През месец юли вагнерианци от цял свят пристигнаха в София за традиционния Вагнеров фестивал в Националния ни оперен театър, тази година посветен на 210-годишнината от рождението и 140-годишнината от смъртта на гениалния германски композитор. От 8-и до 30-и юли на сцената на Софийската опера и на откритата сцена “Музи на водата“ на Панчаревското езеро бяха изпълнени 7-те вагнерови опери в репертоара на театъра – тетралогията “Пръстенът на нибелунга“, “Тристан и Изолда“, “Парсифал“ и “Летящият холандец“.
“Пръстенът…“ беше представен в нов прочит. Аз имах възможността да гледам третата и четвъртата опери от тетралогията – “Зигфрид“ и “Залезът на боговете“, и бях много впечатлена. Ще започна от интереса към спектаклите. Неведнъж съм казвала, че акад. Пламен Карталов успя да изгради вкус към вагнеровата музика и у българските изпълнители, и у българската публика и според мен това е най-голямата му заслуга, която ще остане в историята на българското изпълнителско изкуство и култура и след него, и след нас. През годините първата българска постановка на “Пръстена на нибелунга“ получи признанието на вагнерианци от цял свят, и на сцената на театъра, и при гастролите на трупата. Но да предложиш нов прочит и той също да предизвика интерес и да получи положителни оценки – това е не по-малко предизвикателство и постижение. Защото публиката вече има по-високи очаквания. И аз мисля, че новата постановка на “Пръстенът на нибелунга“ отговаря достойно на тези очаквания.
Залата на Софийската опера беше пълна с публика. Аплодисментите след 5/6-часовите спектакли бяха дълги и бурни. Рецензиите, които продължават да излизат, са ласкави. Сред оценките на чуждестранните колеги бих искала да споделя това, което каза пред микрофона на “Каста дива“ германският музикален критик Клаус Биланд в първия антракт на операта “Зигфрид“ и което съвпада с моите впечатления.
РК: Харесва ли Ви новата постановка?
КБ: “Да, новата продукция е много впечатляваща с режисьорския почерк, който поставя акцента върху представянето на героите. Мисля, че концентрирането върху образите и тяхното изграждане на основата на музикалния текст е следствие от предишните изпълнения на “Пръстена“.Също така интерпретацията на диригента Константин Тринкс и оркестъра е узряла през годините, за да може образите да бъдат изведени на преден план. Декорите са различни. Те носят различен смисъл, не могат да бъдат разбрани от всеки, необходима е подготовка. Т.нар. трискели са скандинавски символи, които означават житейския цикъл, в който животът се разгръща от началото до края. Върху тях е изградена красива визия. От друга страна, естетиката като цяло е близка до предишната и това е естествено. Не може в интервал от няколко години да направиш “Пръстена“ по съвсем различен начин. Лично аз предпочитам новите костюми, защото тази постановка се фокусира повече върху изграждането на героите и актьорската мимика и игра. Предишната постановка беше доминирана от костюмите, които бяха много добри и добре съчетани с декорите. Тези костюми пък са по-подходящи за тази продукция. Вчера /Клаус Биланд има предвид втората вечер от тетралогията/ костюмите на Вотан и Фрика бяха отлични!“
Тези впечатления на колегата Клаус Биланд съвпадат с моите. Винаги в оперните спектакли най-много ме е привличало изграждането на образите и задълбочаването на режисьорското решение в тази посока много ми импонира. То изисква израстване и на певците-актьори. Без да правя подробна рецензия тук, ще отбележа само три щриха. Първо по отношение на артистите от нашата трупа: и в първата постановка на “Пръстена“, и сега – във втората, много ме впечатли убедителната игра – вокално и актьорски, на Красимир Динев в ролята на злото джудже Миме. По отношение на гостуващите български певци: камерзенгерин Йорданка Дерилова – солистка на Операта в Десау, беше завладяваща в ролята на Брюнхилде. И трето: след като постигнахме представянето на тетралогията изцяло с български оперни певци, сега приемам като ценен нов етап прибавянето на силни чуждестранни солисти в някои от ролите. Унгарският бас Кристиан Чер – възпитаник на Ева Мартон и солист на Будапещенската опера, беше впечатляващ в ролята на Странника. И на мен ми харесват новите декори и костюми, които органично се вписват в цялостното решение. И без да доминират, също оставят запомнящи се картини. Досега говорих за оперния театър. От друга страна, като музикант инструменталист, аз приемам човешкия глас във вагнеровата музика като неделима част от оркестровата тъкан, със своя специфичен тембър, но с равностойна роля с другите гласове на музикалните инструменти. И макар и да не го правя обикновено в оперния театър или само на увертюрите, обичам да се наслаждавам на добре изпълняваната музика със затворени очи. Бих поставила на първо място постижението на оркестъра на Софийската опера под дир. на Константин Тринкс, отчитайки и значението на закупените през годините нови музикални инструменти.
Дори да приемем, че всички ние – музикалните критици, сме били доброжелателни, аз обичам да влизам в различни роли, а ролята на музикалния журналист е да отразява като чисто огледало впечатленията на публиката. Ето какво споделиха пред микрофона на “Каста дива“ двама чуждестранни гости, възрастно семейство, във втория антракт на операта “Зигфрид“ /Мнението им изразяваше дамата, съпругът й потвърждаваше и допълваше/:
Зрители: “Много ми хареса! Мисля, че “Зигфрид“ не е най-силната опера от тетралогията, но постановката е много добра. Изпълнителите на Миме и Алберих са брилянтни! Вотан има красив тембрист глас. Той също е много добър. Всичко, което гледахме досега – първите три опери от “Пръстена на нибелунга“, ни достави много радост. Оркестърът свири много добре, валкюрите много ни харесаха. Разбрахме, че това е нова продукция. Вложени са много усилия. Можем само да се надяваме, че ще има още спектакли. Би било много жалко, ако не е така! Горската птица също беше прекрасна. Тя беше едната от трите рейнски девойки в “Рейнско злато“ и изпълнението й на трапеца беше чудесно. То е много находчиво направено, а тя се оказа много добър артист на трапец, докато в същото време пееше красиво. Със сигурност ще разкажем на нашите приятели, когато се върнем в Единбург, че продукцията е чудесна и сме щастливи, че сме дошли тук да я видим. Нашият град също е домакин на известен фестивал на музикално-сценичните изкуства и всъщност един от последните “Пръстени…“, които сме гледали, беше точно на Единбургския фестивал, със Стюарт Скелтън в ролята на Зигфрид и Брин Терфел като Странника и Вотан. Но Вашият “Пръстен“ е изключително добър! Ние сме тук заедно с още хора, с които пристигнахме специално за това. Успяхме да разгледаме и малко от Вашия град и благородно Ви завиждаме, че живеете в София, в която има много паркове и е обгърната от планината“ споделиха гости от Единбург на Вагнеровия фестивал в Софийската опера.
Висока оценка на новата българска продукция на тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер. Да пожелаем на добър час и на представянето на операта “Валкюра“ наесен на втория гастрол на националния ни оперен театър във Фестивалния театър в германския град Фюсен!
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
КНСБ предупреди, че ако бюджетът за тази година не бъде приет, може да се очаква вълна от протести. "Струва ми се, че за пореден път бюджетът..
Въпреки пълната политическа неразбория в страната, реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро . Това мнение изрази в интервю за..
Бойко Борисов се чувства силен и иска да наложи своите условия в преговорите за правителство. Това мнение изказа пред БНР политологът доц. Иво Инджов..