Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Събираемостта в България не е ниска, сравнена с останалите европейски държави. Просто харчим повече, отколкото можем да си позволим"

Михаил Кръстев: Няма целенасочена политика за запълване на хазната, а действие на парче

"Щом има консенсус за промени в Конституцията, би трябвало да се намери такъв и за укротяване на разходната вакханалия в бюджета"

| Интервю
Михаил Кръстев
Снимка: Юлияна Корнажева

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество правителство, синдикати и работодатели ще обсъдят размера на линията на бедност за 2024 година. Предложението е тя да бъде 526 лева. За тази година е 504 лева.

"През последните две години има увеличение на инфлационния натиск и данните, с които се борави, са остарели. От линията на бедност зависят редица социални плащания. Важно е държавата да има целенасочена политика за преодоляване на процесите, които водят до необходимост от такова подпомагане на големи групи от обществото", обясни пред БНР Михаил Кръстев, член на Съвета по икономически и публични политики.

Критиката на синдикатите, че линията на бедност не отговаря на реалните данни от икономиката, трябва да бъде критика към управляващите, посочи той.

"Нивата на инфлацията пред последните две години са предизвикани от държавни политики, брандирани като социални". 

Финансистът е притеснен от намерението на правителството да увеличи максималния осигурителен доход

"Това  ще натовари допълнително работещите и предприятията".

Предложението за бонус срещу донос той определи като проява на много лош вкус.

Кръстев коментира и тежестта, която се очаква да падне върху самоосигуряващите се. 

"Те нямат браншови организации и са най-лесната жертва на допълнителен тормоз от Министерството на финансите. С повишаването на минималната работна заплата се намалява разполагаемия им доход. Приравняването на гражданските към трудовите договори също ги удря. Една активна и произвеждаща група от българското общество е удобна жертва за управляващите"

Няма целенасочена политика за запълване на хазната, по-скоро има действие на парче, обобщи експертът. 

"Големият проблем в България е, че нормативните актове не са придружени с анализ на ефекта – както върху икономиката, така и върху събираемостта в хазната".

Кръстев все пак намери и положителни стъпки в работата на правителството.

"Опитът на финансовото министерство да удържи на международния и вътрешен натиск за повишаване на корпоративния данък е похвален. Той обаче не бива да бъде компенсиран от повишаване на индивидуалните данъчни закони, които да натоварят домакинствата и фирмите". 

Той отчете липсата на дългосрочна визия за укротяването на разходите. 

"Събираемостта в България не е ниска, сравнена с останалите европейски държави. Просто харчим повече, отколкото може да си позволим. За 2024 година може да си пожелаем консервативен бюджет". 

Минималната работна заплата е административна мярка, която не помага на бедните хора, напротив увеличава неравенството, заяви експертът.

Необходимо е да има целенасочена политика за привличане на инвеститори, отбеляза той.

"Те да имат предвидимост за няколко години, а не за няколко месеца".

Щом има консенсус за промени в Конституцията, би трябвало да се намери такъв и за укротяване на разходната вакханалия в бюджета, отбеляза експертът.

Това, което се случва с "Лукойл", е невъзможност на държавата да събере един допълнителен данък – свръхпечалба, обясни още Кръстев.

"Когато зависим от такива извънредни обстоятелства, за да закърпваме дупки в бюджета, се стига до ситуации, при които политическото говорене надхвърля икономическата логика".

Цялото интервю на Снежана Иванова с Михаил Кръстев може да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мъж се готви да гласува на парламентарните избори в Прищина, Косово, 9 февруари 2025 г.

Анкетите в Косово потвърждават прогнозите за изборна победа на Албин Курти и неговата партия

Анкетите в Косово потвърждават прогнозите за победа на премиера Албин Курти и неговата партия на днешните парламентарни избори в страната.  Парламентарни избори в Косово Движение "Самоопределение" печели 38 процента от гласовете, сочи екзитпол проучване, цитирано от Ройтерс. Ако бъде потвърден, този резултат ще наложи на Курти да потърси..

публикувано на 09.02.25 в 21:10
Севернокорейският лидер Ким Чен-ун.

Лидерът на Северна Корея планира да развива ядрения арсенал на страната си

Лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун обяви, че възнамерява и занапред да засилва ядрения арсенал на страната си.  В обръщение по време на визита в министерството на отбраната Ким увери, че не иска "ненужно напрежение" в региона, но засилващото се сътрудничество на Съединените щати, Япония и Южна Корея води именно до това. По думите му "армията и..

публикувано на 09.02.25 в 20:49
Президентът на САЩ Доналд Тръмп.

Тръмп очаква при проверките в Пентагона да бъдат разкрити злоупотреби за милиарди долари

Президентът на САЩ Доналд Тръмп очаква да бъдат открити злоупотреби за милиарди долари, предназначени за американските въоръжени сили. В интервю за телевизия  Fox News  Тръмп съобщи, че "може би в следващите 24 часа" ще натовари своя сътрудник Илон Мъск и подчинените му служители да влязат в Пентагона, за да проверят как се харчат средствата на..

публикувано на 09.02.25 в 20:34
Володимир Зеленски

Зеленски: За да има избори, трябва да отменим военното положение, така ще загубим армията

Ако преди края на войната бъде отменено военното положение в Украйна и бъдат произведени избори, страната ще загуби армията си и от това ще се възползват руснаците. Това заяви украинският президент Володимир Зеленски в интервю за британската телевизия ITV News. "Трябва да отменим или преустановим военното положение. Ако преустановим военното..

публикувано на 09.02.25 в 20:17

Кампания под мотото "Да не се нападаме! Да си помагаме!" в училищата в Кюстендил и в Дупница

Кампания срещу насилието и психическия тормоз сред учениците  под мотото "Да не се нападаме! Да си помагаме!"  започва в Кюстендил и Дупница. Тя се реализира с подкрепата на Регионалното управление по образованието и е част от fбразователната програма на Висшия съдебен съвет и Министерството на образованието и науката.  Кампанията е провокирана..

публикувано на 09.02.25 в 20:02
Президентът на Литва Гитанас Науседа и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в президентския дворец във Вилнюс, Литва, 9 февруари 2025 г.

Фон дер Лайен отбеляза "нова ера на свобода" за Литва, Латвия и Естония, Захарова с остър коментар

Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова реагира с остър коментар на новината за окончателното изключване на балтийските държави от останалата от съветско време обща електропреносна мрежа с Русия и Беларус.  "Прибалтика вече се освободи от науката, образованието, суверенитета и развитието. Това е логично продължение на..

публикувано на 09.02.25 в 19:35
Снимката е илюстративна, архив.

Тежко натоварен руски петролен танкер е заседнал и потъва в Балтийско море

Тежко натоварен руски петролен танкер е заседнал днес в териториалните води на страната в Балтийско море, предаде ДПА, позовавайки се на местни медии.  Корабът официално плава под флага на Антигуа и Барбуда. И зданието "Комерсант" съобщи, че плавателният съд потъва. Започнало е разследване. Танкерът "Коала" превозва 130 000 тона мазут, пише  в..

публикувано на 09.02.25 в 18:37