Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Диян Стаматов: Бюджетът за образование е намален от 4,3% от БВП на 4,1%

Диян Стаматов
Снимка: Ани Петрова

"Наистина, отворени са учебните програми, разгледани са но за голямо съжаление ще трябва да призная, че почти нищо от тях не е премахнато. Някакви дребни факти или дребни термини не променят по никакъв начин програмата. В основата на всяко такова политическо решение стои шапката на министерството - те вземат решенията, казват какво трябва да се промени и докъде може да се разпростира съответната промяна. За голямо съжаление, ние се намираме в едно за циклене по отношение на промяната на учебните програми през последните 20 години и също за толкова голямо съжаление в тях нищо няма махнато. Само се добавят различни нови, нови и нови неща, а ученическата глава все пак не кофа, в която можеш да пълниш каквото си поискаш. Днешните деца са коренно различни и за голямо съжаление образователното министерство като че ли не успява да чуе техния вопъл".     

Това каза по повод обявените от МОН промени в учебните програми от 1. до 10. клас Диян Стаматов - председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-о училище "Акад. Михаил Арнаудов" в столицата. 

"Отговорността се носи след това от хората, които управляват. Така че те не трябва да се сърдят на ниските резултати на учениците, защото МОН казва какво да се учи, как да се учи и как да се извършва изпитът. Никой друг! Те са взели решенията и те трябва да носят отговорността от едни или други резултати от изпитите. Да с нас е съгласувано, информирани сме, участвали сме в с присъствието си в подобни дискусии, но едно е да участваш с присъствие, съвсем по друг начин стои кое да бъде наложено и как да бъдат отразени едни или други промени в учебните програми". 

Не броят на изпитите, а какво се учи е най-важното в образователната система, категоричен е Стаматов.

"Винаги се оглеждаме в страните, които са водещи в образованието. Там виждаме, че се учат базисни неща - тези, без които животът не може да съществува в нормалните си параметри, а ние “заливаме”. И в момента е така - в нашите учебници има ужасно много съдържание. Трудно е да ви кажа какво трябва да се махне, защото ако ви кажа, че ще трябва да се махне почти 2/3, вероятно ще ви се стори изключително революционно, но за голямо съжаление това е така. Тези, които трябва да бъдат винаги питани какво трябва да се махне си остават учениците от гимназиален етап, които рядко биват питани". 

Акценти в системата ни са българският език математиката. Това са и изпитите след 4., 7., 10., 12. клас, подчерта Стаматов: 

"Има и други предмети, които се учат и тъй като от 20 години ги оставяме назад и в страни резултатите в момента се движат много ясно и тук сигналната лампа наистина трябва да бъде в експертите, работещи в системата на управлението на образованието". 

"Учебните програми са първата стъпка за промяна. Те трябва да бъдат променени изключително сериозно и за това, според мен, трябва истинска политическа воля. Веднага след това е съвременни и отговорни учебници, които да съответстват на тези учебни програми. Успоредно с всичко това е свободата на учителите, която остава само декларативна, но в действителност те трябва да спазват учебните програми, които в момента съществуват", категоричен е Стаматов.

Относно идеята на министъра на образованието всяко дете да учи по свой индивидуален план, експертът коментира: 

"Добре стои това послание за индивидуалния подход в подготовката, но с натрупан учебен материал, с препускане в учебното съдържание, това отново си остава очаквано послание. Аз съм убеден, че министърът прекрасно осъзнава трудността в ситуацията, в която се намира българската образователна система - че за да се случи индивидуалният подход, трябва задължително олекотяване на учебния материал и практичност в неговото преподаване с максимална свобода на учителя". 

Експертите все още не знаят логиката на добавянето на изпити след 8. и 9. клас. 

"Когато един ученик учи по даден учебен материал и се подготвя за даден формат на изпита, резултатите ще бъдат предсказуеми. Когато изпитът обаче е сменен в движение, без съмнение, дори и да е учил много, след като форматът на изпита е коренно различен, няма как да има същите тези резултати"

Стаматов е категоричен че това е и причината за ниските резултати на българските деца от изпитите на PISA - въпросите "нямат нищо общо с нашите изпитни въпроси, които са при завършване в етапната подготовка": 

"Затова смело се казва винаги: “Учениците не са се подготвили”. Не! Учениците са се подготвили, но управляващите в системата на образованието за пореден път нарочват учениците. Липсата на подготовка е тъкмо във управлението, в МОН. И то не е само сега. То е от годините, в които винаги сме имали изпитни системи, различни от нашата". Когато ученик е на тест на PISA "той излиза от даден учебен час и отиват да реши някакъв тест, който няма никакво значение за самия него, не се очаква да има оценка по него, не влияе този резултат върху неговите знания за напред... До голяма степен и тази стихийност влияе върху крайния резултат", допълни Стаматов. 

