По-добре подготвен ли е Европейският съюз след пандемията на Ковид-19 да реагира при рискове за общественото здраве и дори следваща пандемия?
Мисля, че научихме много уроци за това какво можем да направим, какво не се получи и какво проработи. Но с цел да бъдем наистина по-добре подготвени, трябва да направим промени в здравните системи, в плановете за подготовка, а това ще отнеме време. Това са промени по отношение на сътрудничеството между различните нива, сектори, в подготовката на болниците, както и в сферата на комуникациите. Една голяма област е и дигитализацията на наблюдението. Това са промени, които не можете да направите в рамките на две седмици. Ще отнеме време, инвестиции.
Колко е опасен коронавирусът в момента?
С респираторните вируси винаги трябва да бъдем внимателни. Те винаги могат да се променят и да се появят варианти, с които не сме свикнали. За да ги установим рано, е много важно да имаме добри системи за наблюдение, които могат да засекат промени в щамовете, които циркулират.
Трябва ли да има повече информация, подготвена на европейско ниво за смисъла, ползите и потенциалните странични ефекти от ваксините за различни заболявания?
Имаме платформа, която вече обяснява. Може би не по готин начин, но по много трезв начин фактите за различни ваксини. Това е информационният Европейски портал за ваксинирането. Предимството на този портал е, че е достъпен на всички европейски езици. Мисля, че това е начало. Относно ваксинационните кампании в най-общ план и с цел преодоляване на скептицизма за различните ваксини - тези кампании трябва да бъдат правени на национално ниво и да бъдат наистина насочени към тези групи, които имат въпроси и съмнения. Това, което видяхме, е, че на първо място има различия дори в рамките на една държава. Може да има ваксини, които всеки приема, както и други ваксини, за които хората са по-предпазливи. Обща кампания няма да помогне в случая. Разработили сме насоки как държавите могат да направят анализ за това каква е ситуацията, какви са пречките в тяхната страна за поставянето на ваксини. Мисля, че това е нещо, в което можем да подкрепим държавите, при изготвянето на самия анализ. Този анализ може да е напълно различен за отделните държави, както и да се различава в рамките на дадена държава по отношение на различните ваксини. Звучи много сложно, но нещата не са елементарни. Не е нещо, за което можем да кажем: "Ето, сложихме хубава реклама във "Фейсбук", "Инстаграм" или друга социална мрежа. Това няма да помогне. Трябва да бъде насочено към определени групи. Това включва и че за определени групи трябва да имате съответните лица, които да предадат посланието. Не помага, ако е винаги учен или здравна институция. Може футболна звезда да има много по-голямо въздействие.
Какви са основните проблеми, върху които работи Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията в момента?
Има различни предизвикателства. Едното е свързано с общественото здраве и това е антимикробната резистентност. Това е предизвикателство както за нас, така и за всички останали. Предизвикателство, което е добре познато, в което виждаме, че определени видове резистентност все още се увеличават. Дори за антибиотици, които се пазят за използване при последна необходимост.
Има още едно предизвикателство, което е проблем не само за общественото здраве, но и за системите на здравеопазване. Това е капацитетът на работната сила. След Ковид много от работещите в здравната сфера бяха напълно изтощени и напуснаха професията. Много болници вече затвориха например интензивни отделения, защото нямат персонал. В много държави има недостиг на лекари в селските райони. В общественото здравеопазване това е още по-видимо, защото след 5 до 10 години в зависимост от страната до 50 процента от личните лекари ще се пенсионират. Това не е атрактивна професия, така че няма много хора, които да ги заменят. Това е нещо, за което спешно трябва да бъдат взети мерки.
В България вече станахме свидетели на екстремни метеорологични явления като наводнения и необичайно високи температури заради промените в климата. Има ли вероятност да станем свидетели и на нови болести, които не са били обичайни за страната ни?
