България пое нов външен дълг с общ обем от 2,3 млрд. евро. БНР бе една от първите медии, които съобщи за дълговата емисия на външните пазари. Първите експертни коментари бяха, че емисията е много добра, пласирана в подходящия момент. Някои анализатори дори я определиха като "ударна". Защо се налага страната ни да тегли още външен дълг и защо емисията се определя като "успешна"?
7,5 милиарда лева е бюджетният лимит за нов дълг през цялата 2023 година, като още през януари около три милиарда от тях – всъщност, 1,5 милиарда евро, бяха поети от международните пазари. С тях основно бяха рефинансирани стари задължения. Това и една от целите на новата емисия от 2,3 милиарда евро, пласирана на външните пазари точно ден след втория тур на местния вот. Подробностите – две мисии с падежи от 7,5 и 12,5-години, а обемите на отделните траншове са 1,3 милиарда евро – първият и един милиард евро – вторият.
При какви условия бяха поети новите задължения? На този въпрос на БНР отговори министър Асен Василев:
"При спред от 150 базисни пункта, което е изключително добре. Както знаете, имаше почти три пъти по-голямо предлагане, отколкото ние имахме нужда като дълг. Затова два пъти подобрихме условията в рамките на деня. Ще бъде използван, както е записано в Бюджета, а една основна част ще бъде използвана за връщане на стар дълг от около 1,5 млрд. евро в първата половина на 2024 г.".
С останалите средства ще бъде покрит дефицитът от 4,6 милиарда лева, заложен в тазгодишния бюджет и гласуван от Народното събрание.
Дали беше успешна емисията - това коментира финансовият анализатор Николай Ваньов.
"Подбирането на момента за една такава емисия беше много добро".
Набирането предварително на ресурс за плащането догодина също е положителен елемент, според експертите. Затова обаче възниква въпросът – след като са осигурени средствата за погасяването на падежа първата половина на следващата година, какъв ще бъде размерът на новия дълг догодина?
"Нека да видим какво ще се случи с данъчните закони, които ще финализират приходната част. На база на това ще бъдат довършени всички останали разчети", заяви Асен Василев.
Николай Ваньов коментира дали това, че 1 януари 2025 година е целева за влизане на България в еврозоната допринася за по-благоприятните условия на външния дълг?
"Със сигурност! Подстъпите към влизане в еврозоната не могат да имат никакво друго въздействие върху държавния дълг, освен положително", отговори той и даде пример с Хърватия.
Репортаж на Марта Младенова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..
Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан. На Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа. Инициативата тръгва от статистика, според която..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
Няма опасност от епидемия в София заради отказа на Столичната община да приема отпадъци от болници в общинското предприятие за третирането им. Това обяви..
Няма модел "Пеевски", това е моделът "Доган", в който се появи фигурата на феномена Делян Пеевски . Това мнение изказа пред БНР Корман Исмаилов,..