В началото на юли Европейската комисия публикува законодателно предложение, което да отмени изискванията за безопасност спрямо новите геномни техники за размножаване на растения, по-широко познати като новите ГМО.
"На практика означава, че ще могат да бъдат пускани в околната среда, без да бъдат тествани, ще могат да бъдат пускани в хранителната верига, без да бъдат сертифицирани. Всъщност се заличава правото на потребителите да знаят с какво се хранят, правото на фермерите да решават какво да отглеждат", коментира Ивайло Попов от екологичната организация "За Земята", който наблюдава развитието на генната модификация при растенията повече от 20 години.
"С това ще отпадне и възможността за изследвания да се проследи ако хора консумират такива продукти, какво се случва чисто статистически – дали се увеличават някои заболявания, дали не. Освен това ще се премахне възможността на страните членки да забраняват отглеждането на ГМО на своята територия, каквато съществува в момента. Ще се премахнат основните отговорности на компаниите, които ги пускат", категоричен е Попов.
На различно мнение са учените от мрежата за Европейско устойчиво земеделие чрез редактиране на генома EU Sage Network.
В момента в Европа съществува едно от най-рестриктивните законодателства за растенията, които са произведени чрез новите технологии за отглеждане, в сравнение с останалите части на света", заяви Уана Дима – управляващ директор на мрежата за Европейско устойчиво земеделие чрез редактиране на генома. По думите ѝ новото законодателно предложение обхваща новите технологии за размножаване.Така според нея европейските изследователи и земеделци ще могат да използват "целия инструментариум за нуждите си".
Дали евродепутатите ще подкрепят това предложение още не е ясно, но някои от партиите вече са формулирали своята позиция. Според Атидже Алиева-Вели от групата "Обнови Европа" новите геномни техники имат потенциал, но трябва да има много ясни критерии при освобождаването, както и проследимост.
"И да има оценка на всички рискове. Не на риска като цяло от освобождаването на даден продукт, а на всеки отделен риск, който носи този продукт. Новите геномни техники са част от прогреса. Въпросът е дали са опасни или не са опасни."
Дали новите технологии са опасни за здравето на хората и за околната среда или не?
Има научна платформа, която проверява всичко, достигащо до масата ни, напомня Уана Дима от EU SAGE Network. В проучване на европейския орган по безопасност на храните се посочва, "новите техники за размножаване на растения са толкова безопасни, колкото и традиционните", твърди тя.
За Ивайло Попов от сдружение "За Земята" отговорът не е еднозначен, но едно е сигурно и това е, че производството на растения на база новите геномни техники крие рискове.
"За консумация от хора или животни, по две линии: алергични реакции заради нови протеини или пък токсични ефекти заради това, че някой протеин се оказва токсичен за съответния вид – хората или животните, които консумират."
Рисковете за околната среда могат да бъдат много, изтъква още експертът.
"От това да бъдат токсични за някой вид, например полен от това растение да се окаже токсичен за някои опрашители или други насекоми – този риск трябва да се прецени оправдан ли е, доколко съществува и може ли да пуснем в безопасност в околната среда този продукт. Могат да бъдат и по-фини и по-скрити, например ако вследствие на промяна растението започне за цъфти в друг период, не този, в който типично цъфти - до какво ще доведе това за опрашителите и насекомите, които се хранят със съответния полен."
Докато учените спорят какви ще са последиците от размножаването и придобиването на растения в лабораторни условия, процедурата по разхлабване на политиките вече е в ход, а топката ще дойде и в полето на националните държави.
"В България много малко се говори по темата. Аз съм озадачен. Българинът преди 10-15 години се интересуваше повече от темата, бяхме една от водещите страни с интерес към тази тема. В момента е много нисък, обществен дебат няма. С тези нестабилни правителства не знаем и институционално какво се случва, има ли позиция България в крайна сметка."
Последното социологическо проучване, което еколозите от "За Земята" правят по темата за ГМО показва, че 72% от запитаните българи смятат, че правилата трябва да продължат да се прилагат.
Преслав Нейчев, Про Нюз Добрич
Има неяснота кой ще е втори. Има неяснота около чертата. Има възможност отвсякъде да избие създалото се напрежение . Това заяви пред БНР Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл болкан". Има поредица от малки формации около известни личности, които са трудно прогнозируеми , отбеляза Симеонов, като даде пример с ПП..
" Когато се провалим в превръщането на обещанията на демокрацията в реалност за повече хора, тогава отваряме вратата за всички, които настояват за това, че демокрацията се е провалила, че тя не работи и имаме нужда от човек със силна ръка - като Путин или Орбан, който да се грижи за нас ". Това каза пред БНР проф. Бил Бене, автор на теорията за..
Парламентарно представена политическа партия сигнализира, че Столичната община отказва да изпълни указание на ЦИК за унищожаване на неизползваните ролки със специална хартия за машинно гласуване от парламентарните избори от 2 април 2023 и местните избори от октомври миналата година. Нареждането е от 20 май. На 25 май до ЦИК е изпратен отговор от..
По-голяма част от българското население смята, че чужда намеса в изборите за Европейски парламент и в националните избори на 9 юни може да дойде от правителството на САЩ . На второ място се посочва Европейската комисия. Много по-малко българи смятат, че подобна намеса може да дойде от Русия или от Турция. Това регистрира проучване на..
Около 50% от българските компании смятат, че темата "Киберсигурност" е нерелевантна за тях . Тази статистика на "Евростат" цитира пред БНР Христиан Даскалов - председател на борда на Цифров иновационен хъб "Тракия". "Най-вероятно това са компании, които не са толкова високо цифровизирани, нямат някакъв вид онлайн търговия и смятат, че това не ги..
Лятото ще бъде с валежи под нормата и температури, които ще са с около 1,5 - 2 градуса над нея . Това прогнозира пред БНР климатологът Симеон Матев, главен асистент в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". По думите му дългосрочна прогноза се прави трудно и не винаги това е успешен процес : "Зад изготвянето..
" Най-голямата причина за трудности и проблеми в процеса на изграждане на Националната детска болница е постоянната смяна на екипите, които работят по този проект, постоянната смяна на правителствата и липсата на последователни действия. За съжаление, всеки следващ или министър на здравеопазването, или директор на здравната инвестиционна компания..
Лъжа е аргументът, че има обществен натиск против частна детска болница. Става дума за други игри. Това каза пред БНР социологът Кънчо Стойчев, който..
Средният резултат от матурата по български език и литература, провела се миналия месец, е добър 4,3 или 58,4 точки от 100 максимум. Като оценка..
Има неяснота кой ще е втори. Има неяснота около чертата. Има възможност отвсякъде да избие създалото се напрежение . Това заяви пред БНР Първан..