Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Антон Моисеенко: Има руски активи, които могат да бъдат използвани за възстановяването на Украйна

"Позицията на Украйна - нуждаем се от тези пари за реконструкция, за поддържане на основните системи и при това се нуждаем от парите сега"

Русия трябва да плати за възстановяването на Украйна - това послание чуваме от всички държави, които подкрепят Киев в защитата му срещу пълномащабната война на Кремъл. Въпросът по какъв начин това да се случи обаче води до юридическа колизия, заради която различните държави имат своите аргументи да не подкрепят напълно инвестирането на замразените руски активи в Украйна за реконструкция на страната.

Европейският съюз обмисля решение, с което печалбата от тези активи да бъде предоставена на Украйна. Съединените щати от своя страна виждат възможност за прехвърлянето на замразени руски активи при условие, че Русия бъде обявена за държава - подкрепяща тероризма.

Интервю с д-р Антон Моисеенко - водещ експерт по международно право и санкционни режими и преподавател в Австралия. Той е и един от участниците в работна група, която търси решение в унисон с международното право, което да позволи активите на руската държава да бъдат използвани за възстановяването на Украйна. В интервюто за предаването "Събота 150" Моисеенко коментира, че подходът на Съединените щати би бил по-скоро символичен жест, отколкото реална стъпка към легална конфискация. Такава обаче може да бъде намерена за Съединените щати, за Европейския съюз и за останалите партньори на Киев, замразили руски активи, защото международното право без грам противоречие постановява, че държавата - агресор трябва да плати за възстановяването.

Първо, трябва да бъде ясно, че замразяването на активи заради наложени санкции няма отражение върху тяхната евентуална конфискация. Това по никакъв начин не помага за отнемането им, но и не го възпрепятства. Казано по друг начин, двата казуса се развиват в паралелни вселени. Фактът, че активите са замразени, означава, че те не могат да бъдат изтеглени от руската държава или индивидуални собственици от държавата, където са обект на запор.

Различни държави по света, включително и най-вече Г-7 - Съединените щати, Обединеното кралство, страните от Европейския съюз и още няколко държави, са замразили огромно количество руско богатство, голяма част от което са активи на руската централна банка. Говорим за около 350 милиарда долара. Те са под запор, което означава, че Русия не може да ги използва, но те не са конфискувани.

Могат ли някога да бъдат конфискувани? Отговорът на този въпрос засега е неясен. Има два аспекта. Първият е, че във всички държави, които споменах, няма нормативна уредба, на която да се стъпи, за да бъдат конфискувани руските активи под запор и предадени на Украйна. В същото време липсата на законодателна рамка в момента не означава, че тя не може да бъде създадена. Законите могат да се променят.

Това води до втория аспект на въпроса. Могат ли тези държави да променят законодателството си по начин, който позволява конфискацията на руските активи така, че да не се нарушава международното право? Тук има малки вариации в нормативната уредба на различните държави, но всичко води до основния въпрос - какво би могло да се направи с руските активи и то да бъде в рамките на международното законодателство?


В Брюксел се появи идеята да се облагат свръхпечалбите на тези активи.

Именно тук става още по-сложно. Основното обстоятелство, с което държавите се сблъскват в опита си да конфискуват руските активи, е държавният имунитет. Според международното право активи, притежавани от държава, не могат да бъдат отнети на същия принцип, при който това може да се случи с частни активи. Причината е, че държавните активи са защитени. Тук възниква много трудният казус - дали държавите могат да се отклонят от правия път, когато понякога се налага действие срещу друга държава, която брутално е погазила международното право?

Или казано по друг начин: Като се има предвид всичко, което Русия извърши - от започването на война до извършването на военни престъпления, дава ли право на държавите да конфискуват активите й въпреки държавния имунитет? Това е тема, по която експертните мнения се различават и могат да се намерят аргументи и в двете посоки. Европейският съюз зае много консервативна позиция. Даже бих казал, че не заема позиция.

Изглежда има опасение, че държавният имунитет може да предпазва руските активи от конфискация, но това никога не е изричано директно. Затова Брюксел се опитва да си отговори на въпроса какво може да бъде направено без в действителност да се отнемат тези активи. Идеята, която описахте, е извървяване на половината път - да се генерира доходност върху тези активи и тя да бъде дадена на Украйна.

Проблемът тук се крие в правилото на държавния имунитет. Възможно ли е да инвестираш чужд актив, да спечелиш от него и да прехвърлиш само печалбата на трета страна? Това в унисон ли е с правото на държавен имунитет? Ако отговорът е "не", тогава просто подобно действие е невъзможно. В същото време положителен отговор би повдигнал въпроса защо да няма директна конфискация? От тази гледна точка това половинчато решение на Европейския съюз, погледнато от перспективата на първия принцип, не е особено смислено.

Европейската централна банка и някои конкретни държави се опасяват от подкопаване на доверието в институциите. Имат ли основание?

Точно така и това е друг важен казус. Струва ми се, че правителствата не се тревожат единствено заради легалния аспект на въпроса. Представете си за момент, просто като умствено упражнение, че държавният имунитет не съществува в законодателството. Представете си също така, че няма законова пречка руските замразени активи да бъдат конфискувани по всяко време. Мисля, че правителствата и в този случай биха били много внимателни в действията си.

Безпокойството идва не толкова заради Русия или Китай, или някоя друга държава, която иска да се отдели от американската и европейската финансова система. Притеснението идва за държави в Африка, Близкия изток и Латинска Америка. Те ще се запитат какво ще се случи с техните активи, ако по някаква причина един ден засегнат с нещо Запада?

