Шломо Леви: Аз съм 150 на сто българин

Имали ли сте мечтата да дойдете за първи път в Америка и да направите изложба?

"Не, това е голяма изненада. Тя ми направи голяма изненада….Аз исках да дойда в Америка и преди, но не можех , защото ми искаха много пари. Аз имам големи  рисунки. И това струва много пари…. 

Рина е най-малката от 3 -те деца на Шломо. Сега тя живее в Чикаго. Не е израснала под грижите на баща си, но пази обичта си към него. Тя е само на 2 годинки, когато той решава,че в семейството му нещата не вървят и без да се колебае оставя първата си съпруга с децата и поема от Израел към Франция в преследване на мечтата си да рисува . Той  вече е с диплома от Художествената академия  в Ерусалим. Завършва с 8 награди, но е минал през много препятствия.

Учителят, който реши, че аз ще бъда художник не зная какво е направил с училището, но ме приеха първата година да уча без пари. Първата година аз спях в градската градина. Нямах пари, нямах нищо. Даже не съм ял всеки ден. Бях толкова влязъл в този свят, че не мислех даже за ядене. Това беше първата година. Не говорех още езика, нямах пари, срам ме беше да искам. Седях до ресторантите, миришех миризмите, ядях една малка питка със затворени очи. Миришех и си мислех, че ям. 

Един ден стопанина на ресторанта, той беше евреин, излезе навън с бялата си килимявка и ми каза: - Абе момче ти какво правиш тука. Всеки ден те виждам тука на обед? Аз му казвам ,че аз мириша миризмите и ям така , защото нямам пари. Той ми каза: - Така ли?! Влез и от днеска ще ядеш когато си искаш при мене без пари, без нищо. Само ще влезеш и ще ядеш. Какво правиш? - Аз му казах, че уча в Академията и той каза, че и той е художник. Наистина, като влязох вътре видях големи платна с картини рисувал е параходи. Аз му казах, че има грешки, а той ми каза: - Ти ще ме учиш да рисувам и идваш и ядеш. И така 3 години всеки ден. Сутрин, обяд и вечер...

Завърших Академията и поканих моите родители да дойдат, защото 4 години те не ме бяха виждали и чували, дойдоха, така срамежливи между хората. Започнаха да раздават дипломите. Извикаха ме 8 пъти. Получих 8 награди за работата си.

Отивам при тях. Дипломите си ги държа така в ръката. Майка ми скочи да ме целува. Аз казвам на баща ми: Татко , какво мислиш сега, ще мога ли да бъда чистач? Той ми каза:- Ти си доказал едно нещо много важно ,че си бил добър ученик, но истинското училище е навънка!", разказа още пред БНР Шломо Леви.

В Израел постигнахте това, което мечтаехте. Завършихте училище, започнахте да рисувате, направихте студио…Не беше ли достатъчно?

Станах вече голям, прочут. Работех за министерствата. Изпратиха ме в странство. Бях в Хелзинки, в Копенхаген, във Виена, разказа за "Закуска на тревата" Шломо Леви.

В 15 епизод на руриката "Америка - илюзии и реалности" ви срещнах с  художника Шломо Леви, роден в Провадия, изселил се с родителите си преди 75 години в Израел, от 50 години живеещ в Париж. На 90 години той сбъдна мечтата си да направи изложба в Америка чрез дъщеря си Рина и чрез българите, които живеят в Чикаго.