"Военният Шенген" - все по-реален, но трябва да изградим и необходимата инфраструктура

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Добромир Видев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дебатите за свободното придвижване на военни набират скорост в рамките на НАТО и на ЕС. Поводът отново е войната в Украйна. България трябва да изгради трасета до Гърция, където има пристанище на американската армия, както и до Румъния. ЖП линиите и пътищата са важни за осигуряването на източния фланг на НАТО.

Има шансове българските военни да са първите, които по суша да станат част от "Шенген“. А заявките това да се случи скоро стават все по – реални. Още през 2018-та ЕК заговори за "военен Шенген" - пространството за свободно придвижване на техника, военни и снабдяване, освободени от митнически формалности и улеснени от нужната инфраструктура. Въпросът беше обсъждан тогава заради "засилването на напреженията с Русия". Заради войната в Украйна обаче и НАТО вече говори за "военния Шенген". А на срещата на върха през юли във Вашингтон става все по-вероятно страните членки да се договорят. Потвърждението на идеята идва през цитат на командира на военното логистично командване на НАТО генерал Александър Солфранк пред вестник "Таймс“, че Алиансът вече има капацитет да спре руска инвазия, но трябва да се премахнат "бюрократичните пречки”. Тази тема е важна, обяснява и военният експерт ген. Съби Събев.

"Военният Шенген" - бързото транснационално придвижване на стоки и товари от Западна Европа към източните граници на Алианса е много належащо. По всяка вероятност скоро ще се вземе решение. Предполагам, че през 2024 г. ще има такова".

Ген. Събев разказа, че учението Steadfast Defender проверява сроковете за прехвърляне на войски от Северна Америка в Европа.

"То отработва и определени регионални планове за отбрана срещу силен противник от категорията на Руската федерация“. 

Три НАТО-вски, а и европейски държави, не чакат решение от НАТО. Само преди седмица Германия, Нидерландия и Полша направиха първите стъпки към освобождаването от формалности при придвижване на военни. Държавите подписаха споразумение, което улеснява бързото трансгранично движение на войски и оръжия по един от основните коридори - от Северно море през Германия и Полша до източния фланг. Така, ако има проблем с Русия, САЩ и други съюзници от НАТО могат да изпратят големи военни подкрепления до пристанища в Северно море и през Германия и Полша - на източния фронт. 

Военни от НАТО пресмятат, че от времето на разпадането на Варшавския договор границата на Алианса се е преместила с около 1000 км на изток, увеличавайки дължината на източния фланг на НАТО до общо около 4 000 км. 

Как стои въпросът в България? Година след присъединяването на България към НАТО - през 2004-та страната ни приема специален Закон за пребиваването и преминаването на съюзни и чужди военни. Първата важна промяна в документа обаче става през 2018-та година почти около европейските дебати за "военния Шенген“. Промяната освобождава от визови такси и проверка в масивите на МВР личният състав и цивилния контингент. Урежда пребиваването и напускането на военни и цивилни. От думите на Съби Събев обаче става ясно ,че вероятно скоро пак ще има промени.

• НАТО да се подготви за руски удари по цели в Европа, предупреждават висши генерали
• Още 28 млн. лв. по бюджета на МО за военна техника и инфраструктура

"По отношение на митниците очевидно трябва да има инструкции, които да казват много ясно, че със съответно предупреждение ще преминава например голяма автоколона, дори и по границите да имаме железопътни връзки. Те ще бъдат пропускани без забавяне. Ако се наложи някои граждански летища също ще бъдат използвани.

Трябва да има законодателни промени. Не може просто с един договор всичко да се регулира. Той може да влезе в противоречие с националното законодателство. Актуализация на националното законодателство при всички случаи ще има“.  

Засега няма индикации, че законодателите обсъждат промени заради бъдещия "военен Шенген“. Темата за инфраструктурата обаче е на дневен ред. Министерството на отбраната чака отговор от Агенцията на НАТО по поддръжка дали може да се заеме с проектирането на нужните нови сгради и инженерна инфраструктура край Ямбол. Те ще обслужва нарастването до бригада на батальонната група на НАТО. Съоръженията трябва да са готови до 2025-та година. След посещение в САЩ министърът на отбраната Тодор Тагарев заговори за строителство на инфраструктурата на обща стойност 6 млрд. евро, която да обслужва отбранителните планове на НАТО у нас. Пътища, железопътни линии, тръбопроводи, складове. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов вече посочи, че важни за НАТО са и изграждането на магистралата между Бургас и Варна. Военния експерт Съби Събев обяснява смисъла на инвестициите.

"Без военна инфраструктура няма как да се разгръщат способности по Източния фланг на НАТО. Тя включва летища, пристанища, железопътни линии и шосейни магистрали, така че да могат силите на НАТО при необходимост да се придвижват бързо до застрашените райони.

Ние имаме значителна част от нужната инфраструктура. Друг въпрос е, че за по-бързото придвижване на сили на НАТО през Гърция, България и Румъния може би трябва да се направи доста повече.

Магистрала "Черно море“ добива приоритет, защото пристанището "Александруполис" в Гърция се очертава като основен хъб за стоварване на войски и военни товари. То е предоставено главно на САЩ за ползване, но и други натовски държавни могат да го ползват. Трябва да има задължително железопътна и магистрална артерия покрай Черно море".

Важно е и да се прокарат тунели през Стара планина, обясни ген. Събев.

"Има също определени изисквания относно товароносимостта на мостове и естакади.

Тези стандарти са съществували винаги, но средата за сигурност не е била така напрегната до 2014 година. НАТО се адаптира и взима съответните мерки. Като част от Алианса, няма как да не се адаптираме и ние.

Румъния също изгражда бързо магистрален участък  до границата с Украйна. Всички страни от източния фланг на НАТО взимат мерки.

Планираният мост над река Дунав също е част от необходимата инфраструктура. Трябва да има втори мост над река Дунав, за да може бързо да се навлезе в румънска територия.

Това не са задачи само на Министерството на отбраната. Това са национални задачи“.

Не може всичко да се случи за една -две години, но може да се ускорят някои проекти, посочи ген. Събев. 

Решенията и стенограмите на правителството през годините показват, че Българя поддържа част от изградената по друго политическо време военна инфраструктура. От стенограма на едно от последните заседания научаваме, например, че в складовия район Кочово ще има два резервоара за гориво и смазочни материали. "За осигуряване на необходимите запаси от горива за военните сили на НАТО на територията на страната, за целите на националната отбрана и НАТО, както пише в решението, складът трябва да е готов до края на 25-та година. От примерите, които Съби Събев дава, става ясно, че през годините повече икономическата логика, а не политическата е имала роля за поддържането или не на инфраструктурните съоръжения.

"Разумното беше да се пази, но когато не се използва продължително време, то изисква разходи. Очевидно държавата е преценила, че няма да се използват в дългосрочен план и поделенията, които са закрити.

Една част от летищата, които не се използват, бяха занемарени.

На "Граф Игнатиево“, където се изгражда инфраструктурата за приемането на нови самолети, всичко става по високи стандарти", обясни военният експерт Съби Събев.