Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Гласове от Украйна - едно пътуване до Киев и назад" - Епизод 3 - Украинското Радио и ТВ

Обществената медия - "Суспiльне"

2
Снимка: Ирина Недева

Украинското радио. Спирка трета в пътуването до Киев и назад. Радиото, което днес е сграда и на телевизията. Защо - разказва Олена Ремовска, журналистка от украинската обществена медия:

"Ние, които работехме като телевизионен канал, и дигиталният ни отдел, дигиталните ни платформи, работихме в отделна сграда, различна от тази. Но защото в началото на пълномащабната военна инвазия телевизионната кула, тук - отсреща, където се помещаваше телевизията, беше бомбардирана от руснаците, трябваше да преместим нюзрума и офисите ни тук, а тази сграда беше само на Радиото. Но сега всички сме тук".

И в една сграда. В Украйна обществените радио и телевизията са в една медийна компания.

"Както можете да се досетите, има различни проблеми. Единият е, че някои от нашите регионални клонове бяха или все още са под окупация. Ще спомена например това, че нашият Херсонски регионален канал вече, за щастие, не е окупиран. Това е страхотно, а знаем какво е означавало това за тях, доста е било сериозно и сложно. Някои от клоновете ни, регионалните телевизионни и радио станции в Източната част на Украйна, са все още в окупация".

Атаките срещу телевизионните кули в Киев, Харков, Ровно, Виница потвърждават думите на украинския министър на културата и информационната политика Олександър Ткаченко пред френския вестник Le Monde, че "Телевизията е приоритетна цел за руснаците, и когато руснаците превземат някой град, те винаги започват с прекъсване на украинската телевизия и замяната ѝ със свои мрежи, още преди да превземат административните сгради".

"Друг проблем е това, че руснаците заглушават сателитния сигнал,  така че до тази част от Украйна, която е близо до фронтовата линия, трудно стига нашето излъчване. Проблем е също това, че не само телевизионната кула в Киев беше бомбардирана, но и други телевизионни кули на територията на Украйна бяха бомбардирани. Това затруднява работата ни, но ние се опитваме да решим този проблем. Част от моите колеги се преместиха в Западна Украйна и продължиха да работят от там. Другото затруднение е,  че не сме в нашите си офиси и всички сме сега в сградата на Радиото".


Като в “дядовата ръкавичка”, в атмосферата на някогашните магнетофонни ленти, радиостудиата, добре звукоизолирани с двойни стени и разбира се нововъведението във всяка украинска обществена сграда - добре означеният път към бомбоубежището.

Въоръжена съм с наученото от френския вестник  Le Monde, преди да се озова в сградата на украинската обществена медия. Заглавието казва много: Трудният баланс между военната цензура и плурализма на идеите в украинската телевизия От там знам, че, примерно, редакциите трябва да изчакат четири часа, преди да излъчат снимки на руски удари, за да не помогнат на врага да "коригира целта си".

За моя изненада Олена повдига сама този въпрос:

"Интересен е въпросът дали има военна цензура. Защото ние работим в условията на закон за военно положение и сме донякъде ограничени в това, което можем да кажем. Примерно - движението на придвижването на нашите военни превозни средства, военни формирования или пък за резултатите от бомбардировките. И има изисквания, с които трябва като журналисти да се съобразяваме. Примерно - не е разумно да показваме точно местата, където са паднали ракети или отломки. В смисъл, че не можем да показваме тези места по начин, който може да помогне на руснаците да знаят точно къде са стигнали ракетите им или къде са били свалени".

Когато си далече от ракетен обстрел, седнал спокойно на дивана си и наблюдаваш новините от военните действия в Украйна, едва ли си даваш сметка за логиката на тази военна цензура. Когато обаче си там и чуваш сигнала за тревога, си малко по-склонен да разбереш логиката на цензурата. Не е сигурно колко точни са руските ракети, дали стигат точно в целта, която искат да поразят, или улучват нещо друго. Знаем, че удрят жилищни сгради, нещо недопустимо в правилата на войната, загиват цивилни хора. Тогава разбираш защо е по-смислено да показваш кадри, от които НЕ си личи мястото. А смисълът по време на война… Смисълът, какъв друг, освен да няма много жертви.

