"Ами ако Русия спечели?" Под това провокативно заглавие неотдавна анализ публикува Нико Ланге, политолог и военен експерт на Мюнхенската конференция по сигурността, до началото на миналата година началник на кабинета на министъра на отбраната на Германия, а преди това работил както в Русия, така и в Украйна. "Напълно погрешно е и би довело до стратегически грешки, ако в обществената дискусия на Запад се осланяме на надеждите, че бойните действия ще зациклят, което ще принуди страните да сключат примирие, а след това и мирно споразумение", предупреждава Нико Ланге.
"Горещо препоръчвам всеки да вникне в последните речи на Владимир Путин. Често пъти казваме: нека си говори, да не му обръщаме внимание. Но опитът ни учи на друго - още в неговата прословута реч пред Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 година можеше да разчетем подготвяното нахлуване в Украйна. Това, което Путин ни каза в речта на Валдайския форум в Сочи и отчасти на срещата с духовните лидери на Русия само преди месец е, че той едва сега започва с преформатирането на европейската архитектура за сигурност."
Същото послание чухме и завчера по време на годишната пресконференция, на която Путин излъчваше увереност и доволство. Не на последно място заради актуалната патова ситуация на бойното поле и хода на украинската контраофанзива.
"Контраофанзивата от това лято не постигна успеха, на който се надявахме. Украинската армия не успя да пробие фронта, така че да обърне хода на войната. Причините са много и различни. В същото време обаче не мога да кажа, че контраофанзивата се е провалила. Има няколко съществени успеха, например принуждаването с военна сила да бъде отворен коридор за износ на украинско зърно през пристанището на Одеса. Този успех не е наш, не го постигнахме ние чрез преговори. Постигна го украинската армия в специална операция, с която изтласка руските военноморски сили западно от Крим. Друг успех на контраофанзивата е, че украинската армия успя да ограничи нападателната способност на руснаците край Лиман и Купянск. Това също е от ключово значение за хода на войната", коментира Нико Ланге пред БНР.
Какво предстои? Кои са най-големите трудности, пред които е изправена Украйна?
"Много сме далеч и от военното, и от политическото решение на тази война. Следващата година ще бъде изцяло под знака на военните действия в Украйна. Така че единственото правилно решение за западните съюзници на Киев е да продължат с подкрепата - военна, политическа и финансова. Същевременно трябва да продължим да укрепваме собствените си отбранителни способности и затова смятам, че отбранителната индустрия има ключово значение."
Какво казвате на онези, не само в Германия между другото, които настояват за преговори с Путин, за да се сложи край на войната? Особено на фона на речите на Путин, които споменахте, в които той говори за триединството на Русия с Беларус и Украйна?
"И двете речи, които споменах, дават ясно да се разбере, че Путин следва една дългосрочна империалистична и реваншистка доктрина. Руският свят не трябва да допусне да бъде разделен от външни сили - цитирам по памет думите на Путин. А това не означава нищо друго, освен че Русия трябва да разшири границите си, така че да обедини руския свят в една държава. И отново ми направи впечатление, че както когато нахлу в Украйна през февруари 2022 г., Путин не спомена НАТО и натовските граници - нещо, което е част от дебата на Запад. Неговият акцент е друг - той се възприема като историческа личност, която е завъртяла колелата на историята и няма да се спре, докато не постигне целта си.
Така стигаме до желанието за преговори. Не смятам, че на фона на доктрината, която следва Путин, няколко хиляди квадратни километра украинска територия могат да го удовлетворят и върнат към "мирното съвместно съществуване" с европейските съседи. Путин иска да бъде преизбран, той ще бъде руски президент най-малко до 2030 година и ще продължи да осъществява своя план чрез военни средства. Минималното условие на Русия за преговори е признаването на четирите присвоени украински области за руска територия и оттеглянето на Зеленски и украинското правителство. Едва тогава Москва може да се съгласи на разговори, но това съвсем не означава, че Путин ще прекрати войната. В момента Кремъл ще възприеме всяко предложение за преговори като слабост.
А в Украйна преобладаващото мнозинство от хората не са съгласни с териториални отстъпки и предаването на сънародниците им в окупираните области на Русия. В този смисъл украинското ръководство няма никакво право да обсъжда такива отстъпки - нещо, което се прокрадва като идея на Запад."
Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който съветва украинския президент Зеленски, предложи в интервю за "Гардиън" Украйна да се присъедини към Алианса без окупираните от Русия територии. По думите му, това би изпратило ясен сигнал на Москва, че не може да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО. Расмусен смята още, че въпросът за членството на Украйна не може да се отлага. Но предложението му не би ли означавало замразяване на конфликта?
"Всяко споразумение с Русия трябва да бъде съпроводено от ясни гаранции за сигурността на Украйна. Украйна не може да приеме примирие, което да доведе до замразяване на конфликта, и което ще позволи на руската армия да се прегрупира и подготви за ново нападение. Това на практика изключва бъдещ неутралитет на Украйна. Единствената гаранция за сигурност, която знаем, че дава резултат, е членството в НАТО. Затова мисля, че Расмусен в крайна сметка е прав - рано или късно ще стигнем до членството на Украйна в Алианса."
Тогава как разбирате други две медийни изяви, които също предизвикаха смут - статията на главнокомандващия на украинските въоръжени сили ген. Залужни за The Economist, в която той обяви, че боевете в Украйна са в задънена улица? И интервюто на президента Зеленски за списание Time, от което стана ясно, че двамата се разминават в оценките си за войната?