Отговорът е, случаят с Русия и Украйна е по-особен. Тук говорим за военна агресия, за военни престъпления, за нарушения на установения международен ред, за заклеймяването на руската агресия от Общото събрание на ООН. Има още много обстоятелства, които правят тази ситуация изключително специфична. Ето защо останалите държави не трябва да имат притеснения.


Тези уникални обстоятелства обаче могат да се превърнат в паралел с военни престъпления, извършени в миналото - например през Втората световна война, което да доведе до претенции от други държави?

Правилно, именно затова трябва да сме напълно наясно какво прави настоящата ситуация уникална. Също така трябва да бъдем пределно ясни с аргументацията на отнемането на руски активи. Сега сме изправени пред огромни щети, нанесени на Украйна. Вече обаче са налице замразените активи, което прави ситуацията по-специална. Активите вече са замразени и пред нас има две възможности - или те да се конфискуват и се предоставят на Украйна за възстановяването й, или предаваме тези активи на Русия. В крайна сметка трета възможност няма.

Правителствата трябва да вземат решение кой е правилният подход в тази ситуация и да произведат решение, което е в унисон с международните правила. Трябва да вземем под внимание, че именно международното законодателство е напълно категорично, че Русия е длъжна да плати за възстановяването на Украйна. Това изобщо не е казус. В другите примери, които понякога изникват, има известно противоречие, защото говорим за събития от преди 50, 70 или дори сто години. Затова за миналите събития може да се дебатира. В случая на Украйна е ясно, че Русия трябва да плати за възстановяването й, както и че има активи, които могат да бъдат използвани за това.

Има експерти, които смятат, че замразените руски активи могат да се използват при преговорите за прекратяване на войната, когато се стигне до тях?

Преговорите с Русия ще води основно украинското правителство. Украйна има най-голям интерес от успешни преговори, които да доведат до траен мир за украинците. Киев не иска да използва руските активи за пазарлък по време на преговорите. Напротив, украинската позиция е много ясна и последователна - нуждаем се от тези пари за реконструкция, за поддържане на основните системи, и при това се нуждаем от парите сега.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Съдът остави за постоянно в ареста четирима от задържаните за погрома срещу Дома на Европа

Софийският районен съд остави за постоянно в ареста четирима от задържаните за погрома срещу сградата на Европейската комисия в София по време на протеста на "Възраждане" в събота. Петима души са привлечени като обвиняеми във връзка с протеста на "Възраждане" На свобода излиза само непълнолетният 17-годишен младеж, който ще е под надзора на..

публикувано на 24.02.25 в 21:57

Пловдивчани подкрепиха Украйна

Със запалени свещи под формата на сърце, подредени пред катедралния храм "Света Богородица", украинската общност в Пловдив отбеляза третата годишнина от началото на широкомащабната война на Русия срещу Украйна. "24 февруари е датата, която промени съдбата на милиони украинци, дата, която си спомняме с болка за загиналите и страданията на..

публикувано на 24.02.25 в 21:36
Президентите на Украйна Володомир Зеленски (вляво) и на САЩ Доналд Тръмп

Тръмп изрази готовност да се срещне не само с Путин, но и със Зеленски

Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп изрази готовност да се срещне не само с руския президент Владимир Путин, но и с украинския - Володимир Зеленски. На пресконференция с гостуващия във Вашингтон френски президент Еманюел Макрон Тръмп, който наскоро нарече Зеленски "диктатор", покани украинския лидер във Вашингтон "през тази или следващата..

публикувано на 24.02.25 в 21:13

Кирил Петков: Европа е силна, а ние сме в нейния център

Стотици хора участват тази вечер в София в шествие в подкрепа на Украйна. От сградата на президенстската администрация участниците в Гражданския събор в подкрепа на Украйна се отправиха към представителството на Европейския парламент и на Европейската комисия, където в събота се стигна до сблъсъци с полицията по време на протест, организиран от партия..

публикувано на 24.02.25 в 20:44

Състоянието на папа Франциск е показало "леко подобрение“

Състоянието на папа Франциск е показало "леко подобрение“, съобщиха от Ватикана. Главата на Римокатолическата църква прекара 11-ия си ден в болница с двустранна пневмония, предаде АФП. "Критичното клинично състояние на Светия отец показва леко подобрение. Дори днес не е имало епизоди на астматични дихателни пристъпи; някои лабораторни тестове..

публикувано на 24.02.25 в 20:34

ООН прие втора резолюция за Украйна

Общото събрание на ООН прие втора за деня резолюция по повод 3-годишнината от началото на руското пълномащабно нахлуване в Украйна. Проектът беше на Съединените щати, но в текста бяха внесени толкова поправки, че в крайна сметка американският представител гласува "въздържал се". Серията от допълнения съдържанието на резолюцията беше направена по..

публикувано на 24.02.25 в 20:09
Президентите на САЩ Доналд Тръмп (вляво) и на Франция Еманюел Макрон - Вашингтон, 24 февруари 2025

Макрон призова Тръмп да подкрепи Украйна

Френският президент Еманюел Макрон се срещна с Доналд Тръмп в Белия дом в опит да укрепи подкрепата за Украйна срещу "агресора“ Русия. Макрон пристигна в Белия дом Срещата дойде в момент, когато отношенията на американския президент с Москва във връзка с войната заплашиха да разклатят трансатлантическия съюз. На третата годишнина от..

публикувано на 24.02.25 в 20:00