Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Борислав Петков: В парламента се гласуват пълни безумия, касаещи земеделската земя

| Интервю
Снимка: БГНЕС

"В парламента се гласуват пълни безумия, касаещи земеделската земя. Да приемеш подобно нещо граничи с безумие. После тръгваме да се поправяме. Земеделската земя не е неизчерпаем актив, тя може единствено да намалее."

Това каза пред БНР Борислав Петков, земеделски производител и бивш председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи. Той коментира темата за прекатегоризацията на земеделски земи заради големия интерес към изграждане на фотоволтаици.

В България земята е от 1-ва до 10-а категория, като първа е най-плодородната, а десета е такава с ниски продуктивни качества. Земята се категоризира от Института по почвознание "Пушкаров", като има изготвени почвени карти на цялата територия. Земята може да променя своя състав и структура, както поради метеорологичните условия, така и заради интервенциите върху нея, поясни Петков. По думите му е възможен и обратният процес – една земя да стане по-плодородна.

Когато земята сменя своя статут – например от земеделска да стане урбанизирана, се изисква акт за категоризация. Комисията по промяна на предназначението изисква този акт, обясни Петков.

"Там е написано, че тази земя е пета категория. Вие не сте съгласен и обжалвате този акт. Назначава се експертиза, която се възлага единствено и само на Института "Пушкаров". Или увеличава категорията, или я намалява, или я оставя същата."

Земеделският министър Кирил Вътев е спрял да подписва подобни преписки – за промяна от четвърта на седма и от пета на осма категория, които определи като стресиращи заради количеството им.

Законодателят е сложил стопираща процедура при явни съмнения, уточни земеделският производител.

"Комисията по промяна на предназначението – колективен орган към Министерството на земеделието, при съмнения за манипулация, може да поиска нова експертиза. Особено при такива случаи, когато за зачестили", заяви Борислав Петков.

Той даде примери със странни случаи, в които една земя от пета се превръща в девета категория.

"Проблемът с ВЕИ-тата сега, преди това беше проблемът с активното жилищно строителство – разширяването на урбанизираните територии, там беше абсолютно същото. Но това трябва да бъде добре организирано и контролирано", изтъкна Борислав Петков.

"Някога се отглеждаше всичко. Сега, както навсякъде – слънчоглед и жито. Строят фотоволтаици върху тези ниви, които ги ожъната есента. Стръковете си стоят върху тях", свидетелства за местни практики Ангел Мусиевски от ловно-рибарско сдружение в Пазарджишко. Той е категоричен, че това се случва върху плодородни земи.

Повече детайли по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Симов

Ал. Симов: Експертно управление - за да може политическата система да продължи напред

" Може би се налага да минем през експертно, надпартийно управление, което да реши конкретни икономически задачи. Това е единственият начин политическата система да продължи напред . Иначе сме обречени на Делян Пеевски, сглобки, ГЕРБ, Бойко Борисов и градска десница до откат. В България вече няма лесни решения ". Това коментира пред БНР..

публикувано на 27.04.24 в 14:45
Снимката е илюстративна

Фермер: Няма недостиг на мляко в България, целта е внос на евтино сухо мляко от Украйна

От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...

публикувано на 26.04.24 в 09:55

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43