Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Събираемостта в България не е ниска, сравнена с останалите европейски държави. Просто харчим повече, отколкото можем да си позволим"

Михаил Кръстев: Няма целенасочена политика за запълване на хазната, а действие на парче

"Щом има консенсус за промени в Конституцията, би трябвало да се намери такъв и за укротяване на разходната вакханалия в бюджета"

| Интервю
Михаил Кръстев
Снимка: Юлияна Корнажева

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество правителство, синдикати и работодатели ще обсъдят размера на линията на бедност за 2024 година. Предложението е тя да бъде 526 лева. За тази година е 504 лева.

"През последните две години има увеличение на инфлационния натиск и данните, с които се борави, са остарели. От линията на бедност зависят редица социални плащания. Важно е държавата да има целенасочена политика за преодоляване на процесите, които водят до необходимост от такова подпомагане на големи групи от обществото", обясни пред БНР Михаил Кръстев, член на Съвета по икономически и публични политики.

Критиката на синдикатите, че линията на бедност не отговаря на реалните данни от икономиката, трябва да бъде критика към управляващите, посочи той.

"Нивата на инфлацията пред последните две години са предизвикани от държавни политики, брандирани като социални". 

Финансистът е притеснен от намерението на правителството да увеличи максималния осигурителен доход

"Това  ще натовари допълнително работещите и предприятията".

Предложението за бонус срещу донос той определи като проява на много лош вкус.

Кръстев коментира и тежестта, която се очаква да падне върху самоосигуряващите се. 

"Те нямат браншови организации и са най-лесната жертва на допълнителен тормоз от Министерството на финансите. С повишаването на минималната работна заплата се намалява разполагаемия им доход. Приравняването на гражданските към трудовите договори също ги удря. Една активна и произвеждаща група от българското общество е удобна жертва за управляващите"

Няма целенасочена политика за запълване на хазната, по-скоро има действие на парче, обобщи експертът. 

"Големият проблем в България е, че нормативните актове не са придружени с анализ на ефекта – както върху икономиката, така и върху събираемостта в хазната".

Кръстев все пак намери и положителни стъпки в работата на правителството.

"Опитът на финансовото министерство да удържи на международния и вътрешен натиск за повишаване на корпоративния данък е похвален. Той обаче не бива да бъде компенсиран от повишаване на индивидуалните данъчни закони, които да натоварят домакинствата и фирмите". 

Той отчете липсата на дългосрочна визия за укротяването на разходите. 

"Събираемостта в България не е ниска, сравнена с останалите европейски държави. Просто харчим повече, отколкото може да си позволим. За 2024 година може да си пожелаем консервативен бюджет". 

Минималната работна заплата е административна мярка, която не помага на бедните хора, напротив увеличава неравенството, заяви експертът.

Необходимо е да има целенасочена политика за привличане на инвеститори, отбеляза той.

"Те да имат предвидимост за няколко години, а не за няколко месеца".

Щом има консенсус за промени в Конституцията, би трябвало да се намери такъв и за укротяване на разходната вакханалия в бюджета, отбеляза експертът.

Това, което се случва с "Лукойл", е невъзможност на държавата да събере един допълнителен данък – свръхпечалба, обясни още Кръстев.

"Когато зависим от такива извънредни обстоятелства, за да закърпваме дупки в бюджета, се стига до ситуации, при които политическото говорене надхвърля икономическата логика".

Цялото интервю на Снежана Иванова с Михаил Кръстев може да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Държавен фонд

Помощи по "de minimis" за производителите на оранжерийни зеленчуци

Производителите на оранжерийни зеленчуци ще получат държавна помощ по 8 000 лв. на хектар. Това съобщават от държавен фонд "Земеделие". Помощта  е по схемата "Де минимис" и до 10 ноември земеделците, които имат право да я получат, трябва да подадат заявление.  Стопаните, произвеждащи оранжерийна продукция, картофи, тютюн, култивирани гъби и маслодайна..

публикувано на 20.10.25 в 15:39

Боянското блато ще се обсъжда на всяко заседание на общинската Комисия по устройство на територията

Развитието по казуса с Боянско блато в столицата ще се обсъжда на всяко последващо заседание на общинската Комисия по устройство на територията, архитектурата и жилищната политика, докато не се стигне до неговото разрешаване. Около това решение се обединиха столичните общински съветници след проведено извънредно заседание, инициираното от Сдружение..

публикувано на 20.10.25 в 15:33
Николета Атанасова, председател на Българската камара за охрана и сигурност

Николета Атанасова: Трябва минимална категоризация на обектите и съответни изисквания за сигурност

Ако общините категоризират обектите на техните територии като ниско, средно и високо рискови, за тях може да има нормативно определени минимални изисквания за сигурност, които да се прилагат. Другото направление, в което може да се върви, е охранителните фирми заедно с МВР да съгласуват в допълнителна наредба към Закона за частната охранителна дейност..

публикувано на 20.10.25 в 15:26
Георги Марков

Георги Марков: Срещата в Будапеща е гаранция, че няма да има световна война

Западът трябва да се примири, че без САЩ мир в Украйна не може да има. Ако САЩ се оттеглят, Западна Европа ще носи отговорността за избиването на хора в тази война , каза в интервю за БНР бившият политик и конституционен съдия Георги Марков. "Тази среща на Тръмп с Путин в Будапеща дава гаранции, че няма да има световна война и да се..

публикувано на 20.10.25 в 14:39

Кампанията "Не сте сами": Случаи на 13-годишни деца, които употребяват наркотици

Има случаи на 13-годишни деца, които употребяват наркотици, заяви за БНР Стефан Бакалов от Агенция "Митници".  От години Бакалов, който се занимава с борбата с наркотрафика в агенцията, прави презентации в училище за рисковете от наркотичната зависимост в рамките на кампанията: "Не сте сами": "Мониторинговият център на ЕК за миналата година..

публикувано на 20.10.25 в 14:31

ДПС-НН призова МФ да осигури средства за купуване на коли за президентството

Във връзка с приетите от Народно събрание изменения в Закона за Националната служба за охрана президентската институция остана без автопарк, който да бъде на разположение на нейната администрация. До този момент служителите на администрацията на президента бяха единствената държавна администрация, която използваше автомобилите на Националната служба..

публикувано на 20.10.25 в 14:27
Борис Бонев

Борис Бонев: От "банката на Пеевски" ще е замисленият от мнозинството заем за "Топлофикация"

Икономическото мнозинство в СОС в един момент ще се притече на помощ на "Топлофикация", като каже, че трябва да бъде изтеглен спешен многомилионен заем - 600-700 милиона на първа ръка, който ще е от Българската банка за развитие (ББР), известна като "банката на Пеевски" .  Това прогнозира пред БНР Борис Бонев, председател на групата на "Спаси..

публикувано на 20.10.25 в 14:23