"Има причини за този тип военна цензура, но разбира се, че това създава проблеми. Особено при някои чуждестранни журналисти. Те не винаги следват тези правила и това може да се окаже проблем. Те показват каквото решат, а може да има последствия. Много рядко се стига до това украинските власти да прекратят акредитацията на някоя чужда медия. И затова понякога украинските журналисти се чувстват по-ограничени от чуждестранните, защото чуждестранните медии могат да покажат каквото си искат, а украинските не могат".

Дори да се спомене кварталът, без кадри, които могат да покажат под какъв ъгъл ракетата е поразила съответната сграда. 

"Преди време имахме такъв казус. Колега беше написал, че системата за противовъздушна отбрана "Пейтриът" е свалила руска ракета от типа "Кинжал" над Киев. Украинските военновъздушни сили отрекоха. Казаха - това не е вярно, не сме свалили "Кинжал". А пък няколко дни по-късно признаха, че са свалили ракета "Кинжал". Доколкото аз разбрах от комуникацията ми с тях, те не искат по този начин да бъде идентифицирано мястото от което ПВО системата е действала. И разбира се след тази публикация вероятно е имало предислокация на ПВО системата".


Доколко това променя същността на новините - също въпрос, на който отговаря журналистката Олена:

"Тази военна цензура се трансформира през последната година. Понякога правят така, че е по-лесно за украинските журналисти да работят на терен. Понякога става по-трудно. Особено на териториите по фронтовата линия. Имаше проблеми, защото военните направиха различни режими на достъп в различните зони около фронта. И въведоха различни рестрикции за екипите. Това е проблем,  защото украинските журналисти искат да имат достъп до мястото на действията. Не искаме да стане така, че след края на войната, най-ключовите кадри, в аудио и видео, да са само на чуждестранните журналисти".

Има и друго. Обединеният новинарски канал-маратон между основните телевизии - обществената плюс основните частни телевизии:

"Сега основните телевизии се обединиха, за да излъчват 24/ 7 новинарска програма, тоест в нещо като телевизионен новинарски маратон. Това е интересна, специфична структура и идея. Като на практика това са 6 телевизии, повечето от тях са комерсиални, частни телевизии, плюс едната обществена телевизия, и телевизията, която преди това излъчваше парламента. След началото на войната от 24 февруари 2022 година те решиха да се обединят и да излъчват едно и също съдържание".

Логиката е да се централизира информацията, да не се губи времето основно на военните структури за медийни изяви и да се облекчи медийната продукция. Но това не минава без дискусии и вътре в самите медии, в крайна сметка - знак за здравословна медийна среда:

"Този формат е причина за разгорещени дискусии. Задава се въпросът дали е полезно това. Някои украински журналисти и западни журналистически партньори се питат дали това може да се използва в някакъв политически интерес. Но това беше създадено в самото начало като канал-източник на проверена информация по случващото се в Киев и в цяла Украйна".

Как се прави на практика, обяснява Олена:

"За да си го представите нагледно - ние си имаме наш екип от телевизионни журналисти, които готвят единия шестчасов блок, три или четири пъти седмично и така заедно с другите тв канали се създава тази 24 часова новинарска програма - като споделен продукт. Шест часа сме ние, следващите 6 часа е някоя друга телевизия. Представителите на украинските власти и на управлението на армията се включват на практика в тази обединена програма и така спестяват времето, което биха отделили да дават интервюта в различните телевизии. А знаем, че времето им наистина им е кът. Получава се нещо като централизиран канал за информация. Като украинския министър на информацията и културата".

Олена Ремовска в Украинската телевизия и радио в Киев

Любопитно е чия идея е това обединено новинарско предаване - маратонът, излъчван едновременно по всички телевизии.

"Доколкото аз знам, това е съвместна идея на Министерството на информацията и културата и Президентството, тоест кабинетът на президента Володимир Зеленски, като са участвали и представители на някои от медийните групи. Защото в началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна наистина не беше много ясно как точно ще работят информационните медии, примерно - дали ще показват своите други - не новинарски предавания, например шоу-предавания или забавни предавания и изобщо колко адекватно ще е това. А пък всеки един отделен телевизионен канал, телевизия, не винаги е в състояние да осигури 24/7  новинарско съдържание. Всички, които работят в новините за телевизия знаят добре това. Затова и медиите се включиха в това и мисля, че първите три месеца наистина това беше добър модел като източник на информация. Всички това гледаха. Но след това вече започнаха дискусии дали трябва да е точно такъв -  централизиран моделът на информация в Украйна. Някои от телевизиите започнаха да се връщат към своите програми, но все още този маратон съществува и все още не е ясно как ще се трансформира и докога ще съществува този модел".


