Доц. Димитър Димитров: По-добре да живееш на прага на Божия дом, отколкото в шатрите на нечестието

Доц. Димитър Димитров е роден брат на Българския патриарх Неофит. Той е професионален богослов и музикант. Тази година маестро Димитров навърши 80 години. Бил е отличен като Музикант на годината, награден е с църковен орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен.

Като съосновател и диригент на камерния хор "Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният" в продължение на 45 години доц. Димитър Димитров има изключителна заслуга за съхраняването и популяризирането на българската православна църковна музика.

"В центъра, ще кажат: Брей, как се е уредил, на "Пиротска" 3. Първият безистен срещу Халите. Баща ми там беше огняр, портиер, чистеше, метеше стълбите и отвън. Там му даваха една стая, понеже той дошъл от Асеновград. По време на бомбандировките (Втората световна война) са живяли с майка ми в Княжево, на десети километър на квартира. Там са венчавани в "Свети Лука", който сега е руски манастир, там ни кръщавали. Тогава храм "Свети Лука" е бил филиал на храм "Свети Илия" в Княжево. По професия баща ми е машинист на локомотив, искаше и аз да стана като него. В една стаичка на "Пиротска" сме живяли пет души. Стаичка с чешмичка за студена вода, нищо повече. Ползвахме обществената тоалетна на долния етаж, партера. Без баня и кухня. Тази стаичка е била складово помещение. Понякога леля ми слизаше да спи в мазето, защото горе бяхме - на едното легло тя,на другото баща ми, на легло персон и половина ние с брат ми и майка ни между нас. Татко беше пенсионер и затова работеше като огняр и чистач. Преди това е бил машинист, карал е влака. Неговата машина се казвала "Борис", защото цар Борис много пъти се е качвал при него, на неговата машина София - Пловдив. Баща ми е карал първия влак от Асеновград до Пловдив. В Пловдив се е пенсионирал и дошъл в София", разказва доц. Димитров за детството си.

"И ето Божията работа. Разликата във възрастта с майка ми е огромна, 33 години. Майка ми останала сираче на пет годинки. Майка й починала, баща й се жени втори път и мащехата, баба Стояна, която помня, ражда още пет деца. Майка ми имаше три сестри и двама братя. Като най-голяма, тя се грижела за по-малките. Като пораснала, я изпратили в София да учи в стопанско училище. Черкувала се в "Свети Александър Невски". Там ходели и баща ми със сестра си, нашата кръстница. Леля Фанко, мома за цял живот, беше предадена на Бога. Баща ми ходел на работа, а тя се грижела за домакинството. Когато той станал на 58 години, тя му казала: "Никола, ожени се за една млада булка, да ни гледа." Видели майка ми, че се черкува в "Свети Александър Невски", тя била скромничка, на 25 години тогава. Разликата им е 33 години, Христовата възраст. Отишли при нея и предложили й. По-късно като идваха да ни видят в Семинарията в Черепиш, моите съученици ме питаха: Това дядо ти ли е? Когато съм се родил, той бил на 60 години, а след мен дядо Неофит. Татко почина на 86 години. Питам майка ми: Ти, как така се реши, предлагат ти и се жениш? Тя ми отговори: Дожаля ми. Тя била сираче, нямала си никой, а в Стария Завет жената наричала съпруга си "Господарю мой". Такъв е патриархалния дух. Майка ми казваше: "Бог милостив, оженихме се, после вие се родихте", споделя още Димитров. 

