В началото на юли Европейската комисия публикува законодателно предложение, което да отмени изискванията за безопасност спрямо новите геномни техники за размножаване на растения, по-широко познати като новите ГМО.
"На практика означава, че ще могат да бъдат пускани в околната среда, без да бъдат тествани, ще могат да бъдат пускани в хранителната верига, без да бъдат сертифицирани. Всъщност се заличава правото на потребителите да знаят с какво се хранят, правото на фермерите да решават какво да отглеждат", коментира Ивайло Попов от екологичната организация "За Земята", който наблюдава развитието на генната модификация при растенията повече от 20 години.
"С това ще отпадне и възможността за изследвания да се проследи ако хора консумират такива продукти, какво се случва чисто статистически – дали се увеличават някои заболявания, дали не. Освен това ще се премахне възможността на страните членки да забраняват отглеждането на ГМО на своята територия, каквато съществува в момента. Ще се премахнат основните отговорности на компаниите, които ги пускат", категоричен е Попов.
На различно мнение са учените от мрежата за Европейско устойчиво земеделие чрез редактиране на генома EU Sage Network.
В момента в Европа съществува едно от най-рестриктивните законодателства за растенията, които са произведени чрез новите технологии за отглеждане, в сравнение с останалите части на света", заяви Уана Дима – управляващ директор на мрежата за Европейско устойчиво земеделие чрез редактиране на генома. По думите ѝ новото законодателно предложение обхваща новите технологии за размножаване.Така според нея европейските изследователи и земеделци ще могат да използват "целия инструментариум за нуждите си".
Дали евродепутатите ще подкрепят това предложение още не е ясно, но някои от партиите вече са формулирали своята позиция. Според Атидже Алиева-Вели от групата "Обнови Европа" новите геномни техники имат потенциал, но трябва да има много ясни критерии при освобождаването, както и проследимост.
"И да има оценка на всички рискове. Не на риска като цяло от освобождаването на даден продукт, а на всеки отделен риск, който носи този продукт. Новите геномни техники са част от прогреса. Въпросът е дали са опасни или не са опасни."
Дали новите технологии са опасни за здравето на хората и за околната среда или не?
Има научна платформа, която проверява всичко, достигащо до масата ни, напомня Уана Дима от EU SAGE Network. В проучване на европейския орган по безопасност на храните се посочва, "новите техники за размножаване на растения са толкова безопасни, колкото и традиционните", твърди тя.
За Ивайло Попов от сдружение "За Земята" отговорът не е еднозначен, но едно е сигурно и това е, че производството на растения на база новите геномни техники крие рискове.
"За консумация от хора или животни, по две линии: алергични реакции заради нови протеини или пък токсични ефекти заради това, че някой протеин се оказва токсичен за съответния вид – хората или животните, които консумират."
Рисковете за околната среда могат да бъдат много, изтъква още експертът.
"От това да бъдат токсични за някой вид, например полен от това растение да се окаже токсичен за някои опрашители или други насекоми – този риск трябва да се прецени оправдан ли е, доколко съществува и може ли да пуснем в безопасност в околната среда този продукт. Могат да бъдат и по-фини и по-скрити, например ако вследствие на промяна растението започне за цъфти в друг период, не този, в който типично цъфти - до какво ще доведе това за опрашителите и насекомите, които се хранят със съответния полен."
Докато учените спорят какви ще са последиците от размножаването и придобиването на растения в лабораторни условия, процедурата по разхлабване на политиките вече е в ход, а топката ще дойде и в полето на националните държави.
"В България много малко се говори по темата. Аз съм озадачен. Българинът преди 10-15 години се интересуваше повече от темата, бяхме една от водещите страни с интерес към тази тема. В момента е много нисък, обществен дебат няма. С тези нестабилни правителства не знаем и институционално какво се случва, има ли позиция България в крайна сметка."
Последното социологическо проучване, което еколозите от "За Земята" правят по темата за ГМО показва, че 72% от запитаните българи смятат, че правилата трябва да продължат да се прилагат.
Преслав Нейчев, Про Нюз Добрич
Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" повдигна отново темата за т.нар. оценка "дисциплина" и въвеждането на по-сериозни санкции, касаещи поведението на учениците. Юлиян Петров, КТ "Подкрепа": Оценката за възпитание не е наказание Има деца, които смятат, че могат да правят всичко и всичко е разрешено и идват лошите наказания на живия..
"Недобра е новината, че трафикът през последната седмица е два пъти по-лош от среднодневния за изминалата година. На места в сутрешните пикови часове стигаме до над 100% средно време за пътуване ", обясни пред БНР Христо Грозданов, управител на Института за транспортна инфраструктура. По думите му, "Пловдив след ковид привлече много..
Как победата на Тръмп на президентските избори в САЩ ще размести културно-социалните пластове отвъд Океана и как ще изглежда обещаната от него „Златна епоха“ за Америка? В деня, в който Доналд Тръмп повторно ще встъпи в длъжност като американски президент, от Автономията за слушане ви предлагаме анализ на стъпките на завиващата..
Трима служители на Националната компания "Железопътна инфраструктура" са временно отстранени заради трагичния инцидент край Локорско, при който загинаха двама работници. Това стана ясно след среща на новия министър на транспорта Гроздан Караджов с ръководствата на "Холдинг БДЖ", Националната компания "Железопътна инфраструктура" и..
Проблемите в детското здравеопазване и липсата на лекари не са от вчера, те са от доста години. Недостиг има в общинските и държавните болници, потвърди за тежката ситуация проф. Даниела Авджиева, преподавател в катедра "Педиатрия" на Медицинския университет в София, в интервю пред БНР. "Проблемът е, че липсват педиатри и в..
Българското политическо пространство в момента има 4 измерения, което е много сложно за партийно-политическа система . Това заяви пред БНР Боян Захариев от "Отворено общество", автор на анализ за българското партийно-политическо пространство и симпатиите на избирателите, базиран върху данни на "Алфа рисърч". В много демокрации по света..
Децата от между 6 и 11 години от великотърновските детски градини и училища през тази учебна година ще се учат как да разпознават симптомите на инсулта , за да бъдат полезни на своите близки и незабавно да потърсят лекарска помощ. Образователната програмата се казва "Бързи герои 112" и се подкрепя от община Велико Търново, младежите..
Достатъчно е да сте в едно помещение с болен от грип, който да се изкиха и изкашля няколко пъти и се заразявате в рамките на часове . Началото е..
Според официални съобщения интерес към рафинерията в Бургас имат компании от Казахстан, Азербайджан, Унгария и Катар. По този повод енергетици и..