Във войната за контрол над небето: какво и как Украйна може да постигне

"Трябва да спечелим превъзходство във въздуха за Украйна. Също както придобихме надмощие в Черно море, така и в това можем да успеем. Нашите партньори знаят какво е нужно и в какви количества. Това ще ни помогне да напреднем и на земята", каза Володимир Зеленски на форума в Давос миналата седмица, а външният министър Дмитро Кулеба уточни, че Русия трябва да бъде "изхвърлена от небето" още през тази година, "защото този, който контролира небето, ще определи кога и как войната ще приключи".

Тези думи звучат пожелателно на фона на руските бомбардировки, които отнеха живота на десетки цивилни в Украйна през последния месец. Неуспехът може вече да е предрешен от блокирането на американската помощ в Конгреса или от спорното решение на Киев да заложи на Ф-16, предупреждават експерти.

Но надежди, че пожеланията ще се сбъднат, поне отчасти, има и те са най-вече в растящата и все по-ефективна "дронна армия" на Украйна, както и в също така разрастващия се военно-промишлен комплекс на страната, който руснаците така упорито се опитват да унищожат с поредицата от ракетни баражи тази зима.

Украинската война превърна термина "превъзходство във въздуха" безнадеждно остарял, сочи Питър Лейтън, асоцииран член на лондонския Кралски институт RUSI и сътрудник на Азиатския институт на Университета Грифит в Бризбън, Австралия:

"Украйна отбранява въздушното си пространство доста ефективно, като се почне от лятото на 2022 година досега. Руснаците вече отдавна не пращат своите самолети в украинското небе. Защото там ще бъдат свалени много бързо. Вместо това разчитат на балистични и крилати ракети, т.нар. планиращи бомби и дронове, и то в толкова големи количества, че украинците не сколасват да прехванат всички. Тези бомбардировки ще продължат. Същинско превъзходство във въздуха е непостижимо в днешната технологична среда".

"Все пак, това, което е постижимо, е локално въздушно превъзходство за кратко време над предварително определено подразделение на украинските сухопътни сили - нещо като защитен "купол". Това би било превъзходство над пилотирани летателни апарати и особено срещу щурмовата авиация на противника. Далекобойни оръжия като ракети и дронове ще могат да проникват през този "купол", но от доста по-голямо разстояние и, съответно, с по-малка точност".

Според Лейтън, обещаните от Дания, Нидерландия, Норвегия и Белгия няколко десетки изтребителя Ф-16 могат да допринесат за въпросното локално господство във въздуха. Според д-р Кели Грико, старши сътрудник на вашингтонския институт Stimson Center, американският изтребител е крайно неподходящ за тази цел.

"Той ще бъде "видян" от руските радари преди още да достигне обсега на своето оръжие. А това увеличава значително вероятността, че ще бъде свален, преди още да успее да стреля".

За господство във въздуха е нужно много повече от изтребители. Грико обръща внимание на начина, по който Съединените щати го постигат:

"Изискват се няколко типа самолети - за електронна борба, за разузнаване и контрол, както и много добра координация и синхрон между тях, което се постига много трудно".

По-скъпата поддръжка и изискването за по-дълги и, съответно, по-забележими за руснаците писти, са допълнителни негативи за Ф-16. Но алтернативата – изтребителите "Грипен", все още са недосегаеми за Киев или поне шведското правителство не е обявило публично какво решение е взело в отговор на интереса, проявен от украинците.

""Грипен" в много аспекти е проектиран и замислен именно за такъв вид война, каквато Украйна води в момента - за борба с руснаците в оспорвана среда. Може да действа от много по-къса писта, не дава толкова дефекти, може да каца дори на магистрали. Много по-лесно е тези самолети да бъдат разпръснати на повече летища, така че за руските ракетни войски да бъде много по-трудно да ги открият и унищожат", казва Кели Грико.

Най-модерните версии на шведския изтребител могат да бъдат въоръжени с "Метеор". С такава ракета тип "въздух-въздух" те ще са в състояние да "убиват" руските Су-35 поне на стотина километра навътре в Русия. Но само ако руските пилоти бъдат подмамени да се доближат, уточнява Лейтън.

"Видяхме по-рано този месец как руски самолет за ранно предупреждение и контрол А-50 бе свален, а команден самолет Ил-22 - повреден. Те очевидно са летели достатъчно близко до териториите под украински контрол, за да бъдат достигнати, както се предполага, от ракети "Patriot". Грипен могат да бъдат използвани по този начин, но успехът зависи от това дали ще бъде избран подходящият момент за удар. Дълбоко над руска територия те няма да могат да сторят нищо".