Мисля, че това не е само в България. Различните страни в различна степен имат такива уязвимости. Климатичните промени могат да имат директно въздействие като повишаващи се температури, но също и наводнения, повече валежи. През тази година станахме свидетели на всичко това. Климатичните промени могат да имат и непряко въздействие - например чрез мерките за смекчаване на ефектите от тях. Една от мерките, които държавите ни обмислят, е да направят градовете по-зелени, така че жегата да не е толкова осезаема. Но зеленината и водата, които са свързани с това, могат да привлекат комари. Може самите мерки срещу климатичните промени да увеличават риска от векторни заболявания.
Изключително сложно е. Имаме проект, който разглежда как тези различни елементи функционират заедно, какво е въздействието върху инфекциозните заболявания, но също и какво може да се направи.
Доколко миграция, предизвикана от климатичните промени или военен конфликт, може да доведе до пренасянето в Европа на заболявания, които преди не са били обичайни за континента?
Миграцията е един от факторите, но пътуването също е фактор. Трябва да имаме предвид, че много повече хора - европейци, пътуват и пренасят по нещо, отколкото мигранти, които да внасят болести в Европа. Миграцията и пътуванията са един от факторите, които могат да допринесат за сценарий, при който с повишаващите се температури имаме повече комари, те се придвижват на север. След това пътуващите пристигат с екзотична инфекция, някой комар ги ухапва и в резултат имаме например огнище на болестта денга. В бъдеще може това да се случва във все по-северни страни.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Международната организация "Грийнпийс" последователно се противопоставя на ядрената енергетика, определя я като опасна, скъпа, замърсяваща и несъвместима с устойчивото бъдеще. "Грийнпийс"-България обаче се обяви за оставане на оборудването на АЕЦ "Белене" в България и ако технологиите са съвместими, това оборудване да се използва в работещите..
Безопасна ли е ядрената енергетика и какви са иновациите в сектора? Темата беше обсъдена наскоро на конференция в столицата, на която се събраха водещи компании в европейската индустрия. "Компанията, която представлявам, е част от групата EDF, от Framatome. Присъстваме в България и се занимаваме с реакторите. Понякога го наричаме..
В базиликата "Св. Петър" в Рим започна поклонението пред тленните останки на папа Франциск, който почина в понеделник. Те бяха пренесени от папската резиденция "Санта Марта", като процесията премина през площад "Св. Петър". Поклонението е свързано с различни ритуали. Базиликата "Св. Петър" отвори врати, с което започна поклонението на..
При престой до 10 дни в болница здравноосигурените пациенти вече ще заплащат по 1 лв. на ден, вместо досегашната такса от 5,80 лв. Това е указано в преходните и заключителни разпоредби на постановлението за изпълнение на държавния бюджет на България за 2025 г. на Министерския съвет. Постановлението е обнародвано в Държавен вестник. Таксата за..
Случаите на тежки стомашно-чревни разстройства в Банско не намаляват . През личните лекари са минали десетки хора с едни и същи симптоми. Основната версия на хората в града е, че масовото заразяване е от водата. Днес екипи от РЗИ и служители на ВиК-Благоевград ще вземат проби от водата. Сезонен вирус в Банско, лекарствата свършиха "..
Двоен агент застана пред БНР по повод излизането на български на негова книга . В "Графити по въздуха" ви срещаме задочно с Мортен Сторм и неговата книга "Агент Сторм, моят живот в Ал Кайда" , която току що излезе на български. Сторм не е обикновен джихадист . В тийнейджърските си години високият метър и осемдесет червенокос датчанин..
Великден без покрив! Точно преди седмица започна и завърши бутането на т.нар. ромско гето в квартал "Захарна фабрика". Деца и бременни жени - цяла седмица под открито небе. Днес се очаква с тежка техника да се разчистят отломките. А това означава и самите хора, които все още няма къде да отидат, да бъдат изтласкани. Пред БНР разказаха, че в..
" Инфлацията може да се окаже по-малкият проблем . Евентуално когато се изпълнят критериите и ако влезем през следващата година в еврозоната големият..
Човекът, който може да даде ново начало на българските пътища, се казва Делян Пеевски ! Това каза пред БНР Богдан Милчев от Института за пътна..
" Градовете Чорлу и Силиври - най-силно засегнати от трусовете, са населени предимно с изселници от България. Хората там са много наплашени и са навън...