Това мнение изрази в интервю за БНР Йоанна Елми - писател и журналист, преди дискусията "Как (да) говорим за прехода" в рамките на фестивала "Минало не минало". Дискусията ще се състои в неделя, 15 октомври, в 11.00 часа в Топлоцентрала.
"Погледът на детето над този конкретен период е много ценен и много различен. Поколенията преди нас го помнят по-скоро с политическото, със социалното, ние го усещаме в личното – какви са били родителите ни вкъщи, как са ни изхранвали, дори как са се разделили заради това, че не са издържали на напрежението. Тази перспектива, която минава през очите на детето, много ми липсва в нашата литература. Този поглед липсва в историографията на периода", смята Елми.
"Детето в мен вижда прехода всъщност като един щастлив период. Гледаме на периода като на нещо депресиращо, което чакаме все някога да свърши. Изумителното в човешката психика е колко сме устойчиви на условията, в които живеем и растем", подчерта тя.
Цялото объркване идва от това, че не знаем накъде отиваме. Дори евреите, които търсят Обетованата земя, знаят, че я търсят, а ние прехождаме към нещо, но никой не ни е обяснил към какво, посочи още Йоанна Елми.
Според нея като общество "още се учим да говорим, много добре бихме могли да крещим, ако се наложи, отличници сме и в мълчанието".
Самият преход политически и чисто институционално е завършен. Но социалното и личното оставят усещане за нещо неизговорено и несвършено, каза в заключение тя.
"За нещо, което не прехожда, за някаква стагнация. Ние сме застинали в този преход, въпреки че преходът предполага движение, не предполага не застой. И това създава дискомфорт."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..