Ще има ли терористични нападения в Европа заради войната в Ивицата Газа

публикувано на 04.11.23 в 11:30 | Интервю

Снимка: Flickr

Интервю на Силвия Петрова с Рауф Лийарар за ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Могат да се очакват терористични нападения в Европа заради войната в Газа, смята Рауф Лийарар - екперт по сигурността в Близкия Изток, съветник по този въпрос в няколко организации в Нидерландия и офицер от запаса в израелските въоръжени сили. Той дава за пример последните такива случаи в Белгия, където бяха убити двама шведски футболни запалянковци, а във Франция учител беше убит с нож.

“И в двата случая извършителите са заявили, че мотивът им е случващото се в Газа и Палестина. Напрежението в Европа расте. Свидетели сме на много демонстрации, които като цяло са мирни, което е добре и свободата да се протестира в Европа е висше благо. Но има граница и тя се стеснява когато се скандират антисемитски лозунги - например, че Палестина ще бъде свободна от реката (Йордан) до морето, което всъщност би означавало унижощаване на държавата Израел. Следващата стъпка е насилие. Смятам, че се подценява вероятността от избухване на насилие в Европа.”

Кои страни в Европа са в най-голяма опасност от терористични нападения в момента?

“Терористични нападения имаше по време на пика на “Ислямска държава”. Повечето от тях бяха във Франция и Белгия и според мен, те са подложени на най-голям риск и сега. По онова време имаше атаки и във Великобритания, така че да се предвиди подобно нещо е трудно. ”

В испанския вестник “Ел Мундо” излезе информация, че около 300 радикализирани терористи-единаци са под наблюдение, тъй като Испания е транзитна гара за радикализирани ислямисти от Северна Африка към Европа. Такава обаче е и Турция, и неизменно - и България, заради т.нар. балкански маршрут за нелегална миграция, който италианското разузнаване описва като "потенциален инкубатор на терористична заплаха за Европа".

“Ситуацията е доста сложна, защото много бежанци идват от Близкия изток през Турция и влизат в Европейския съюз през Балканите. Смятам, че е възможно сред хората, които бягат и търсят повече сигурност и по-добри условия на живот в Европа, да има и такива с лоши намерения. Вярвам, че те са малцина, повечето наистина бягат от насилието в Сирия, Ирак, Афагинстан и други места и търсят безопасност в Европа. Но е много трудно да се осъществява пълен контрол и да се проверява всеки един бежанец, който влиза в Европа. Сред тях винаги ще има злонамерени - това е неизбежно.”

Как т.нар. терористи-единаци биват радикализирани, кои са основните фактори в този процес?

“На първо място характеристиките на тероризма се промениха доста за последните 30 години и за това оказаха влияние социалните мрежи и интернет като цяло. В интернет хората имат достъп до всякакво съдържание и от това се възползваше “Ислямска държава” по време на войните в Сирия и Ирак като публикуваше видеозаписи на престъпленията и варварските си действия. С това те “надъхаха” някои младежи в Европа без да е необходимо да ги вербуват лично. По същия начин някои могат да се "надъхат" и от терора на Хамас на 7 октомври, когато бяха убити над 1400 израелци.”

Такъв изглежда случаят с тунизиеца, който уби двама шведски футболни запалянковци в Белгия. Нито съпругата на извършителя, който е пребивавал легално там, нито най-близките му приятели, са предполагали, че е готвил терористично нападение. След случилото се и хаоса, който обхвана Брюксел в онази вечер, съпругата на нападателя е потърсила заедно с дъщеря си закрила от полицията. Пред белгийски медии тя заяви, че не е забелязала признаци на радикализация у съпруга си и че е смятала, че са двойка като всяка друга.

“Нужни са само няколко клика в интернет, в “Телеграм” или в друга социална мрежа, за да се видят извършените зверства и това да подбуди ново насилие, което за мен е напълно неразбираемо. Така една атака може да стане много бързо. Подготовка на практика няма, което затруднява проследяването на такива хора - терористи-единаци, които са най-голямата заплаха в момента.”

В последно време се наблюдава процес на повторно въвеждане на проверките по границите между страни от Шенгенското пространство, за да се ограничи нелегалната миграция. Може ли това да служи и като превантивна мярка срещу тероризма и екстремизма?

“И да, и не. Да, защото с повече проверки по границите се добива по-точна картина за това кой влиза в страната. От тази гледна точка може да се каже, че така се намалява опасността от терористични нападения. Но има и друга страна. Контролът сам по себе си не може да реши проблема, защото заплаха се оказват хора, които вече дълго време живеят в Западна Европа, но заради по-ранни психически травми прибягват към насилие. Средствата трябва да са по-скоро превантивни. Трябва да се работи за изкореняване на радикализма сред определени религиозни общности в Европа, да се предприемат образователни инициативи за това как работи демокрацията.”

Необходимо ли европейските правителства да предприемат специално допълнителни мерки заради войната в Газа?

“Тук в Европа, отговорните за сигурността хора имат опит и са подготвени. Знаят, че войната между Хамас и Израел докарва много хора в Европа до краен предел - да кипят от гняв. Трябва да се държат под око и да се пресичат опасните тенденции. Но съм напълно уверен, че това вече се прави и затова не съм притеснен много.”

По данни на Европол за миналата година от 330 ареста, свързани с терористични заплахи, 266 са били на джихадисти. И наистина - когато се заговори за тероризъм в Европа, първото което идва наум на почти всеки е “джихад” и “ислямисти”. Обаче “всяка монета има две страни”, и припомняйки си нападенията срещу джамията в Крайстчърч в Нова Зелания през 2019 г. питам Рауф Лийарар очаква ли увеличаване на броя на престъпленията от исламофобия в Европа:

“Тази тема не се обсъжда достатъчно в Европа. Както казахте, говори се предимно за ислямския тероризъм. Сред мюсюлманите се води широк дебат какво точно означава “джихад”, кое е тероризъм и кое - не. Но ние се фиксираме върху едната страна, а наистина е възможно да станем свидетели и на насилие от ислямофобия от страна на крайнодесни групи, подкрепата за които в Европа расте през последните десетина години. Призовавам европейските правителства и всички институции, отговорни за нашата сигурност, да се вгледат в тези групи, защото Крайстчърч може да сполети и Европа. Евреите в Европа не са отговорни за ставащото в Израел, както и мюсюлманите в Европа не са отговорни за действията на Хамас. Трябва да гледаме в двете посоки и да сме внимателни.”

По публикацията работи: Силвия Петрова