„Един бял лист" - пърформанс за големия поет и драматург Иван Радоев през призмата на любовта

Поетичен пърформанс миналата година направи своя дебют по случай 95-тата годишнина от рождението на големия поет и драматург Иван Радоев. Той се казва  „Един бял лист“, а в него се представя подбор от най-обичаните любовни и социални стихотворения на Радоев.

Режисьорът на спектакъла Йордан Славейков и Калоян Радоев, внук на големия ни поет създават тази изключително въздействаща идея.

"Освен това в спектакъла се включи и бащата на Калоян, а след това нещата станаха леко, лесно и приятно по две причини - отлична поезия и талантливи актьори. Получи се много свободно и с много въздух...

Калоян ми даде достъп до всички стихове на дядо му, каза пред "Понеделник вечер" Йордан Славейков.

По думите на Славейков обединяващото в избора на стиховете за пърформанса е отношението на поета, на мъжа Иван Радоев към любовта от различните периоди от живота му.

През октомври имаме идеята да бъдат включени стихове, посветени на философията на живота, на родината, на природата и такива, в които поетът се обяснява в любов на родината, казаха Радоев внук и режисьорът.

"За дядо ми винаги съм чувал само добри неща, но когато пораснах и станах на 18 години разбрах, че като автор е супер интересен и аз го опознавах все повече. Именно около пърформънса „Един бял лист“ се разрових из архива и намерих алтернативни версии на стихотворения и това за мен се оказа едно общуване, макар той да не е при нас, разказа още за "Хоризонт" внукът Калоян Радоев.

"Аз с огромно уважение, с доза страх и респект тръгвам към авторите, които ще представям, освен с огромното любопитство, което ме води... Открих Радоев нежен и лиричен - защото драматургията действие, но поезията е друго, най-великото изкуство след музиката, тя е много чувствителна и такъв точно Иван Радоев открих във всичките му години, той винаги е с отворени очи към това накъде върви света, и накъде върви собственият му живот, разказа още Йордан Славейков.

Поезията и драматургията за дядо ми са били като деня и нощта - поезията е нощта, а драматургията е деня, защото тя се занимава със социалните аспекти на живота, а поезията се чете нощем и когато си сам, сподели още внукът Радоев.

Още по темата в звуковите файлове.