Срещата на НАТО във Вилнюс, войната в Украйна и други акценти от седмицата

През тази седмица: 

-НАТО потвърди обещанието си един ден да приеме Украйна, а Русия потвърди намерението си да продължи своята война срещу украинска територия. 

-САЩ видяха положително развитие в отношенията си с Китай на фона на оставащи сериозни разногласия между Вашингтон и Пекин. 

-Опозицията в Северна Македония отново постави под въпрос подкрепата си за исканите от България промени в Конституцията. 

-Холивудските актьори обявиха стачка. 

Водещи в международния поток бяха новините от срещата на НАТО във Вилнюс. От литовската столица Алиансът обяви най-голямата от края на Студената война ревизия на своите отбранителни планове на фона на продължаващата война на Русия срещу Украйна. А отношенията с Киев бяха поставени в нова политическа рамка - Съвет НАТО-Украйна. Създаването му дава равни права на Украйна с останалите съюзници, посочи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Но макар да потвърди желанието си да приеме Украйна за свой член и то по бърза процедура, НАТО не се ангажира със срокове. Членство не е възможно, докато трае войната и Украйна ще може да бъде поканена, едва след когато съюзниците се убедят, че обстоятелствата позволяват това, гласи най-общо заключението от срещата. 

Президентът Зеленски не скри разочарованието си, че страната му не е получила точен график за приемане в НАТО, но приветства намерението на водещите западни съюзници да предоставят гаранции за сигурността на Украйна. Такива гаранции са обещани с обявената във Вилнюс многостранна рамка по инициатива на Г-7 - групата, която включва Съединените щати, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Канада и Япония. Всяка от тях се ангажира да работи с Украйна, за да изгради тя сили, с които да се защитава и да може да възпират руска агресия в бъдеще“, се казва в изявлението на седемте. 

Още в рамките на срещата във Вилнюс различни държави обявиха нова военна помощ за Украйна. Сред тях се открои Франция, която ще предостави на Киев далекобойни ракети "Скалп" с обсег на действие 300 километра. Такива Украйна вече получи от Великобритания под името "Сторм шедоу". 

Украйна вече разполага и с касетъчните боеприпаси, предоставени от САЩ - едно решение на Вашингтон, което предизвика сдържани реакции дори сред ключови западни съюзници. Става дума за бомби или снаряди, пълни с по-малки експлозиви, които се разпръскват и взривяват на по-голяма площ и имат много по-голям унищожителен потенциал. Невзривили се малки елементи могат да експлодират и след години. Използването им е забранено от над 100 държави, но не и от САЩ, Украйна и Русия. Москва отрича да е използвала досега такива боеприпаси на украинска територия, но тази седмица заяви, че, вече ще го прави, след като и Украйна разполага с тях. 

Новите уверения, които НАТО даде на Украйна, бяха обект на публичен коментар и от страна на самия Владимир Путин. В телевизионно интервю руският президент отново заяви, че Русия смята за заплаха евентуално влизане на Украйна в Алианса и затова е предприела война срещу своята съседка. Путин заяви, че доставките на нови западни оръжия за Украйна няма да променят нищо, освен че бойните действия ще ескалират. През цялата седмица имаше смъртоносни руски атаки по различин украински градове, включително столицата Киев. Използвани бяха ирански дронове "Шахед" и руските крилати ракети "Кинжал". 

На този фон лидерите на страните от НАТО одобриха във Вилнюс нови регионални планове за защита на територията на Алианса. Единият от трите плана засяга района на Черно море, към който принадлежи и България. В съзвучие с новите планове Румъния и България се договориха да изградят съвместно командване за специални операции. Предвижда се действащата у нас от навечерието на руското нахлуване в Украйна бойна батальонна група на НАТО да може да бъде развивана до бригада, обяви министърът на отбраната Тодор Тагарев. Намерението е на българска територия да бъде създаден и дивизионен щаб. Ще бъде подсилена инфраструктурата в няколко допълнителни войскови района в Югоизточна България. 

Освен, че ще укрепва своите способности за отбрана, съвсем скоро НАТО ще се увеличи с още една страна-член. Очаква се Швеция да последва Финландия като нов член, след като тази седмица турският президент Реджеп Ердоган обяви, че страната му ще вдига ветото си върху шведското членство. Стокхолм е обещал на Анкара предостави пътна карта за борба с организациите, смятани от Турция за терористични, каза Ердоган 

На фона на продължаващата война на Русия срещу Украйна Съединените щати се опитват да активизират отношенията си с Китай. Посланикът на Китай в САЩ е провел тази седмица среща с най-високопоставения американския представител по въпросите на отбраната в Азия Ели Ратнър. Срещата идва, след като Вашингтон критикува Пекин за нежелание да се ангажира с комуникации по военни въпроси. В кратко изявление на Пентагона се казва, че на срещата в Пенгатона са били обсъдени "отношенията в областта на отбраната и "редица въпроси от международната и регионална сигурност". 

