Summer party в "Шумотека"

Радиото е особено общуване. Разказваме света само със звуци. Може би не се замисляте, но често използваме така наречените шумове, за да създаваме истории, дори цели вселени.

"Изотопия" се вдъхнови от "Шумотека"-та на Българското национално радио. Да, в БНР е имало и такъв отдел, създаден преди десетилетия, за да прави и събира шумови ефекти, които са се ползвали най-вече в радиотеатъра - за възрастни и деца. И въпреки че отделът е закрит, шумовете не са забравени.

Доста често и в "Изотопия" прибягваме до тях, за да внесем не допълнителен шум в системата, а повече смисъл.

Затова ще ви разкажем с шумове, музика и думи приказка от кухнята за онези малки, някак потайни моменти, които правят магията на радиото.

И какво по-подходящо начало от група на име The Art of Noise ("Изкуството на шума"), тласкана напред от технологиите и революционните промени в музиката, за да осмислим шума като език, на който да общуваме! Група, създадена срещу груповото усещане, даже антигрупа, която претендира да заличи разликите между изкуство и творец. Група експеримент.

В случая The Art of Noise интерпретират композицията на Хенри Манчини от американския детективски ТВ сериал "Питър Гън". Днес той е най-известен точно с музиката си. Манчини е номиниран за една награда "Еми" и две "Грами". Саундтракът става албум на годината на първата церемония по връчването на "Грами" въобще, №1 е и в "Билборд".

Британската синт-поп група също получава "Грами" за своето парче, през 1986-а.

Дълго повелител на "Шумотека"-та ни бе Силвия Гочева. Преди осем години в ефира на програма "Христо Ботев" тя разкри част от своя звуков арсенал. Силвия знаеше как звучи всичко или ако не знаеше - искаше да си го представи и да го чуе, за да го чуете и вие. И така 34 години.

Силвия правеше ефирен сняг от нишесте, умееше да разпали огън с целофан от цигарена кутия. С него озвучаваше маршировка. В безбройните ѝ архиви има великанско хъркане, клокочещо вещерско котле, стотици, ако не и хиляди, природни, човешки и абсолютно нечовешки звуци.

Често можете да прочетете, че шумът е нежелан, необработен музикално, неприятен звук. В радиото обаче шумовете са на почит, защото създават желани представи.

Кой е човекът шум, човекът музика или човекът глас?

Син на първия чернокож оперен певец в Метрополитън опера, но вероятно отдавна задминал успеха на баща си. От 33 години дирижира. Като малък се учи да свири на пиано, кларинет и флейта, но най-важният инструмент е гласът му. С него пресъздава всичко - от африкански напеви до Моцарт. А в духа на магическата шумотека това е човекът, който може да интрепретира ципа. През юли 2008 г. Боби Макферин каза и на българската публика, че прави музика не с уникалния си глас, а със сърце.

Августовското усещане за звук на "Изотопия" има две оси - едната, разбрахте, е шумът като вдъхновение, другата е лятото. Затова ви предлагаме изпълнение на живо на Боби Макферин от 1984 г. Албумът е On the Beach. Отиваме на плажа, за да си представим с Боби какво е да си цип.

Отново приемаме човешка форма заради срещата с не по-малко талантливия Джейкъб Колиър. Джейкъб чукна 29 на 2 август. Композитор, мултиинструменталист, певец, продуцент - младият английски джентълмен е всичко това, а едно от най-симпатичните неща, които прави на концерти, е, че превръща и публиката си в творец.

Ако Боби Макферин е човекът глас, то Джейкъб Колиър е човекът всичко, уютно събрано в малката му стая вкъщи, огласявана в детството от семейни изпълнения на Бах. С песента си The Sun Is In Your Eyes ("Слънцето е в твоите очи") Джейкъб, с китара в ръка, ни покани на концерт на 13 септември, когато ще свири с Филхармонията на Лос Анджелис. Ако не можете да сте в Hollywood Bowl по това време, насладете се на слънчевата енергия в музиката му с последната му песен WELLLL, която излезе на 14 юни.

От Лос Анджелис обратно в София. "Шумотека"-та на радиото се ползвала най-активно за детски предавания. Затова и следващата песен е вдъхновена от идеята да пресъздадеш света със звуци, така че да те разберат и много малки, и твърде големи.

Две звезди от различни поколения - Даяна Рос и Тейм Импала, се събират за Turn Up The Sunshine в последната лента от поредицата за минионите, най-добродушните злостъри в света. С пет деца на мама Даяна надали е чуждо изпълнението на слънчеви приспивни песни, а мултиинструменталистът Кевин Паркър се разписа в юлското "Барби", незаслужено охулено от мнозина като филм само за деца. Което, разбира се, се оказа съвършено невярно. Ето как двамата пуснаха слънцето в контакта във филма "Възходът на Гру".

В отдел "Шумотека" звуковите ефекти били буквално безброй, но особено много били в конкретна пиеса. Полска, написана от Дорота Микрут, поставена в радиотеатъра от Маргарита Благиева. В нея главният герой е момче, което ослепява след катастрофа. В стаята си среща извънземното Шумчо.

Извънземно усещане за радио и със следващата песен. Фънк кавър на Daft Punk и хита им Harder, Better, Faster, Stronger. Групата е Scary Pockets и набира все по-голяма скорост. Тя е приятелско начинание. Музикантите снимат видеа на кавъри, страхотни стари и не толкова стари песни на нов глас, от любов към фънка.