Относно включването на повече практически и междупредметни задачи на изпитите за национално външно оценяване, Стаматов е категоричен, че това е бъдещето на образованието навсякъде по света. 

"Според мен важната стъпка, която трябва да бъде направена е интегрален изпит не само след 7. клас, но още и в 4., а след това - в 10. и в 12. клас. Акцентът, който сме си поставили от 1997 година - изпити само по български и математика - не са печеливши за нашата образователна система и за българчетата, които живеят в отворена Европа. Не съм много сигурен и че трябва да имаме образователна система, която да е аналогична на Финландия, защото ние тотално се отличаваме. Колкото и да ни се иска да сме като тях, ние все пак сме на Балканите и там ще си бъдем винаги. Затова образователната ни система не трябва да има революции, а трябва да има еволюционни стъпки, които да я доближават до функционална грамотност с практичност". 

Бюджетът за образование въобще не ми харесва. Той за поредна година е намален. Миналата година беше 4,3% от БВП, сега е 4,1%. Очаква се да се увеличи стандартът на учениците с 5% - за първи път толкова малко през последните години. Няма как, когато се залагат подобни финансови параметри да се очаква, че качеството на образованието и изведнъж от само себе си и от свободата на учителя ще се промени. 

По публикацията работи: Венцислав Василев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Германия: Коалиционните партньори се споразумяха за военната служба

Партиите в управляващата коалиция в Германия се споразумяха вчера за нов модел за набиране на военнослужещи в армията. Християндемократите на канцлера Фридрих Мерц и социалдемократите, от чиито редици е министърът на отбраната Борис Писториус, се споразумяха за хибридна система, основаваща се на изцяло доброволен принцип за постъпване във..

публикувано на 14.11.25 в 08:35

Бурята "Клаудия" връхлетя Обединеното кралство

Британската метеорологична служба издаде предупредителен оранжев код заради бурята "Клаудия", която вече пристигна с обилни и продължителни дъждове в части от Обединеното кралство. Дъждът ще се разпространи днес в големи части от Англия и Уелс, като е издаден и съпътстващ жълт код за тежки метеорологични условия. Оранжевият код е за..

публикувано на 14.11.25 в 08:22
Проф. Христо Йоцов

Проф. Христо Йоцов е тазгодишният носител на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски"

Професор Христо Йоцов е тазгодишният носител на държавната награда "Свети Паисий Хилендарски". Той ще получи отличието на церемония в Гранитна зала на Министерския съвет от премиерът Росен Желязков.  Професор Христо Йоцов е джаз музикант, композитор, аранжор и педагог с над 30 издадени албума. Той е и съавтор на музика за джаз,..

публикувано на 14.11.25 в 08:16

Йорданка Ушагелова, КФН: Подобрява се нивото на финансова грамотност

Комисията за финансов надзор за първи път организира специално събитие, посветено на потребителите на финансови услуги, озаглавено Ден на потребителя . Инициативата ще се проведе днес от 15 до 17 часа в София. Всеки ще може да зададе своите въпроси за застраховането, осигуряването и капиталовия пазар - трите сектора, които комисията регулира...

публикувано на 14.11.25 в 08:16
Адриан Николов

Адриан Николов: Изтървахме публичните финанси. Трябва балансиране, ако не искаме румънски сценарий

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя  мащабно годишно изследване на икономическото и социално развитие на областите у нас, през регионални профили по 75 индикатора. Генерално разликите са двойни – между областите на опашката и областите начело , обясни в интервю за БНР старши икономистът от ИПИ Адриан Николов за Регионални профили..

публикувано на 14.11.25 в 08:05

Москва осуетила план на Киев за убийството на висш руски държавен служител

Руската Федерална служба за сигурност съобщи, че е осуетила украински заговор за убийството на неназован високопоставен руски държавен служител по време на посещението му на московско гробище. Служителите на ФСБ са задържали трима души за подготовката на атентата - двама руснаци и мигрант от централноазиатска държава. Според плана е трябвало..

публикувано на 14.11.25 в 07:58

Отбелязваме Световния ден за борба с диабета

Днес е Световният ден за борба с диабета. По данни на Българското дружество по ендокринология един от девет души по света има диабет, а над 250 милиона не знаят, че живеят с това заболяване. От дружеството призоваха за подкрепа и разбиране към хората с хронични заболявания на работните им места. Българи крият, че имат диабет, а..

публикувано на 14.11.25 в 07:53