех. В същото време чувам и разбирам България, когато настоява постигнатите договорки да бъдат спазвани. Но не мисля, че едното изключва другото.
Ако приемем, че българската дипломация не успя да представи на партньорите от ЕС притесненията ни спрямо Скопие, какво ще посъветвате София да направи следващия път, когато в хода на преговорите за членство се появят двустранни търкания?
Важно е да кажа, че българското вето не беше първото. Смятам, че сега е контрапродуктивно да се критикува българската позиция в миналото. Вместо това нека подчертая - преди година постигнахме компромис как заедно да вървим напред. В това решение участваха френският президент, германският канцлер, правителствата на двете страни, но и президентът Радев и президентът Пендаровски. Така че това е пътят. Рамката за преговори е очертана. Конституционните промени са част от тази рамка. И те трябва да бъдат гласувани.
Когато това бъде постигнато, мисля че трябва да се опитаме добронамерено да разрешим двустранните проблеми между България и Република Северна Македония. Да влезем в процес на взаимно изпълнение на условия, което ще допринесе за укрепване на доверието един към друг. Рано или късно това ще се случи, въпреки че на Балканите това не е лесна задача, защото тук винаги се казва: „нека първо другият изпълни условията“.
Дошъл е моментът за решения. За България темата е трудна, но не най-важната за вътрешната политика. За Северна Македония тя е най-важната. Всеки се опитва с тази тема да си гарантира политическото бъдеще. Така че - още веднъж: първата стъпка са конституционните промени, а ние ще се погрижим преговорният процес да бъде честен, така че и българите да се убедят, че изпълняваме поетите в европейското споразумение задължения.
Очаквате ли до края на годината да започнат преговорите?
За Република Северна Македония това лято трябва да е лятото на истината. За страната, но и за ЕС вече е крайно време и е изключително важно да има отговор. Отправихме нашето предложение преди година и оттогава чакаме отговора на Скопие. Няма да има други преговори, нито друго предложение. Няма да има друга сделка. Казвам го всеки път, когато съм в Скопие. Можете да приемете това предложение или не. Но нови преговори няма да има. Дори и да се появят идеи за нови преговори с България, ние няма да ги подкрепим. Няма да променяме преговорната рамка. В противен случай това ще се превърне в безкрайни преговори, само защото някъде има ново правителство.
Време е да имаме яснота. Естествено, ще приемем решението на Скопие. Но мисля, че дойде времето да получим отговор. Надявам се, че Конституцията ще бъде променена още тази година, но пак казвам - време е за отговори.
Въпреки планираните рекордни дългове в бюджета на Германия, за периода 2027-2029 г. се очертава сериозен недостиг от над 172 млрд. евро, съобщиха днес правителствени източници. Това са почти 28 млрд. евро повече от предвижданията в последните бюджетни параметри. Причините са по-ниски приходи в бюджета, включително заради новия икономически..
Младите лекари от инициативата "Бъдеще в България" се събраха на национален протест пред Народното събрание , като призоваваха за подкрепа от всички съсловия в здравната система. Днес изтича срокът, който беше даден от управляващата коалиция, за решаване на проблема със заплащането на работещите в здравната система. Медиците настояват..
Пожарът между хасковските села Устрем и Срем и непредвидимата посока на вятъра, е причина областният управител на Ямбол Николай Костадинов да задейства системата за ранно предупреждение за елховсокото село Мелница. Пожарът край Лесово е под контрол, продължава борбата с огъня в Бакаджика Кметът на общината Петър Гендов засега няма да обявява..
В италианската област Пулия, силите на реда делегирани от Европейската прокуратура разкриха нелегална фабрика за производство на цигари. Задържани са българи и украинци. Фабриката за незаконно производство на цигари е открита в селището Сторнара, предаде информационната агенция Ansa. Разположена на два етажа и оборудвана с най-модерна..
Пожар спря движението на високоскоростните влакове между Мадрид и Андалусия. Огънят е предизвикал задимяване при жп линиите в област Кастилия-Ла Манча. За потушаване на пламъците на мястото бяха разположени шест въздушни екипа, включително хеликоптери и самолети-амфибии, 14 наземни екипа и 84 пожарникари и екологични агенти от общността. От..
По-ниските температури в съседна Гърция не спряха някои от големите пожари в страната. Причината е силният вятър. Трети ден не спира борбата с огнената стихия на остров Китира. Отново бяха увеличени силите на гражданска защита и броят на доброволците на терен. По въздух гасят 6 самолета и 3 хеликоптера. Отново евакуираха туристите и жителите..
Режимът на Путин търси нови врагове, за да оправдае защо продължава войната в Украйна. Така бившият премиер и настоящ съпредседател на ПГ на ПП-ДБ Николай Денков коментира включването си в официалния списък на руското Министерство на външните работи като примери за "най-крайните прояви на русофобия", в който списък попадна заедно с Тодор..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..