Scary Pockets работят основно в слънчевия Лос Анджелис, но разширяват музикалната си география. Казват, че свирят с любимци - от по-непознати за България изпълнители до утвърдени звезди като Джо Бонамаса. Интересна е работата им с Биг Бенда на Франкфуртското радио, като първият им кавър е от 2021 г. и е точно на Harder, Better, Faster, Stronger.

Интересно е и участието на Swatkins - усмихнатото момче на кийбордите, както сам се описва. Усмихнатото момче пее и свири с talk box, благодарение на който променя както звука на музикалния инструмент, така и този на гласа си. Историята на talk box-а може да се проследи близо сто години назад, телевизионния си дебют дължи на Стиви Уондър, talk box са ползвали и Дейвид Гилмор, и Джеф Бек, а крайният резултат винаги е някак космически.

Ако сте харесали Scary Pockets, имайте предвид, че тази есен ще се завърнат в Европа, така че да ги чуете на живо не е никак непостижимо.

Една от класическите комбинации между идеята за шум и тази за лято ражда явление, до болка познато у нас, но не само - звука на протеста.

Надали някой си спомня спокойни лета без поводи, които да изкарат хората по света и в България по улиците. Затова "Шумотека"-та ни няма как да не осмисли звуците на недоволството и гнева. За да стигнем до общ катарзис обаче, трябва да минем през неразбирането, отрицанието, яростта и… опрощението. За кого и за какво има прошка и възможна ли е тя във всяка ситуация? Труден въпрос само с индивидуални отговори.

Нашият е хем буквален, хем не съвсем: извинението на Gorillaz и Fatoumata Diawara. Повечето от вас знаят за Gorillaz, които обичат да си играят освен със звуци, и с изображенията си и съответно въображението ни. Но Фатумата Диауара вероятно ви е непозната. Тя е от Мали, на 18 се мести във Франция. Актриса, певица и автор на песни. Казва, че е първата малийка, която свири на електрическа китара. Фатумата Диауара има богат опит на една сцена с Пол Макартни, Роберто Фонсека и Омара Портуондо, но сама по себе си е прелюбопитна, защото запазва една от най-богатите музикални традиции на Западна Африка - тази на родината ѝ.

Днес говорим за Украйна и Нигер с тревога, но нека не забравяме какво се случи в Мали.

Преди дни се навършиха 3 години от военния преврат срещу президента Ибрахим Бубакар Кейта, принуден да подаде оставка. В началото на 2021-ва имаше втори опит за преврат. Оттогава руски наемници от “Вагнер” работят за малийската хунта в битката ѝ срещу ислямистките бунтовници, заменяйки френските сили, които напуснаха страната.

Преди седмица измина точно година от окончателното им изтегляне. Париж изпрати свои сили в Мали още през 2013-а, за да помогне на властите в борбата с ислямските радикали. До изтеглянето се стигна след разрив между Франция и местните военни, извършили преврата преди три години. Френските войници предотвратиха ислямски халифат в Мали с цената на 59 убити.

Фатумата Диауара не е безразлична към съдбата на Мали и Африка въобще. Тя пее на бамбара, езика в Мали. Пее за тъгата на мигрантите, битките на жените, крещящата нужда от взаимно уважение, за религиозния фундаментализъм, има песен за конфликта в Мали. За нея казва, че чувствала нуждата да изкрещи как народът ѝ губи страната, културата, традициите, корените си.

Има ли извинение за такава загуба?

Лесно е да се гневим, трудно да простим, но сега ще се опитаме да ви усмихнем. А ако не ви се понрави как ще го направим - простете.

На протест логично и първосигнално звучи по-твърда музика, но в "Изотопия" ви предлагаме кратка пародия с намигване към "Металика", които също като "Горилаз" извадиха албум тази година и даже можете да ги погледате в кината как забиват. При нас обаче забият Funky Pig Friday.

Funky Pig Friday са четири гумени прасета, два плюшени заека, един човек с глава на мечка, много чувство за хумор и твърде свободно време. Пародията е на цели два месеца, с нея ви връщаме в отдел "Шумотека" на БНР, където някога не наподобявали хора с плюшени животни, а ползвали човешки имитации на отбрани представители на фауната, за да правят радиотеатър, но и шоупрограми.

Радиото е пионер в много неща. През 80-те редакция "Хумор, сатира и забава" прави "Всичко е възможно" - конкурс за имитатори "във всички области на флората, фауната, музиката, театъра, техниката и живота". Първото предаване е излъчено на 20 декември 1985 г. От архивния ни фонд припомнят думите на Пабло Пикасо: "Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си". Често кандидатите за слава имитирали животни, някои от тях майсторски. В предаването се явява и Виктор Калев, тогава 16-годишно момче, което и преди, и днес пази любовта към българските естрадни певици Лили Иванова, Йорданка Христова, Росица Кирилова, Кристина Димитрова, Богдана Карадочева.

Хора имитират хора, имитират и животни, напоследък модата е обратна и по световни конкурси за таланти чуваме как папагали пеят опера например. И всичко това, за да се досетите, че природните шумове много често се ползват в музиката. Parov Stelar умело го доказват.

Австриецът Маркус Фюредер, който се крие зад артистичния псевдоним, работи с певицата Клео Пантер от 2011-а до 2019 г. Групата има изключителна енергия, особено на концерти, но може и да успокоява, обратно на очакванията, които поражда паровстеларският миш-маш между джаз, хаус, електро, хип-хоп и поп. "Песен за щурците" е от първия албум, в който Маркус и Клео са заедно - "Принцесата" от 2012-а. Song For The Crickets, защото така би могла да отзвучи благороднически и приятно шумно перфектната лятна нощ.