Годишните награди на Съюза на българските музикални и танцови дейци “Кристална лира“ за върхови постижения в областта на българското музикално и танцово изкуство бяха връчени по традиция на Деня на народните будители. Церемонията концерт, която се състоя в залата на Националния музикален театър “Стефан Македонски“, беше открита с изпълнение на Академичния фолклорен хор при Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров“ с диригент Ваня Монева. Ето и имената на наградените:
В категорията “Звук и звуков дизайн“ беше отличен д-р Теодор Попов – за реализирания електронен звуков дизайн на открито в концерта на дуо “Капана" на 1-и септември 2022 г. на откриването на “Есенния салон на изкуствата" в Пловдив, в концертите на Виенския симфоничен оркестър на 9-и и 10-и септември 2022 г. на Античния театър в Пловдив, както и за музикалния проект и албум „Отвъд" /2023 г./.
В категорията “Педагог“ наградата е за оперната прима на Старозагорската опера и логопед-музикотерапевт Русалина Мочукова – за изключителния й принос в проекта “Ние сме музиканти“ за приобщаване на деца и младежи със специални образователни потребности към музикалното изкуство.
Валдхорнистът Виктор Теодосиев е носителят на приза в категорията “Млад изпълнител“ – за рецитала си на 24-и юни 2023 г. в камерна зала “България“, в програмата на международния фестивал “Софийски музикални седмици", с участието на пианистката Виктория Василенко.
Тромбонистът и композитор Георги Корназов получи две награди – в категорията “Джаз“ и Наградата на публиката, за концертите с “Нова генерация квинтет“ в София, Варна и Бургас през месец юни 2023 г., за участието в шоукейса на European Jazz Network през месец септември 2022 г. в София, за оригиналния квартет с Аник Чизарук /вокал/, Давид Венитучи /акордеон/ и Мила Цанкова /цигулка/ и сюитата “Светлосенки“ с премиера на фестивала в Банско през август 2023 г., за новия компакт диск с авторска музика “Отражения“ с Брас Спирит квинтет, представен във Франция, за участията си на джаз фестивалите в Банско, Плевен и Пловдив и за концертите във Франция, Унгария и Двореца Балчик през сезон 2022/2023 г.
Оркестърът “Кантус фирмус“ е победител в категорията “Оркестрово изкуство“ – за откриването на “Европейския музикален фестивал“, за заключителния концерт от конкурса и академията за оркестър „Кантус Фирмус“ на 1 октомври 2022 г. в зала “България“, за концерта на 18-и октомври 2022 г. в зала „България“ с младите звезди Джулиан Тревелиян /пиано/ и Максим Цеков /цигулка/, за концертите на 28-и октомври 2022 г. в зала “България“ и на 29-и октомври 2022 г. в Пловдив с моцартова програма и за концерта на 8-и ноември 2022 г. в зала “България“ – Интеграл на клавирните концерти от Йоханес Брамс, със солист Людмил Ангелов /пиано/ и диригент Григор Паликаров.
В категорията “Диригент“ отличеният е маестро Арто Чифчиян – за концерта с Български камерен оркестър /Добрич/ на 12-и септември 2022 г. на международния фестивал “Дни на камерната музика" в Габрово, посветен на 70-годишнината на проф. Атанас Атанасов.
За “Балетно изкуство“ наградата беше присъдена на Балет “Арабеск“ – за премиерата на спектакъла “Триптих“ на сцената на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ /хореографии на Ангелина Гаврилова, Аршак Галумян и Филип Миланов, автор на сценографията и костюмите – Адрияна Найденова/.
В категорията “Мениджмънт в музикалното и танцово изкуство“ беше отличена Даниела Димова – директор на Варненската опера.
За “Музикална критика и публицистика“ наградата получи Татяна Капричева – за публикациите си в списание “Музикални хоризонти" и авторския си блог “Култура всеки ден".
В категорията “Духов оркестър“ победител е Бургаския духов оркестър – за юбилейния концерт на 3-и декември 2022 г. в Бургас, по повод 75-годишнината от създаването на състава.
Наградата в категория “Музикален фолклор“ беше присъдена на Академичния фолклорен ансамбъл при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство “Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив – за премиерния концерт-спектакъл на 26-и юли 2023 г. на сцената на Античния театър в града на тепетата.
За “Танцов фолклор“ призът е за Фолклорния ансамбъл “Родопа" Смолян – за трилогията “Изтървани ритми" през сезон 2022/2023 г. и за премиерата на музикално-танцовия спектакъл “Звезден Рожен" /2023 г./.
В категорията “Оперетно изкуство и мюзикъл“ беше отличен тенорът Владимир Грудков – за ролята му на Фантома в мюзикъла “Любовта никога не умира" от Е.Л.Уебър на сцената на Националния музикален театър “Стефан Македонски“.
В категорията “Постановъчен екип“ наградата получи Варненската опера – за премиерата на “Хитрата лисичка" от Яначек в програмата на фестивала “Опера в Летния театър" 2023 г., в партньорство с Volkstheater в Рощок /Германия/, съвместен проект с фестивала “Варненско лято". Постановъчният екип е: диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, хореограф Анна Пампулова, автор на декорите и костюмите Димана Латева, художник на светлинния дизайн Даниел Йовков.
В категорията “Хорово изкуство“ беше отличен Хорът на Русенската опера – за пасхалния концерт на 13-и април 2023 г. с “Реквием“ от Дворжак.
На церемонията концерт бяха обявени няколко Специални награди. Софийският камерен хор „Васил Арнаудов“ получи наградата на Министерството на културата, цигулковият педагог Благородна Танева – на “Кантус фирмус“, режисьорът и директор на Софийската национална опера и балет акад. Пламен Карталов – на Съюза на българските музикални и танцови дейци, диригентката Вилиана Вълчева и Националният музикален театър “Стефан Македонски“ – на Съюза на музикалните артисти на Македония, директорът на Плевенската филхармония Любомир Дяковски – на “Вила Мелник“.
С извънредна награда “Кристална лира“ бяха отличени оперетната прима Катерина Тупарова /посмъртно/, звукорежисьорът Христофор Стоянов /посмъртно/ и поп певицата Йорданка Христова, която чества 80-годишнина.
На 13 ноември, четвъртък, за първи път ще се играе "Брадатата графиня". Преводът и музикалното оформление на актьора Мартин Каров, а на сцената излизат още Албена Павлова, Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Всеки от петимата актьори се превъплъщава в няколко роли. Носителката на "Икар" Ана Вълчанова този път ще видим в различна роля –..
След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..