Накъде ще се движи светът през 2024 г.

„Допитванията ни до момента предполагат засилване на фрагментирането. Вероятно е изместване към десния политически спектър и загуба на места за двете основни политически партии. Европейската народна партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите ще останат най-големите политически семейства, но основният въпрос е коя група ще е на трето място – Европейските консерватори и реформисти, либералите или „Идентичност и демокрация“. 

Северна Македония, Румъния, Австрия, Хърватия, Белгия, Португалия, Грузия и Литва са част от европейските страни, в които ще се проведат парламентарни, президентски или и двата вида избори тази година, след които не са изключени промени в управлението или политическа преориентация. Най-интересните и важни обаче изглежда ще са тези, най-вероятно в края на годината, във Великобритания, където допитванията показват силна подкрепа за правителство на Лейбъристката партия, която води с повече от 20 процента пред Консервативната партия, която е на власт вече почти 14 години. Британският политолог, професор по политика в университета Стратклайд и старши научен сътрудник в Националния център за социални изследвания Сър Джон Къртис отдава спада в подкрепата за консерваторите заради имиджовия удар след като стана ясно, че членове на правителството са нарушавали ограниченията по време на пандемията от Covid-19. И още:

„В крайна сметка Консервативната партия ще трябва да проведе успешна кампания, касаеща икономиката и Националната здравна служба. С други думи ще трябва да отговори на два въпроса от страна на хората: „Ще мога ли да нахраня децата си?“ и „Ако се разболея ще получа ли необходимите здравни грижи?“. В момента твърде много хора отговорят отрицателно на тези въпроси. Докато консерваторите не дадат техния отговор перспективите да възстановят подкрепата, за да са на власт след следващите избори, не са добри.“

Изборите в Европейския съюз и Великобритания се приемат за лакмус относно устойчивостта за подкрепата за Украйна, където би трябвало, по план на 31 март, да се проведат избори за президент. Това обаче може да стане само ако се отмени военното положение в страната. Докато то е в сила е забранено провеждането на избори. „Сега е времето за отбрана, за битка, на което разчита народа и от което зависи съдбата на държавата ни, а не за фарса, който само Русия очаква от Украйна. Вярвам, че сега не е правилният момент за провеждането на избори“, заяви Володимир Зеленски през ноември.

На 17 март са президентските избори в Русия, на които за пети мандат се кандидатира Владимир Путин, който управлява страната като премиер или държавен глава от 2000 г. Очаква се той да остане на власт до 2036 г., съгласно конституционните промени, приети през 2020 г.: 

„Най-важното нещо е нашата държава да е силна. Това означава всичко второстепенно, излишно, което ни разделя, да бъде сложено настрана. И, разбира се, трябва и ще вземаме всички решения сами, без намеци от чужбина. Русия не може като някои държави да се откаже от суверенитета си в замяна на няколко колбаса и да стане нечий сателит. Трябва да помним, никога да не забравяме и да учим децата си: Русия ще бъде или суверенна и самодостатъчна сила, или въобще няма да съществува.“

Над 160 милиона американци имат право да изберат 60-ия президент на САЩ на 5 ноември. Най-вероятно, за втори пореден път, претендентите ще са Джо Байдън от Демократическата партия и Доналд Тръмп от Републиканската партия. Очаква се за политическа реклама на тези избори да бъдат похарчени рекордните 10 милиарда долара. 

Политическият анализатор Ейми Уолтър:

„При последните два проведени президентски избори 79 000 гласа в три щата в Средния запад – Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин, осигуриха победата на Доналд Тръмп в Избирателната колегия. Четири години по-късно Джо Байдън спечели с 42 000 гласа в трите щата Аризона, Джорджия и Уисконсин. Възможно е, въпреки че не е 100% сигурно, да има втори сблъсък между същите кандидати от 2020 г. И не е вероятно много от гласоподавателите да променят мнението си. Гласувалите за Тръмп няма изведнъж да решат да гласуват за Байдън, и обратното.“

Най-мащабните избори в една държава ще се проведат между април и май в Индия, където право на глас имат над 900 милиона души от общото население от 1,4 милиарда. Настоящият премиер с националистически възгледи Нерендра Моди се надява да бъде преизбран за трети петгодишен мандат. Срещу него се изправя общ съюз от 26 опозиционни партии, искащи светски ценности и многопартийна демокрация.

Отвъд изборите, през юли и август в Париж ще се проведат летните Олимпийски игри. За първи път в тях ще бъде включен брейкденсингът. Церемонията по откриването няма да бъде, както повелява традицията – на стадион, а на флотилия от лодки на река Сена. Беше разрешено участието на руски и беларуски спортисти в някои индивидуални състезания при определени условия, без използването на официалните символи на страните. Президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах: 

„В нашия уязвим свят на конфликти, разделения и войни, се нуждаем от тази обединяваща сила повече от всякога. Олимпийските игри трябва винаги да изграждат мостове. Олимпийските игри никога не трябва да издигат стени. В духа на Джон Ленън и неговата песен „Представи си“ – можете да кажете, че сме мечтатели, но не сме единствените.“

През ноември, за първи път от 52 години, към Луната ще се отправи човешки екипаж, който обаче няма да се опита да кацне на земния спътник, а ще събира данни. С мисията ще се оцени готовността на програмата на НАСА „Артемида“ да се изпратят хора на Луната. Генералният директор на НАСА Бил Нелсън и астронавта Кристина Кох:

„Връщаме се, но не просто на Луната. Връщаме се, за да се учим, да живеем, да изобретяваме, да създаваме, за да можем да отидем дори още по-далеч, да отидем на Марс и отвъд.“

„Ние сме само четирима, но представляваме екип от десетки хиляди, може би дори 100 000 души, които работят по мисията „Артемида“. И нашата отговорност към тях е мисията ни да се увенчае с успех. Но имаме и отговорност към цялото човечество. Ще сме носители на вашите мечти и стремежи на тази мисия.“

Предвид рекордния брой избори в света тази година през следващите 12 месеца не са изключени геополитически изненади, възможно е конфликти да ескалират, висок остава рискът от терористични нападения и кибератаки, дезинформационни кампании и природни стихии заради климатичните промени. Решенията, касаещи някои от тези проблеми, зависят от хората, които вземат решения - първо избирателите пред урните, след това световните лидери, които да работят за положителна промяна.