"Но мъките продължават. В стаичката, в която живеехме, нямаше светлина, едно малко прозорче горе. Станахме ученици, трябва да пишем. Майка ми научава, че в румънската църква търсят клисар. Тя приема работата, защото дават портиерска стаичка с по-голям прозорец и малка кухничка.Така ще можем да виждаме да си учим уроците. Баща ми остана с леля ми на "Пиротска", но то е съвсем близо. Той остаря, ние с брат ми му помагахме да хвърля въглища, нямаше ТЕЦ. Имаше три котела, които обслужваха локалното отопление на голяма кооперация. Огнярът трябваше да е правоспособен, а баща ми е карал локомотив. Когато баща ми почина, ние с брат ми чистехме входа на "Пиротска", за да запазим стаичката там. Труд, труд, труд. Ако ме питате как съм изкарал детските години - с много труд, с много лишения. Що се касае за атеизма, понеже майка ми работи в църква, ние с брат ми бяхме иподякони. За моя радост не е имало гонение от страна на учителките ни, да ни пречат. И двете учителки, моята и на брат ми, бяха вярващи. Моята беше Мария Стоева, неговата Мария Ценева. Образцови учителки в 13-то училище на Женския пазар. Ние ходехме на църква. Бяха разбрали и написаха на дъската Митко Попа. Добре, там живея, там работя, това е моя дом. Това е нашето детство. Що се касае за брат ми, той е две години след мен. Аз вървя напред, той след мен. Тогава нямаше учебници за Семинарията, търсехме на старо. Събирам учебниците, за да му ги предам, той да учи по тях. Братски сме живели, разбирахме се. Една немотия. Това е съдба, никой не си знае съдбата. Блажени сте, зашото сте живяли в Дома Господен. "По-добре да живееш на прага на Божия дом, отколкото в шатрите на нечестието."

"Учехме пеене, студентски оркестър, студентско хорче. Един много способен, много талантлив мъж ни преподаваше. И в румънската църква ти се пълни душата с църковна музика. Бях научил текстовете и ми беше приятно да слушам румънска литургия. Румънската църква е посолска, а "Света Неделя" беше нашата енорийска църква. Там слушахме мъжки хор. Като станах семинарист, през ваканциите ни задължаваха да практикуваме в енорийския храм. Имахме книжки, в които енорийският свещеник пише какво съм правил, а ректорът ги проверява. Първо четец, после пеене на клироса и в хора задължително. Три пъти седмично в мъжки хор от сто души, пеене, пеене, пеене. Като отидох в казармата, там имаше също оркестър и войнишки хор. Диригентът ме извика: Попе, я да помагаш на трети глас. Мъжки хор в три гласа, но те не познават нотите, а ти много си учил и пял, семинарист. Единствен бях. Само се опитваха да ме агитират за комсомола. В семинарията нямаше комсомол. Задачата на политическия офицер е всички да бъдат комсомолци. Не са ме тормозели или издевателствали. Той идва при мен любезен, културен. Предлага ми да стана комсомолец. Отговорих му: Бил съм чавдарче, пионерче, в семинарията нямаше комсомол. Ако за вас не е проблем, че вярвам в Бога, нямам нищо против да стана комсомолец. Отговаря ми той: Формално само, няма да пречи, но и аз ги знам тия работи. И започна да ми пее "Христос Воскресе из мертвих". Каза ми, че учил вероучение. Не съм имал лоша дума. Бях в школа за младши сержанти, а брат ми беше в зенитни войски в с. Бояново, Ямболско. Като стана патриарх, при мен дойде командирът на неговия полк. Помоли ме да му уредя среща, за да го види. Уредих му среща в Митрополията. Вместо да ни подгонят, врати се отваряха пред нас", спомня си още братът на патриарх Неофит.

Как си почивате? Какво правите в свободното си време?

"Ходя на църква. Чета си у дома. Сега при мен ще живее и внучката ми, ще учи в Консерваторията. Тя ще ми помага."

Успяхте ли да предадете вярата на двамата си сина, разкажете ни за тях?

"И двамата са иподякони. Големият син, Симеон, от 30 години пее в операта в Лисабон, участва в настоятелството там, направиха енория.Всяка неделя сме в Свети Александър Невски на литургия. Когато не дирижирам аз, имам двама помощници, те дирижират, но аз пея, участвам в хора, внучката също пее в хора."

Коя е любимата Ви Библейска книга?

"Евангелието, четирите Евангелия, апостолските послания, това е основата на богословието."

Какво е Вашето пожелание за нашите слушатели?

"Да се молим, Бог да благослови нашия труд, Бог да ни дава здраве, защото от Него зависи всичко.В Неговите ръце сме. Ще пея на моя Бог, докато съществувам."

Рубриката "Горещи сърца" чуйте в звуковия файл. 

Снимки: Личен архив на доц. Димитров.