Колко време ще трябва на украинците да овладеят "Грипен", ако политиците в Стокхолм вземат положително решение? Шест месеца - също толкова, колкото и за Ф-16, но обучението в мирно време е несравнимо с военния опит, отговаря Кели Грико от Stimson Center:

"Пилотите често споделят, че във въздушен бой разчитат изключително на т.нар. мускулна памет, т.е. на рефлексите си в рамките на милисекунди. Когато влизат в бой, украинските пилоти трябва вече да са придобили такава памет, за да не се замислят кой бутон къде е, а да действат автоматично. Само така могат да оцелеят".

Половин година може да се окаже недостатъчна за украинците да се въоръжат с "Грипен", в случай, че Киев не намери достатъчно квалифицирани хора, предупреждава Лейтън:

"Не знам дали украинските военновъздушни сили разполагат с достатъчно опитни пилоти, за да ги прехвърлят на "Грипен". Предполагам, че повечето от тези пилоти сега овладяват Ф-16. Все пак тяхната доставка е сигурна, за разлика от тази на Грипен".

По време на контраофанзивата на украинската армия миналото лято руските щурмови хеликоптери Ка-52 "разстрелваха" нейните бронирани колони безнаказано в продължение на седмици, преди украинците да променят тактиката и да нанесат опустошителни контраудари по летищата в Бердянск и Луганск с ракетите ATACMS, доставени от Съединените щати.

В интервю за агенция Ройтерс от фронта край Купянск този месец генерал Олександър Сирски поиска щурмови самолети А-10 Thunderbolt и хеликоптери Apache и Black Hawk, за да може да си върне инициативата на бойното поле. Дали те ще могат да свършат същата работа за украинците, както на руснаците? Експертите, които се изказаха за "Събота 150", са силно скептични. Но нека първо разясним причините за украинските неуспехи през лятото. С помощта на д-р Кели Грико:

"В продължение на година до контранастъплението, загрижен за защитата на украинските градове от руските ракети, Западът снабди Киев със системи, пригодени за защита на цивилното население и енергийната инфраструктура - като Patriot и NASAMS".

"Проблемът с тези системи е, че макар и мобилни, те са твърде големи - състоят се от няколко големи камиона. Приближиш ли ги към бойното поле много лесно можеш да ги изгубиш. Това, което Западът трябваше да достави в по-големи количества, са по-компактни мобилни зенитнисистеми като американските "Avenger", която всъщност е зенитна установка, монтирана върху Humvee. Няколко Авенджъра бяха доставени на украинците, но недостатъчно. И колкото повече напредваха войските им, толкова по-слаб ставаше защитният купол над тях".

Питър Лейтън припомня и ролята на минните полета - 7 000 квадратни километра според Сергей Шойгу - за възпиране на украинските колони и последвалия им "разстрел" от руската артилерия.

"Въздушен десант отвъд тези минни полета би бил много ефективен. Проблемът е, че руснаците разполагат с много добри зенитни системи. Те трябва да бъдат неутрализирани, но това е изключително трудно, понеже много от тях са ръчнопреносими. И Апачи, и Блек Хоук са силно уязвими срещу такова оръжие".

Apache е ценèн най-вече като "танкоубиец". Украинците вече имат достатъчно такива оръжия, изтъква експертът от "Грифит".

"А-10 е страхотен самолет. В среда, в която вече разполагаш с въздушно превъзходство, той осигурява мощна огнева поддръжка за настъпващите сухопътни войски. Проблемът - и причината военновъздушните сили на САЩ да го изтеглят от въоръжение - е, че той не е този тип машина, която може да избегне руските С-300, С-400 и преносими зенитни комплекси. Това е, което ми казват бивши пилоти на А-10. При условията на фронта сега този самолет ще е крайно уязвим", изтъква на свой ред Кели Грико.

След ракетните баражи от 29 декември, които отнеха живота на повече от 40 цивилни, и от тази седмица, 23 януари, когато загинаха 18, украинското ръководство трябва да е много по-загрижено за състоянието на противовъздушната отбрана, отколкото за развоя на контраофанзива, която ще се състои в неопределено бъдеще.

"Както знаете, финансирането от Съединените щати секна внезапно. Това засегна и боеприпасите за някои от зенитните системи, доставени по-рано на Украйна. Това е много важно, защото Русия все още разполага със значителни военновъздушни сили. Досега, близо две години откакто започна войната, украинската противовъздушна отбрана държà руските бомбардировачи надалеч от украинското въздушно пространство. Пропука ли се тази отбрана, ефектът върху войските на фронта ще бъде катастрофален".