Частните телевизии са стимулирани и от допълнително обществено финансиране. Украинското обществено радио и телевизия се финансира от държавния бюджет, а не от такса както е примерно Би Би Си, споделят от медията. Всяка година парламентаристите имат различни идеи за това какъв бюджет да отпуснат на обществената телевизия и радио на Украйна. В това приликите с България бодат очи.

Как стои обаче въпросът с безпристрастността по време на война, защото знаем кое е най-разпространеното медийно клише, че във война истината умира първа?

"Украинската обществена медия в рамките на този формат 24/7 - обединен новинарски маратон - се стреми да е много безпристрастна в своите шест часови отрязъци, като задължително дава трибуна на различните политически позиции и възгледи в украинското общество и на експерти с различни политически възгледи. Това не се прави от всички различни телевизии, които участват в този формат, но ние като обществена медия сме длъжни да го правим".

Координират ли тези 6 телевизии списък на гости? По-скоро не, отговаря Олена и дава пример: 

"Понякога се случва и някоя телевизия да е успяла да направи интервю с много важен човек, не знам какъв пример да ви дам, да речем с президента Зеленски, а да нямат ангажимент към отрязъка, и понякога предлагат ние да го излъчим в нашия отрязък, защото, примерно, интервюто ще остарее, докато дойде техният ред в маратона. Но доколкото знам, това са много редки случаи".

Съвпадението на различни интервюта в рамките на седмица с ключови представители на властта не е толкова голям проблем, защото:

"Идеята е, че зрителят не гледа 24 часа седем дни в седмицата този новинарски маратон. Така че това ще са различни аудитории, в различен момент от деня, в различен ден. Разбирам въпроса ви, но това не е най-големият проблем, който имаме".

А кой е той? Кой е най-големият проблем пред украинските журналисти? По-лесно ли е за големите международни медии да стигнат до интервю примерно с президента на Украйна Зеленски, отколкото за украинските им колеги? Влиза ли това състезание в списъка с проблеми пред украинските медии?

"Това е добър въпрос, защото това е повод за много дискусии. Ние често се чувстваме така като втора класа журналисти за украинските власти, не знам дали вие го забелязвате това, но обикновено наистина президентът Зеленски първо дава интервюта за чуждите медии. Неформално това се обяснява с разумни аргументи, защото е нужно украинските власти да комуникират с европейската и с американските аудитории, тъй като от тези страни от Запада очакваме военна подкрепа, и е важно да се обясни защо и да се разкаже какво става в Украйна. Така да се въздейства върху процеса на вземане на решения и обосноваване на решенията на западните държави. Но понякога това изглежда и като удобен повод да не се отговаря на въпросите на украинските журналисти, които трябва да помагат големи усилия да стигнат до отговори от нашите управляващи. Не всички, но някои от властимащите на много високо ниво, имат като че ли за приоритет да дават информация и интервюта на чуждестранните медии. Също така лично аз имам усещането, че британските и американските ни колеги имат по-добър достъп до това да снимат оръжията, особено тези, които са осигурени от Великобритания и САЩ. Скай нюз снимаха тежките британски оръжия, а Си Ен Ен - американските точно с такава логика".


Но и конкуренцията със световните медии обаче не е най-важното за украинските журналисти. Изненада номер три от първите ми срещи в Киев - хората не се оплакват. Не тръгват с драмата напред, не търсят ефекта на съжалението. Не се самоизтъкват в мъката, неудобствата, страха, тревогите, които преживяват, или пък в героизма. В статистиката на загиналите журналисти, която прави Репортери без граници расте броят на колегите загинали в Украйна, много често като местни сътрудници на големите чужди медии, както стана с украинеца - фрийлансър, който загина без бронежилетка поразен от руски снайперист на фронтовата линия, докато италианския му колега оцеля благодарение на бронежилетката си.

