Медийна и информационна грамотност е темата на национална конференция, която се провежда днес в Университета за национално и световно стопанство. Форумът е организиран от катедра "Медии и обществени комуникации", катедра на ЮНЕСКО по медийна и информационна грамотност и културни политики за устойчиво развитие. В него участват представители на изпълнителната власт, на Представителството на Европейската комисия в България, председателят на Съвета за електронни медии Соня Момчилова, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев.
Способността за критично мислене, за разпознаване на фалшивите новини, разграничаване на фактите от поднасяните лични мнения, ролята на традиционните медии за всичко това, проблемът с дезинформацията и социалните мрежи, финансирането на обществените медии, както и на редица инициативи, свързани с медийната грамотност в навечерието на обсъжданията по бюджета за 2024-а година - всичко това беше поставено в центъра на обсъжданията на днешния форум. Наред с това и темата за новото предизвикателство с бъдещата регулация на изкуствения интелект, тъй като в информационното море вълните от него не са за пренебрегване. Огромен ресурс се насочва към дигитално образование, стои обаче въпросът и с целите на дигитализацията, тъй като образоването, не само дигиталното, е мисия и кауза на всеки в държавата.
"Дигиталната медийна грамотност е официално част от базовите компетентности, които следва да се придобият в процеса на училищно образование", каза заместник-министърът на образованието Наталия Митева:
Според изследване на институт "Отворено общество" 52 процента от българските граждани разчитат на информираността си на телевизиите, 19 на сто - изцяло на интернет, 14% – от Фейсбук, а 10 процента не ползват никакъв източник на информация, тоест вероятно говорят само с други хора.
На форума стана ясно, че предстоят и практически стъпки - съвсем скоро студенти от УНСС ще преподават медийна грамотност на ученици.
Бяха цитирани редица данни, но пък е важно да сме наясно колко сериозен е проблемът и колко много работа предстои. Бойко Благоев, изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България:
"Едва 1/3 от населението на България разполага с базови дигитални умения. Беше споменат и докладът на "Отворено общество", според който сме най-податливите в ЕС на дезинформация".
Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев акцентира върху критичното мислене:
"Според доклад от изследване на Европейската аудиовизуална обсерватория от 2016 г. за най-важните умения, които съставят медийната грамотност - на първо място е умението за критично мислене - 74%, на следващо място е умението за използване на медиите - 70%, след това идва умението за участие и интерактивност - 59%, креативност - 48% и междукултурен диалог - 30%. Дефиницията, която Европейската аудиовизуална обсерватория дава на критично мислене е: "Разбирането как работи медийната индустрия и как се конструират медийните съобщения". Иначе казано - това, от което имаме най-голяма нужда, е хората да знаят повече за медиите".
И за финал - Соня Момчилова, председател на Съвета за електронни медии:
"Нека да бъдем критично мислещи!".
Репортаж на Мария Костова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
След бедствието на века, както самите турски власти определиха земетресението, поразило страната пред две години, усилията днес са насочени към възстановяване и към нова глава в тази история, озаглавена "солидарността на века". По строежите, изградени с държавно финансиране, се работи по 24 часа в денонощието, твърдят местните и национални и..
"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер. Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..
Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..
Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..
Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..
"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..
България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития. Това коментира..
Сеизмолозите в Гърция разглеждат три възможни сценария за развитието на сеизмичната активност на остров Санторини. Първият е да продължат трусовете..
Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие,..
Въвеждането на задължителна матура по математика в XII клас няма да стане от днес за утре. Трябва законодателна инициатива, съгласие в НС за промяна..