Дали Европа може да компенсира бездействието на американския Конгрес? Това е въпрос с много дебела въпросителна, не на последно място порадифакта, че противовъздушните сили в западните армии бяха пренебрегвани твърде дълго в годините след Студената война.

Мнението на Кели Грико е, че "някои страни като Германия, които предоставиха зенитни системи на Киев, би трябвало да са в състояние да доставят и боеприпаси. Стига да имат достатъчно запаси, което не е сигурно. Окомплектоването на "Patriot" ще е още по-сложно. Някои европейски страни разполагат с тези системи, но по всяка вероятност запасите им са доста малки".

Също както миналата зима украинското командване бе принудено да концентрира противовъздушната си отбрана около градовете и електроцентралите, сега трябва да защитава оръжейните си фабрики и фронтът отново е оголен. Но пък дроновете удрят все по-често и все по-навътре в Русия. Само този месец бяха поразени петролни и газови съоръжения в Клинци, Брянска област, Туапсе в Краснодарския край, Уст-Луга край Петербург и в самия Петербург. Според Лейтън е само въпрос на време и приоритети на Киев тези атаки да бъдат пренасочени към авиобазите в по-близките до Украйна руски територии.

"Доколкото разбирам, Украйна се кани в скоро време да въведе в бойните действия нови видове безпилотни апарати, някои от тях с по-мощни двигатели, по-голям обсег и повече експлозиви. За руснаците вече е много трудно да базират самолети и хеликоптери в окупираните територии. Очаквам, в зависимост от решенията на украинското командване, тази "изключителна зона" (която ще е твърде опасна за престой на руската авиация) да нарасне чувствително още през първата половина на тази година, като военновъздушните летища в най-близките до Украйна части на Русия ще станат неизползваеми".

Според Лейтън авиобазите на разстояние до 1 000 километра от украинската граница ще бъдат атакувани редовно. Тези по по-далечните бази ще бъдат по-ефектни, но спорадични, предвид ограничения обсег на украинските дронове.

Засилване и разширяване на обхвата на дронните атаки би имало негативни военни, политически и икономически последици за Кремъл, допълва австралийският експерт. От една страна, атаките ще наложат изтегляне на руските самолети и хеликоптери още по-надълбоко на руска територия и ще забавят реакцията им при внезапни промени на бойното поле. От друга страна, като разширят обхвата на войната, те ще я направят по-осезаема за все повече руснаци. Нуждата от по-добра противовъздушна отбрана ще умножат разходите на руската държава в пари, оборудване и персонал.

Могат ли безпилотниците на Украйна да компенсират недостига на самолети и на зенитни системи на фронта?

"Когато трябва да бъдат атакувани наземни цели, стига да имаш достатъчно безпилотници и достатъчно оператори за тях, това би компенсирало малкия брой Ф-16. Така изтребителите могат да бъдат използвани само за въздушна отбрана. Имайте предвид, че когато са натоварени с повече боеприпаси тип земя-въздух, това силно съкращава и обсега, и продължителността на полета. Обратното, в отбранителен режим Ф-16 може да патрулира доста по-дълго", обяснява Питър Лейтън.

И все пак предимството на стратегическата дълбочина на Русия и липсата на такава на Украйна ще позволи на руските бомбардировачи да продължат да нанасят удари отвъд обсега на дроновете.

На фронта, където дроновете са ключови за разузнаването, локализирането на мишени за артилерията и поразяването на противниковата пехота и техника, съотношението на силите също се мени често и не в полза на украинците.

"През повечето време украинците са тези, които въвеждат нови технологии и тактики в дронната война, а руснаците се адаптират и им подражават. Разбира се, колкото по-дълго продължава войната, толкова повече време имат руснаците да се адаптират и да умножат производството си. И заради големината и ресурсите си те са в състояние да масовизират производството на дронове в много по-големи мащаби".

Във войната на изтощение технологиите са важни, но не решаващи. Решаващи са духът на хората и материалното обезпечение на армията – подготовката на войниците и наличието на достатъчно оръжие и боеприпаси, изтъква Кели Грико.

"Това е област, в която западни инвестиции - дори от страна на западни оръжейни компании - могат да постигнат наистина много, защото ще позволят на украинците да снабдяват сами своите зенитни войски с установки и ракети, така че да не бъдат толкова зависими от прищевките и икономическите затруднения на Запада".

Интервюто на Добрин Йотов с Питър Лейтън и Кели Грико в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.