Изсъхват полезащитните пояси в област Добрич, които спират ерозията на почвата и приютяват много птици

Полезащитни пояси в област Добрич

Снимка: Михаил Илиев, БДЗП

Репортаж на Мая Щърбанова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За масово изсъхване на полезащитните пояси в област Добрич алармират от години от Североизточното държавно предприятие. Първите сигнали за проблеми с ясеновите дървета бяха получени още през 2020 година, а днес тревогата на специалистите е още по-голяма, тъй като процесът вече се наблюдава и при цера.

Причините според тях са комплексни, но една от водещите е променените метеорологични условия в Добруджа, характеризиращи се с все по-драстична суша, придружена от високи температури, които допринасят и за развитието на гъбни заболявания на дърветата, срещу които борбата е неефективна.

Изграждането на полезащитните пояси в Добруджа започва през петдесетте години на миналия век и постепенно е създадена система, която опазва плодородието на региона. Те заемат не повече от 2-3% от общата обработваема площ, но в същото време спират ветровата ерозия на почвата и увеличават с между 15 и 30% добивите от земеделските култури, категоричен е зам.-директорът на Държавното ловно стопанство в Балчик инж. Радослав Радев.

"Ако тези пояси бъдат премахнати, не само ще има по-малки добиви, а в дългосрочен план почвата ще ерозира. На тази възраст започват да съхнат".

Инж. Радев посочва, че от юли месец досега количеството на падналите валежи е 32 литра на метър, като през август те са едва 4 литра, а през септември критичните 2 литра. Общото количество на валежите за последната селскостопанска година е от 340 мм, което е много под средното за страната. Сушата намалява и имунитета на дърветата и те биват засегнати много по-лесно от вредители.

Ясеновите дървета, които съставляват около 20% от поясите, в огромната си част вече са засегнати от съхненето, допълва инж. Радев.

"Това ни поставя пред едно голямо предизвикателство след това да ги залесим, което значи доста средства, работна ръка и транспорт. Проблемът с работната ръка е сериозен".

Заболяване запушва проводящите съдове ва дърветата и води до тяхната смърт, разясни още той.

В поясите на Добруджа живеят и около 35 вида птици, затова и тяхното опазване е от изключително значение и за биоразнообразието тук, посочва Михаил Илиев от Българското дружество за защита на птиците.

"Поясите са незаменим елемент в ландшафта на Добруджа. Те са оазис на биоразнообразието. В тях гнездят значителен брой птици. Става въпрос за около 35 вида. Някои от тези птици не са горски видове и няма как автоматично да се прехвърлят в съществуващи широколистни гори. По-скоро ще изчезнат от тези райони, ако поясите изсъхнат".

Едно от големите предизвикателства за възстановяването на съхнещите пояси, според инж. Радев, е ограничеността от видове, които те могат да използват при залесяването. Затова от СИДП ще настояват поясите да бъдат извадени от сертификацията на България.

"Целта на поясите не е да се произвежда дървесина. Те са вид ограда. Не е толкова важно да бъдат сертифицирани. По-важно е да можем да ги възобновим и след нас да не остане пустиня".

Климатът в Добруджа върви към опустиняване, категоричен е инж. Радев и мерките трябва да бъдат предприети незабавно, за да се минимализират негативните последствия от продължителната суша. Според него е необяснимо и защо се отпускат държавни субсидии за всички обработваеми площи в страната, но не и за поясите, които всъщност спомагат за по-добрите добиви и се борят срещу ерозията на почвата.