"Културни войни" с Владислав Апостолов: "Министерството на истината“ в Холивуд стачкува. Чудесно!

Преди дни милиони мъже и жени изкривиха лицата си в гримаси на недоумение, когато видяха изтеклите кадри от новата и страшно скъпа корпоративна екранизация по класиката „Снежанка и седемте джуджета“. Снежанка не беше баш Снежанка, а нямаше и седем джуджета, но вместо тях съзряхме странен състав като за пост-модерно фешън шоу, еко протест или друг гражданско-демократичен пърформанс. Отделно в приказката вече нямало да става въпрос за истинската любов, а за пътя на независимата Снежанка към лидерството. Мдааа... След тази поредна информация за Холивудска вандализация на класика, новината за стачката на сценаристите и актьорите звучи все по-добре.

В последните години тези американски гилдии се превърнаха в нещо като фарсова среща между „Министерството на истината“ по Оруел и „Министерството на смешните походки“ по „Монти Пайтън“. Сценаристите променят познати сюжети и персонажи в съзвучие с най-патологичните политически моди, а актьорите използват славата си да дискредитират всеки, който не е съгласен с идеологическото обезобразяване на филмови артефакти.

Политиката винаги е била част от киното. Но стачкуващите днес за повече пари прослойки се постараха да превърнат киното в особено невдъхновена част от политиката. И то не от политиката като цяло, а от една конкретна и меко казано спорна партийна платформа на власт из Западния свят. Сценаристи и артисти с общи усилия напълно „интегрираха“ развлекателната индустрия към режима на бюрократичен произвол, медийни манипулации и непристойни злоупотреби с истината, естетиката и човешкото достойнство.

Сега сценаристите искат повече пари след като съзнателно отблъснаха поне половината публика с открити обвинения в „расизъм, путинизъм, ксенофобия, хомофобия, трансфобия“ и други пароли на примитивната прогресистка представа за добро и зло, за престижно и простовато.

Желаят гаранции от студиата и стрийминг платформите, че ще бъдат защитени от възхода на изкуствения интелект. И това, след като много от тях публично се наслаждаваха на тревогите на всякакви работници, че професиите им може да бъдат заменени от дигиталните технологии. „Научете се да пишете код“, снизходително подхвърляха от „лаптоп класата“ към хора, които с физически труд изкарват прехраната си. Сега, когато техните комфортни и климатизирани работни места са действително застрашени от изкуствения интелект, те проглушават ушите на света с невротичния си каприз винаги да бъдат виждани като „център на Вселената“. Не са. В една съвсем друга част се намират, ала да не разваляме добрия тон.

Но дааа, какво в името на пропагандата, ще прави човечеството без съвременните холивудски сценаристи? За съжаление технологичните компании много лесно могат да направят програма, която по-добре от всеки стачкуващ филмов драскач да възпроизведе средностатистическия му сценарий за героична „нонбайнъри“ лесбийка, която се изправя срещу опасния патриархат и триумфира, благодарение на своя лишен от каквито и да е било недостатъци характер. Сценаристите сами се превърнаха в удобна мишена на алгоритмите. Такъв политически конформизъм, такава идейна нищета...

Критична маса от филмите и сериалите в последното десетилетие представляват посредствена колекция от плакатни послания за „лошия бял мъж“, „токсичния патриотизъм“, „застрашените малцинства“, „климатичната кауза“ и „миналото, заслужаващо унижение и унищожение“.

После се чудят защо новият филм за Индиана Джоунс, например, ще бъде на загуба от поне 200 милиона долара. Тук буквално имаме млада феминистка, която през цялото време го прави за смях и накрая го нокаутира, за да го спаси от собственото му жалко състояние. Не мога да повярвам, че феновете на старите филми за авантюристичния археолог не прегърнаха собственото му високобюджетно жертвоприношение пред олтара на културната революция.

Няма позната поредица, която да не премина през подобен механизъм за политическо прочистване през последните години. А сега влиятелни фигури в индустрията се притесняват, че ако стачката продължи дълго без сделка, то за публиката няма да има нови „програми за консумация“. Буквално така се изразяват. Какъв ужас... Няма програми, няма програмиране.

Но ще има поука. Или поне възможност за поука. Ако съзнателно се гавриш със собствената си публика, ако постоянно предлагаш отровен продукт срещу интересите на клиента, може би в някакъв момент ще го отвратиш и той ще ти покаже най-прекия път към нощната смяна в ресторанта за бързо хранене.

Малко професионални среди са нанесли повече щети върху културния пейзаж от съвременните холивудски сценаристи и актьори. Презрението им към хората с различни разбирания отдавна трябваше да предизвика рухването на този развлекателен режим. И от руините да се роди нов модел за екранно изразяване или да се върнем към стария, преди тоталното изтрещяване. Сега фракциите воюват помежду си. „Творците“ искат повишение и защита от корпоративните си господари, а пък те са в историческа финансова безпътица, раздули щата до край и наложили безумните правила за пренаписване на миналото. И никой от тях дори не помисля за извинение към плащащата публика. Презряната от елита публика, която реши за малко да прибере портфейла и поне временно да блокира посредствения холивудски сценарий.