"Според мен това беше провал в стратегическата комуникация на Украйна, а не толкова разминаване в мнението на двамата. Мисля, че целта беше да се представи една трезва оценка на ситуацията на фронта, която да стресне западните партньори и да отпуши военната помощ. Само че двете интервюта предизвикаха обратния ефект и във Вашингтон, Берлин и Лондон се уплашиха, че въпреки помощта Украйна губи войната."
Не вярвам, че това е причината Германия да не доставя на Украйна крилатите ракети Taurus. Официално обяснение на канцлера Олаф Шолц за това решение няма. Каква е според Вас причината за поредното въздържание на Берлин?
"Така е, официално обяснение няма, но неофициално е съвсем ясно какви са притесненията на канцлера. И то е, че ракетите Taurus не са от същата категория като американските ATACMS, с които Украйна вече разполага. Съществената разлика е в бойните глави и не толкова в обхвата им. Или с други думи - Берлин продължава да се придържа към формулата, че ще предоставя на Украйна само оръжия, които са сходни с американските."
Преди време написахте в една статия, че Германия трябва да се откаже именно от тази формула на изчакване, а да ориентира помощта си към развитието на фронта и ако се налага, да бъде пионер във военните доставки за Украйна. Реалистична ли е такава промяна в поведението на Берлин?
"Германската помощ за Украйна - както оръжейна, така и обучението на украински военни у нас, е по-значителна, отколкото се смята. Ние доставяме на украинската армия оръжия и боеприпаси, от които тя има нужда, макар на пръв поглед да изглежда дребно и незначително. А и нещата се промениха значително, откакто Борис Писториус е министър на отбраната."
След тази положителна оценка идва задължителното "но", защото виждам проблем в отбранителната индустрия. Тя не се справя с производството, така че да гарантира постоянния поток доставки за Украйна. Питам се, защо все още няма всеобхватни поръчки към производителите, така че те да могат да планират производството си и да натоварват поточните линии ритмично, а не ad hoc? Как е възможно силни икономики като германската да не са в състояние да произведат повече боеприпаси от санкционираната Русия?
"Но има и още нещо, когато говорим за германската подкрепа - социалдемократът Шолц има известни политически резерви към доставката на определени оръжия. Става дума за опасенията от ескалация, за въпроса колко категорично Украйна трябва да спечели войната."
Говорим за помощта на Германия, но и други европейски държави предоставят на Украйна оръжия, които са от съществено значение за отбраната на страната. Виждате ли колебание у тях да продължат да подкрепят Украйна?
"От европейските съюзници на Украйна британците предоставят въоръжение, което в различните етапи на войната допринесе за качествен скок в отбраната. Включително британците са по-смели в сравнение с Германия например, когато става дума за доставката на модерни оръжейни системи. Конкретен пример, разбира се, са крилатите ракети Storm Shadow, но същото се отнася и до подкрепата за военноморските сили. Помощта на Франция, Италия и Испания обаче е далеч под техните възможности. Важно е, и е необходимо големите западноевропейски държави да се опитат поне да достигнат нивото на помощ, която оказват балтийците, скандинавците и източноевропейците."
На европейците обаче им идват две войни в повече - в Украйна и в Газа, и умората е разбираема, нали?
"Трудно ми е да повярвам, че можем да се концентрираме само върху един проблем. В света, в който живеем, не само че можем, но е и необходимо да се занимаваме с няколко проблема едновременно. В днешно време - уви - все повече конфликти се превръщат във войни. Пък и не съм сигурен, че трябва да говорим от сутрин до вечер за Украйна. По-важно е да действаме. Освен това, ако не говорим от сутрин до вечер за Украйна, възможността войната да поляризира вътрешнополитическия дискурс намалява. В случая със Съединените щати това може би дори би било полезно. Но също и в Европа, особено на фона на предстоящите европейски избори догодина. И не на последно място - не мисля, че имаме проблем да помагаме едновременно на Украйна и на Израел. Това обаче е така, защото за сега конфликтът в Газа се ограничава до ивицата и не е прераснал в регионален конфликт.
Очаквам, че през следващата година вниманието ни отново ще се концентрира върху Украйна и по-малко върху Газа, защото Русия ще усили бомбардировките срещу украинските градове и енергийна инфраструктура. И защото в навечерието на президентските избори в Русия през март догодина нейната армия ще се опита да пробие фронта в Източна Украйна, да постигне успех, с който да се хвали с чисто пропагандна цел, без оглед на големите материални и човешки загуби."
Да се опитаме да завършим този разговор оптимистично. Има ли нещо, което да Ви прави оптимист за следващата година?
"О, това е много труден въпрос… Ако някой иска да научи, що е то оптимизъм, нека поговори с украинци. Тази седмица разговарях с един украински войник, който прекара девет месеца в руски плен. През април беше разменен и сега отново е на фронта. И той ми каза: "Няма никакво съмнение, че ще спечелим." Замислих се, как на Запад хленчим, а тези, които изнасят войната на гърба си, са искрени оптимисти."
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..
Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най- бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма..
Увеличаването в цената по премията е в пъти – от 200 до 1100%. Това е удар върху бранша , каза пред БНР Красимир Цветков, председател на Национален..