На 11 август 1953 г. в Перник е роден Людмил Янков - един от най-романтичните образи в българския алпинизъм. Започва да се занимава с това на 18-годишна възраст. Осем години по-късно, през 1979 г. става част от националния отбор и треньор в алпийския клуб в Кюстендил, където живее. През 80-те години изкачва северните стени на Матерхорн и Айгер, както и някои от по-известните стени в Доломитите, прави първото българско спускане със ски от Елбрус, изкачва върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска в Памир, участва в националните експедиции до Лхотце (1981 г., достига 7950 м) и до Еверест, 1984 г.
След като започва драматичното слизане на Христо Проданов от Еверест, Людмил Янков изминава “на един дъх” невероятната денивелация от над 1300 м (изкачва се от 7170 м до 8500 м височина), при температури, достигащи минус 40 градуса, за да помогне на своя другар. Тогава получава измръзвания и след завръщането си в България се налага да му ампутират 4 от пръстите на ръцете.
Ето накратко развоят на събитията, описан в архивите на Златния фонд на БНР:
На 20 април Христо Проданов и шерпът Ринджи тръгват по трудния маршрут на Еверест - Западния гребен. След 8500 метра Ринджи се отказва и Христо продължава сам, без кислороден апарат. Достига върха късно, в 18:10 местно време. В 18:42 започва спускане към Лагер 5 по собствените си стъпки. В 21:10 съобщава в Базовия лагер, че заради настъпилата тъмнина и лошите атмосферни условия прекратява слизането и ще търси място за нощуване. До сутринта няма вест от него.
Рано сутринта на 21 април са регистрирани едно-две натискания на комутатора на радиостанцията без думи и говор. В 8:30 се чуват неразбираеми думи: „Аз... тук... на големия сив купен“. Предполага се, че Проданов е в тежко състояние – без палатка, кислород и спален чувал, най-вероятно на височина 8300-8500 м. В 10:00 шерпът Ринджи слиза от Лагер 4 и става ясно, че Христо не се е завърнал там. Към Лагер 5 тръгват Трифон Джамбазов, Людмил Янков и Ринджи. Групата на Иван Вълчев, която се движи от Лагер 3 към Лагер 4, също се включва в издирването. В 16:00 Людмил Янков, който се придвижва най-бързо, достига 8400 м. Междувременно, Христо Проданов периодично подава сигнали с комутатора на станцията, обяснява, че е загубил ръкавиците си и че ръцете са му измръзнали, не може да се движи. Атмосферните условия се влошават.
На следващия ден - 22 април, спасителната акция продължава, въпреки че палатките в Лагер 4 и единствената палатка в Лагер 5 са разрушени. В 18:30 Иван Вълчев достига 8200 м. Иска разрешение да продължи нагоре, за да окаже помощ на Людмил Янков в търсенето на Христо. Ръководителят на експедицията Аврам Аврамов му нарежда да се спусне към Лагер 5 заради настъпващата тъмнина. Людмил Янков продължава да се движи нагоре с фенерче, в 21:45 вече е достигнал 8500 м. Около час отклонява молбите на останалите алпинисти да прекрати търсенето. В 22:30 съобщава, че ще нощува на 8400 м. Цялата нощ, през 15 минути алпинистите поддържат радиовръзка с него, за да не заспи. На 23 април Аврам Аврамов нарежда на всички групи да слизат надолу. Людмил Янков се завръща в Базовия лагер с измръзвания на ръцете.
По-късно посвещава следните стихове на своя загинал приятел Христо Проданов:
Не питай за цената на мечтата
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред – в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата…
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата –
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.
Янков публикува свои стихове и разкази в български вестници. Получава наградата за публицистика на в. „Пулс“, лауреат е на награда за литература за книгата си „Мечта отвъд долините“. След смъртта му излиза стихосбирката „Гранитна вода“ и публицистичната му книга „Стената“. Носител е на редица награди, сред които най-високото държавно отличие по онова време - орден “Георги Димитров”, международната награда „Феърплей“, „Спорт, етика, мъжество“ на в. „Спорт“.
Загива при лавина на 17 април 1988 г. под връх Камилата, в Мальовишкия дял на Рила.
Десетки кюстендилци, както и негови приятели, колеги, планинари, ще се качат на втората тераса на Мальовица в Рила по повод рождението на алпиниста. Организатор е туристическото дружество "Осогово"-Кюстендил. На лобното място, на около 1800 м. надморска височина, има поставена паметна плоча. Там ще има среща на туристи и приятели на Людмил Янков, каза секретарят на туристическото дружество "Осогово" Силвия Михова пред кореспондента на БНР Кирил Фалин:
---
Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".
В звуковия файл можете да чуете рубриката " Законите на Мърфи" от 2 март 2025г. Водещ - Даниела Якова
Двукратната олимпийска шампионка в спортното катерене Яня Гарнбрет пристигна в четвъртък в София по покана на най-голямата зала за катерене в България, която празнува първия си рожден ден. Гарнбрет се срещна с деца катерачи и показа уменията си по маршрути с категория на трудност между 8b и 8c+, направени за нея от специално поканени за целта..
В Словения има поговорка, че всеки „истински“ словенец трябва поне веднъж в живота си да изкачи Триглав (2864 м), най-високия връх в страната и в Юлийските Алпи. В малката балканска страна има 352 върха с височина над 2000 метра, а стените за катерене достигат няколкостотин метра. Затова и неслучайно почти всеки в Словения се е докоснал до..
Симеон Павлов се класира на 10 място на състезанието по фрирайд в Силврета Монтафон , Австрия. То се проведе на Северната стена на връх Zamangspitze (2387 м). С натрупаните точки българският скиор може да надгради и стабилизира позицията си в Challenger сериите занапред. Предстоят му четири старта в рамките на следващия месец, съобщават от..
"Чрез сенчестата икономика някой си осигуряват слънчево бъдеще". Това е изречението на 2024-та година, а негов автор е Иван Кулински от Угърчин. "Злобата вирее във всички човеци, разликата е в това как я практикуваме". Това е изречението на месец януари, а негов автор е Костадин Поповски от Кърждали. Рубриката "Законите на Мърфи" от 23..
На 14 февруари честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Макар всяка година празникът да се радва на голямо внимание и да е отбелязван шумно с много веселба и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия произход. Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон,..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...