Дебатите за промените в Конституцията няма да се предават по БНТ и БНР

Друга голяма промяна е свързана със служебните кабинети. Служебният премиер ще продължи да се назначава от президента, но той ще може да избира между председателят на парламента, на Конституционния съд, или шефа на БНБ. Промените предвиждат за депутати и министри да могат да бъдат избирани хора с двойно гражданство. 

От Висшия съдебен съвет вече заявиха, че не приемат голяма част от предлаганите промени в Основния закон. От Прокуратурата също изразиха притеснения. Един от вносителите - депутатът Христо Иванов, заяви, че поставените цели са големи: 

"Независим съд по европейски стандарт, ефективна и отчетна Прокуратура - това са фундаменталните ни задачи; Намиране на правилното решение при разглеждане на модела на служебните кабинети, така, че да не позволяваме възникването на подобни президентски режими на управление на държавата. Няма текстове, които самоцелно ще бъдат налагани! Всички добронамерени, консктруктивни критики, дори да не са добронамерени, ако са конструктивни и съдържателни, трябва да бъдат чути и ще бъдат чути".

Лидерът на БСП Корнелия Нинова определи като прецедент това, което се случва в Народното събрание. БСП никога няма да подкрепи идеята за депутати и министри да могат да бъдат избирани хора с двойно гражданство: 

"Но днес е прецедент, защото се чуха близо 50 отрицателни становища по този законопроект и нито едно положително! Отрицателни от всички професионални гилдии, които тази съдебна реформа засяга. Това е юридическа неграмотност, политическа нищета, която води до разграждане на държавността. Сменяте Националния празник. Текстът стои в Конституцията, която предлагате! Защо мълчите? Един от вносителите поне да излезе и да каже, че между първо и второ четене ще го оттеглите".

БСП иска специален закон за служебния кабинет. Беше заявено, че повечето от темите са и за Велико Народно събрание. 

От "Има такъв народ" също са критични и заявиха, че няма да се решат проблемите в съдебната система. Гроздан Караджов каза:

"Това е Конституция за един човек или в най-добрия случай за няколко души. Не ни харесва президентът, например. Ами, окастряме му правомощията по отношение на служебния кабинет, назначаването на висшите съдии, за регулаторите, нищо, че утре, когато сегашният президент се яви със свой проект на избори и поеме изпълнителната власт, например, а новият президент е един от вашите - точно на вносителите, хора, ще плачете с крокодилски сълзи за окастрени президентски правомощия".

За да бъдат приети промените, те трябва да бъдат подкрепени от три четвърти от народните представители, тоест 180. Ако това не се случи, но проектът събере поне 160 гласа, той се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него гласуват не по-малко от 160 народни представители. 

Дебатът в пленарната зала за първото четене продължава.