С оценката, че е постигнат напредък, завърши посещението си в Пекин американският финансов министър Джанет Йелън. Тя определи като "съществени и продуктивни" разговорите си с високопоставени представители, включително премиера Ли Цян, но в същото време призна, че остават сериозни различия. Китай недоволства, че САЩ са ограничили износа на някои усъвършенствани компютърни чипове и свързани с тях изделия в опит да възпрепятстват стремежа на Пекин да разработва технологии за военни цели. Като ответна мярка Китай възнамерява за да затегне контрола върху износа на редки метали, които са от решаващо значение за производството на компютърни чипове. 

Опозицията в Северна Македония отново постави под въпрос исканите от България промени в Конституцията на съседната държава. Лидерът на партията ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски нарече "минало" всички предложения за промени в Основния закон. Той каза, че неговата формация спира спира комуникацията си с управляващите правителството по този въпрос и единственото, за което е готов да разговаря, са предсрочни избори. Както се изрази Мицкоски, "правителството играе в интерес на България". 

От управляващия Социалдемократическия съюз омаловажиха изявленията на Християн Мицкоски. "Вредната му политика на отказ от диалог и опити за блокади е доказателство, че той е готов да доведе страната до задънена улица, до изолация", заявиха управляващиет в Скопие. те декларират, че направият всичко, за да бъде продължен европейският път на страната. Премирът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски заяви, че промените в конституцията ще влязат в парламента на страната не по-късно от края на месеца, за да започне парламентарната процедура. Че решението зависи изцяло от Скопие, напомни министърът на външните работи на Австрия Александър Шаленберг, който посети в четвъртък македонската столица заедно с колегите си от Чехия и Словакия. Тримата дипломати са били упълномощени от върховния представител на ЕС за външните работи да напомнят, че Северна Македония няма време за губене и трябва да извърши необходимите конституционни промени, за да започне преговори за членство в ЕС. 

Тази седмица Южна Европа беше в плен на гореща вълна. Температурите надхвърлиха 40 градуса в части от Италия, Испания, Франция, Гърция, Хърватия и Турция. 

Спадналите поне засега градуси на напрежение от безредиците във Франция позволиха страната да отбележи тази седмица сравнително спокойно своя национален празник - Денят на Бастилиията. В традиционния военен парад в Париж бяхо включени 5 хиляди пехотинци и над 150 бойни машини, а в небето прелетяха десетки самолети и хеликоптери. Също толкова мащабна обаче беше и полицейската охрана - 45 хиляди полицаи бяха мобилизирани в страната, от тях 10 се грижеха за сигурноста само около Париж. Забранена беше продажбата на пиротехнически средства, каквито масово бяха използвани от демостранти при неотдавнашните протести, подледвали смъртта на 17-годишния младеж, застрелян от полицай при неподчинение. 

В Париж, където живееше в емиграция, на 94-годишна възраст тази седмица почина световноизвестният чешки писател Милан Кундера - ярък представител на интелектуалците, надигнали глас срещу нахлуването на войски на Варшавския договор в Чехословакия през 1968-ма година - нахлуване, заповядано от Москва, за да бъде смазан опитът за социализъм с човешко лице, известен като Пражката пролет. През 70-те години Кундера емигрира във Франция, а публикуването на негови произведения е забранено. Най-известното от тях е романът "Непосилната лекота на битието" от 1984 година. 

Голям международен успех постигна българското кино. На 57-ия филмов фестивал в Карлови Вари, Чехия филмът на Стефан Командарев „Уроците на Блага“ спечели голямата награда „Кристален глобус". Лентата беше отличена и с нагада за най-добра актриса - Ели Скорчева, както и с Голямата награда на екуменическото жури. 

Холивудските актьори пък влязоха в новините с решението си да протестират. Националният борд на Гилдията на екранните актьори одобри започването на стачни действия след като преговорите с големите филмови студиа за ново споразумение се провалиха. Сред основните искания на актьорите са: по-високо заплащане, възнаграждения при стрийминг и защита от употребата на изкуствен интелект в киноиндустрията. 

Решението за стачни действия беше обявено в Лос Анджелис в петък и влезе в сила в полунощ в събота.  Актьорите се присъединяват към стачкуващите от два месеца сценаристи и така за първи път от над 60 години двете гилдии стачкуват по едно и също време. 

Обзора на водещите международни новини от седмицата слушайте в звуковия файл.