"Хората, които ще търпят последствията от тези законопроекти, когато станат закони, не са включени при тяхното обсъждане в парламента", заяви пред БНР журналистът Людмил Илиев от вестник "Сега", който проучва темата. Той обясни, че обществени консултации са предвидени за законопроектите с вносител Министерски съвет, а "депутатите имат малко повече свобода в това отношение".
Истински проблемното е, че данните остават едни и същи и не се променят с времето, отбеляза той.
"Там има законодателна култура, изпъстрена с такива лоши практики, които са се вкоренили трайно с времето."
Илиев даде пример със законодателните промени, касаещи концесията на пристанище "Росенец", при внасянето на които не са били посочени никакви сценарии за евентуалните последствия, а са били използвани съвсем стандартни текстове за оценката на въздействието, както при много други законопроекти.
"В оценката за въздействието бяха изредени същите тези стандартни фрази, които виждаме в почти всеки един друг законопроект. Бихме очаквали като граждани, които имаме здрав разум и знаем, че нещо ще се случи след такава важна стъпка, обаче там няма дори намек от сценарии какво ще е възможното развитие след това – ще бъде ли съдена България, ще трябва ли да изплащаме милиони…"
"Неучастието на гражданите при обсъждането и приемането на законите е въпрос на власт. Когато депутатите определят собствения си тесен кръг като единствените хора, които могат да вземат решенията за законодателството, тогава те определят и кръга на хората, които разполагат с власт в държавата. Кой остава извън този кръг? Всички останали. Те имат власт, за да вземат решенията какви ще бъдат правилата в нашето общество и не допускат заинтересуваните граждани да споделят тази власт. Това е едната страна на проблема. Другата е нашата собствена отговорност като граждани. Ние сами трябва да поискаме да споделим тази власт. Не може да продължим да бъдем толкова пасивни като общество, когато се решава всеки ден в парламента нашата съдба и нашият бъдещ живот", коментира Людмил Илиев в предаването "12+4".
Ние схващаме демокрацията в много тесен смисъл и оттам нататък нямаме грижа, подчерта журналистът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
За какво за се готвим, ако между Украйна и Русия настъпи мир, заявки за което се чуват основно от САЩ на Доналд Тръмп и Русия на Владимир Путин? ООН прие декларация, която може да се отчита като една от първите стъпки за мира. Според Христо Христов – старши национален представител на България в Ирак по време на втория ни контингент там, има..
Грипната епидемия отминава, но все още срещаме доста кашлящи хора около нас. На какво се дължи остатъчната кашлица след прекарана сезонна вирусна..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
С действията си американският президент Доналд Тръмп показа, че не го интересува мира, иска Украйна да върне парите и да вземе подземните им..