Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Прегледите на практиките по трудова медицина са люпилня за рак, предупреди специалистът

Д-р Иво Гергов: Неоткриването на съществуващ рак в гърдата е бич у нас!

Ако има регистър на извършените прегледи и поставените диагнози, ще има и контрол, смята той

| Интервю
Снимка: raknagurdata.com

Неоткриването на съществуващ рак на гърдата е големият проблем в България, затова у нас диагнозата се поставя в напреднал стадий.
 

Това обясни пред БНР д-р Иво Гергов, началник на Отделението по образна диагностика в столичната Университетска специализирана болница по онкология "Проф. Иван Черноземски".

Сериозен проблем според него е липсата на национална скринингова програма за рак на гърдата и на регистър на извършените прегледи и поставените диагнози, чрез който да се контролира работата на медицинските специалисти.

Всяка жена над 45-50 години следва да си прави на мамография на двете гърди веднъж на 2 години, посочи д-р Гергов. По думите му, страната ни е ако не единствената, то сред малкото в ЕС, които нямат национална скринингова програма за рак на гърдата.

За да бъде ефективна една скринингова програма обаче, има много изисквания и контрол. Рентгенолог, който се включва в подобна програма в други държави, следва да има над 1000 извършени и описани мамографии годишно и неговите диагнози стриктно се следят от организаторите на кампанията. За сравнение: у нас контрол върху мамографската апаратура и лекаря, извършващ мамография, не съществува, отбеляза д-р Гергов.

"Поради тези причини, за съжаление, ракът на гърдата се открива в напреднал стадий, не в ранен."

Университетската специализирана болница по онкология в София Снимка: БГНЕС

Основните методи са ултразвуков преглед и мамография. Ултразвуковият преглед е с по-висока диагностично стойност при по-младите жени. Мамографията е по-подходяща при жени в напреднала възраст или при такива с преобладаваща мастна тъкан в гърдите, поясни специалистът.

Когато един метод не е достатъчен и не може да се каже категорично, че няма рак на гърдата, се използва втори. Подходът е индивидуален, уточни д-р Иво Гергов.

Магнитно-резонансната томография се използва, когато има съмнителна находка от един от двата прегледа, най-често и от двата и не може категорично да се постави диагноза има ли или не рак на гърдата.

Следващият етап е хистологично доказване на регистрирано туморно ядро, поясни д-р Иво Гергов. В болницата, в която той работи, се извършва биопсия на съмнителна лезия под образен контрол, а патолозите поставят диагнозата. След това се взема решение какъв подход на лечение да се използва, Ракът на гърдата може да е много агресивен, предупреди експертът и обърна внимание на това, че лекари от най-различни специалности преглеждат гърда у нас – гинеколози, хирурзи, мамолози.

"Неоткриването на съществуващ рак в гърдата е бич в България. Ракът се открива в напреднал стадий", категоричен е специалистът.

Д-р Гергов нарече "люпилня за рак" извършваните от практиките по трудова медицина прегледи:

"Извършен преглед, неоткрит рак, расте, докато някой успее да го пипне или да го види, когато стане голям."

Ежегодно се провеждат кампании, насърчаващи жените да се преглеждат профилактично за рак на гърдата. Снимка: БГНЕС

Затова прегледите трябва да се извършват от обучени и контролирани специалисти, подчерта д-р Гергов.

"Имаме случаи на немалко пропуснати и отгледани карциноми и от рентгенолози, от образни диагностици."

Д-р Иво Гергов съветва да се търсят "компетентни, доказани лекари, които работят по правилата на Европа и на света".


Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фридрих Мерц след гласуването в Бундестага, 6 май 2025 г.

ХДС: Мерц остава кандидатът за канцлер

Фридрих Мерц остава кандидатът за канцлер, заяви председателят на парламентарната група на Християндемократическия съюз Йенс Шпан. Втори опит за гласуване в Бундестага може да има още днес. Консервативният блок ХДС/ХСС и социалдемократическата партия, които вчера официално подписаха коалиционен договор, отново ще предложат Фридрих Мерц за..

публикувано на 06.05.25 в 14:19
Папа Франциск на прозореца си с изглед към площад „Свети Петър“ във Ватикана, 6 март 2022 г.

Ще сбъдне ли новият папа мечтата на Франциск за общ Великден за християните?

Католическата църква преживява исторически момент. На 7-ми май ще бъде конклавът, на който ще бъде избран новият папа. Сикстинската капела се подготвя да приеме 133-ма кардинали от общо 135-ма на възраст до 80 години. Букмейкърите изчисляват, че бял дим от комина ще има между 5-ия и 8-ия път  Монтираха комина на Сикстинската капела в очакване..

публикувано на 05.05.25 в 14:28

Учител поде инициатива за изграждане на военен паметник в Радомир

Славчо Свиленов e учител по история и инициатор за изграждане на военен паметник в град Радомир, който ще бъде в памет на близо 2000 загинали след Освобождението българи . Когато започнали инициативата, нямали очаквания да открият толкова много жертви, казва учителят.  Паметникът ще бъде лъв на постамент и ще бъде поставен на символно за..

публикувано на 05.05.25 в 10:19

Илиян Христов: Липсва държавна политика за военноинвалидите и военнопострадалите

Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите е патриотична, обществена и социална организация, създадена през 1913 г. от пострадали от Балканската и Междусъюзническата войни. В нея членуват военноинвалиди и пострадали от войните и в мирно време. Основна цел на съществуването на организацията е да защитава правата и интересите, както и да оказва..

публикувано на 05.05.25 в 08:55

Локалите - огромна спяща клетка, заровен проблем, вече трудно контролируем

Проблемът с локалите трябва да бъде решен по някакъв начин, но той няма да бъде решен, яко няма сериозен обществен натиск. Това заяви пред БНР Милен Димов, родител, който заедно със съпругата си повдигнаха темата за бандите, локалите, които нападат и тормозят други деца.  "Явно това е една огромна спяща клетка, заровен проблем, който по..

публикувано на 02.05.25 в 15:33

Около 170 хиляди българи са носители на генна мутация за таласемия

Около 170 хиляди българи са носители на генна мутация за таласемия – рядко наследствено заболяване на кръвта. Смята се, че честотата на носителство у нас е висока, а в същото време държавата няма програма за откриването на тези хора и намаляването на риска да се роди дете с тежката форма на болестта. Проблемът и възможните решения бяха обсъдени от..

публикувано на 02.05.25 в 14:50

Частните пенсионни фондове - ключ към разтоварване на системата?

Увеличаването на осигурителната вноска и пенсионната възраст няма да решат проблемите на пенсионната система , смятат експерти и работодатели. Решенията, които предлага държавата, могат само временно да попълнят известен дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт за сметка на повишаване на риска от разрастване на сивия сектор и..

публикувано на 01.05.25 в 08:57