Украинските колеги от обществото радио и телевизия допълват сложната картина:

"За щастие нямаме колеги от обществената медия, загинали на фронта, докато са работили като журналисти. Но ние като журналисти в медиите не подлежим на задължителна мобилизация. Не защото има някакви привилегии за медиите, а защото определени професии се смятат за необходими за обществото във време на война - примерно за осигуряването на достоверна информация за случващото се. Това е такава професия".

Накрая, почти насила, без капка сензационност или себеизтъкване изкача отговор на въпроса. Ако не като журналисти, имате ли колеги, които са загинали като доброволно станали част от въоръжените сили на Украйна?

"Да…. за жалост има такива, които загубиха живота си на фронта. Като част от въоръжените сили".

Една среща с Олена Ремовска и нейните колеги в общественото радио и телевизия на Украйна. По пътя до Киев и назад.


''Гласове от Украйна - едно пътуване до Киев и назад'' - Епизод 1

"Гласове от Украйна - едно пътуване до Киев и назад" - Епизод 2

Снимки: Ирина Недева

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Поредно заседание на кризисния щаб в Плевен

Областният управител на Плевен Мартин Мачев свиква поредното заседание на Кризисния щаб.  Различните институции продължават изпълнението на мерките за справяне с безводието, което предизвика протести през лятото в града с искане за адекватни и бързи мерки от страна на държавата и местната власт. В заседанието, което започва в 10 часа в зала „Плевен“,..

публикувано на 31.10.25 в 01:49
Илияна Йотова

Вицепрезидентът на откриването на форум „Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век“

      Вицепрезидентът Илияна Йотова ще участва в откриването на XXIII Национална научна конференция с международно участие „Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век“ в Националната библиотека.         Форумът се организира ежегодно от Университета по библиотекознание и информационни технологии по повод Деня на народните будители.       Целта е да..

публикувано на 31.10.25 в 01:37

Български туроператори засега не са искали компенсации за анулирани пътувания до Русия

Българските туроператори, които работят на руския пазар, не са искали компенсации за анулираните пътувания до Русия, след новия пакет от санкции на Европейската съюз. Това съобщи пред депутатите от ресорната комисия в Парламента, министърът на туризма Мирослав Боршош. Той прогнозира минимален финансов ефект от забраната върху българския туризъм. "Засега..

публикувано на 31.10.25 в 01:21
Снимката е илюстративна.

Експерти: Испания ще се нуждае от 3 млн. жилища под наем

Испания ще се нуждае от 3 милиона жилища под наем през следващите 15 години. Прогнозата е на представители на сектора на недвижимите имоти. Изграждането на необходимите имоти ще струва 540 милиарда евро. Сметката е на директори на строителни компании, които участваха във Форум за жилища под наем, проведен в Мадрид. Експертите посочват, че Испания е..

публикувано на 31.10.25 в 01:06

Осигурени са повечето средства за ремонт на детското отделение на болницата в Елхово

Ремонт и модернизация на детското отделение предстои в общинската болница „Св. Иван Рилски“ в Елхово.  За дейностите са необходими над половин милион лева, като по-голямата част вече са осигурени по съвместен проект  с община Бургас.     Детското отделение на елховската болница разполага с 10 легла, като тук се приемат пациенти и от населени места в..

публикувано на 31.10.25 в 00:52
Джорджа Мелони

Сметната палата в Италия не разреши мост между Калабрия и остров Сицилия

Сметната палата в Италия отказа да даде зелена светлина правителството на Джорджа Мелони да започне изграждане на мост между Калабрия и остров Сицилия. Премиерката и заместникът ѝ и коалиционен партньор Матео Салвини реагираха гневно на решението, мотивите за което се очакват чак след 30 дни. Обществена поръчка за планираното съоръжение с дължина 3..

публикувано на 30.10.25 в 23:23

Община Кърджали награди ученика Атанас Митрев за научни постижения

Общината в Кърджали удостои с почетен плакет и грамота ученика Атанас Митрев за изключителни научни постижения. Митрев е ученик от XII клас в Езиковата гимназия "Христо Ботев". Той е част от националния отбор на България по астрономия и астрофизика, носител е на награди от престижни републикански и международни състезания и форуми. Плакетът и грамотата..

публикувано на 30.10.25 в 23:14