Цветана, ножица, хартия

"Хартията е много интересен материал, защото от парче хартия или картон можеш да направиш абсолютно всичко, стига да си достатъчно упорит. Да имаш въображението и хъса да го направиш! Според мен е супер интересно да се експериментира с хартията в плоския й вариант. Опитвам се да се възползвам от рамката, в която тя ме слага с качествата си, но се старая и да ги прескоча, за да постигна моите цели."

Тя е Цветана Недева, очите й са омагьосващо сини, а косите червени.  Влюбена е в книгите.  Притежава и умения на реставратор, защото след като се отказва от специалност "Мода" записва "Библиотечно-информационни науки" в Софийския университет. Всеки книгоман би й завидял за  колекцията от повече от 500 детски книги. У дома има едни от най-големите вдъхновители за своите причудливи творения и това са децата й - Кай на 7 и Пирина на 5. 

Хартиеното изкуство на Цветана  e пътешествие из многолики приказни светове, в които изненади дебнат отвсякъде. Можете да видите част от творенията на Цвети на  витрини, като част от сценографията на различни фотосесии, както й в блога й Kinderlist - https://www.facebook.com/kinderlistblog/. 

"Много обичам pop up изданията - панорамните книги от нашето детство, които аз имах като малка, но за съжаление съсипахме заедно с брат ми и сестра ми. В последствие реших  да възстановя тази колекция, която имах като дете. До момента почти съм успяла да събера абсолютно всички издания с нетрадиционно книжно тяло, издавани преди 2000-та година.", разказва Цвети.

"С хартията се намерихме супер случайно. След като прекъснах да уча "Мода", аз записах "Библиотечно информационни науки" в Софийския университе. Там отново се възроди любовта ми към книгата. Припомних си любимите ми приказки, изрових ги от кашоните. По това време се роди и синът ми и покрай него реших да направя блог за детски книги, в който да представям любимите си издания."

"Ароматът на книгите ме връща към библиотеката на баба ми. Когато пазарувам книги от антикварници, много обичам да си купувам такива  с написани послания. Те също ми носят много мили спомени, защото обикновено обръщенията са такива, които не сме свикнали да срещаме в нашето ежедневие. Според мен това е нещо много ценно. Имах преподавателка по „Реставрация на книгата“, на която много исках да  покажа една моя книга, но ме беше срам от вида, в който тя изглеждаше. Когато й разказах, че книгата е в окаяно състояние, тя каза „Това е хубаво, означава, че книгата е била четена, тя е изпълнила предназначението си."

Един от последните проекти на Цвети е вдъхновен от китайски мит, който в един момент се прехвърля в японската култура.  

"Става дума за рибите Кои, които плуват на ята по течението на Жълтата река, но в един момент решават да тръгнат обратно на него и стигат до един голям водопад, който те се опитват да прескочат. Тогава демоните се разгневяват, че рибите са толкова амбициозни. Започват да им създават препятствия с повече вълни и вятър. Голяма част от рибите се отказват и тук обичам да казвам, че тези риби биват абсолютно забравени. Но след 100 години една риба, която решава все пак да продължи да опитва, прескача този водопад и тогава боговете я превръщат в златен дракон.", разказва Цветана.

"Много лично приемам тази история, защото мисля, че хората, без да изпадат в крайности и без да стават твърде амбициозни, трябва просто със спокойствие, упоритост и вяра, да вървят към това, което искат да постигнат."

Цялото интервю с Цветана Недева чуйте в звуковия файл.