Веселин Маркович: Където и да отида, ще се върна в България, за да работя

Баща му бил състезател по математика, брат му и сестра му също.

"Аз се занимавам с математика още от първи клас и от предучилищна възраст. С информатика започнах от 5 клас. Специално за математиката мога да кажа, че се запалих като че ли покрай по-големите ми брат и сестра. Те също са били състезатели. Те учат в Софийския университет в момента. Баща ми е бил състезател по математика, и той е имал постижения. Майка ми е учила в математическа гимназия. Математическо семейство сме. На общ език си говорим всички. Математиката ни помага да се разбираме. Имаме подобна логика. Аз покрай тях също исках да разбера какво е", признава Веселин.

В математиката му харесва най-много логиката, по която се достига до решението на задачите.

"Логическото мислене на мен ми подхожда много. И това ме запали основно. Като бях малък, много си мечтаех да спечеля медал и това се осъществи след време. И продължих да упорствам."

Така с времето Веселин Маркович станал носител на златни и бронзови медали от олимпиади по информатика, на златни медали от турнири по информатика у нас и в чужбина. Младежът е единственият, който участва и в националния отбор по информатика, и в този по математика. Последния медал – бронзов от 64-ата международна олимпиада по математика, донесъл от Япония.

"Успях едва в 10-и клас да вляза и в националния отбор по математика, и в национален отбор по информатика, което всъщност е голямо постижение, защото много ученици посвещават цялата си състезателна кариера да влязат дори в един национален отбор, което е изключително трудно, защото от цял един випуск трябва да се изберат 6 деца, които са най-добрите. А аз успях това да го направя по две науки, които имат общо мислене. Математиката и информатиката се допълват взаимно, но все пак това е един двойно по-голям труд, който съм положил и в крайна сметка той се възнагради, за което съм благодарен."

Подготовката е доста тежка, споделя ученикът.

"Случвало се е преди състезания, особено някои дни, да решавам по 6 -7 часа на ден. Когато няма състезание, примерно в летните ваканции, миналите години, ми се е случвало и да има периоди да не решавам. Но със сигурност човек трябва да поддържа тази форма, защото нещата се забравят."

Веселин Маркович не смята, че има по-особено детство и се опитва да поддържа връзка със съучениците си, а когато решават някоя по-сложна задача за домашно им помага.

"Изживяванията, които имам покрай всичките състезания, тези пътувания в чужбина, преди това в България основно, това са нови изживявания, които не всеки има. Лятото ходих на Международната олимпиада по математика, която беше в Япония. Много екзотична дестинация. Със сигурност беше нещо ново за нас. Начинът им на живот, езикът, културата им са тотално различни. Беше много интересно да се запознаем с всичко това. Най-много ме впечатли в Япония това, че държавата им всъщност е много голяма. Бяхме съвсем близо до японската столица, която е най-големият град в света. За японците едно от най-важните неща беше точността. Нашият гид имаше малко проблеми с нас, точно защото ние закъснявахме по 5-10 минути от време на време."

Засега Веселин Маркович не прави дългосрочни планове. Една от целите му е да се представи добре на бъдещите олимпиади и така да надгради представянето си на двете международни олимпиади до момента. Цели се в златния медал. Въпросът за университета още не е решен.

"Сега 11-и клас ще годината, в която ще реша по-конкретно накъде искам да се насоча. Но съм сигурен, че ще бъде нещо свързано с компютърни науки. Изкуственият интелект е тема, която е нашумяла много напоследък и тя може би е сферата в програмирането, която най-бързо ще се реализира близките години. И мисля, че на мен ще ми е доста интересно да разбера по-подробно как работи, да помагам всъщност в прогреса в тази област. Не съм 100% сигурен дали искам да е в чужбина или в Софийския университет. В нашите среди, състезателите по математика и информатика, повечето се насочват към държави като Америка, в Англия – "Оксфорд" и "Кеймбридж". Някои ходят в Холандия. Аз например уча немски език и за мен всъщност са опция Германия, Швейцария. Но е въпрос вече на финансиране и стипендии."

"В нашия свят, колкото и да не искаме да си го признаем, всъщност парите играят все още водещата роля. И като че ли няма как без начална стойност да започнеш живота, който искаш. Но всъщност точно това е идеята - когато ние придобием добро образование и започнем добре платена работа, най-вероятно ще можем да променим света по някакъв по добър начин. Така че за нашите поколения всъщност парите да не играят толкова водеща роля. Това да се занимаваш с олимпиади, със състезания, по математика и информатика, да се печелят медали, е много голям плюс. Защото всъщност университетите, по-късно и работодателите ще те виждат като изключително ценен кадър. Смятам, че където и да отида, после ще се върна в България, за да работя", продължава разсъжденията си медалистът.

За него грамотата "Джон Атанасов – ученици и техните преподаватели" е важен стимул да продължи да участва в олимпиади. Отчита важната роля на учителите, които са му помогнали.

"Без учители със сигурност нямаше да имам тези награди в момента. Подготовката, която те ми дават, беше по-интензивна в по- малките класове. Но за мен това е по-важно, защото ако човек няма стабилна основа, на която да стъпи по-нататък, за да се доразвива, няма как да е с такива успехи. Съвет, който мога да дам на всички ученици, е именно да се занимават с нещо, което им харесва и да гледат винаги да се развиват в областта, която ги привлича. Когато ти си истински целеустремен, знаеш, че ще можеш да постигнеш добри резултати, ще си уредиш живота по някакъв начин, а и ще помогнеш на света да се развива в по-добра насока."