Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Беше ясно още от самото начало, че референдум за еврото няма да има, каза преподавателят

Проф. Пламен Киров: В решението на КС прозира нещо опасно - никога да не проведем национален референдум

В Конституцията трябва да се запишат въпроси, по които задължително да има референдум, смята специалистът

| Интервю
проф. Пламен Киров
Снимка: Борислава Борисова

Между редовете в решението на КС прозира нещо доста опасно – разбирането в мнозинството от конституционните съдии, че парламентът не е длъжен да вземе решение за провеждането на какъвто и да е референдум, независимо колко подписа са събрани. Може да са и два милиона.

Това заяви пред БНР проф. Пламен Киров, конституционалист, ръководител на Катедра "Конституционно-правни науки" в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", бивш конституционен съдия.

"Ако бъде утвърдено като практика, това означава, че ние в България никога няма да проведем национален референдум по който и да е въпрос!", подчерта той.

Трябва да изменим Конституцията, за да направим ефективна пряката форма на упражняване на власт от суверена, като предвидим въпроси, по които задължително трябва да се провежда референдум, изрази мнение проф. Пламен Киров в предаването "Политически НЕкоректно".

"Но това да бъде записано в конституционен текст, така че конституционната юрисдикция да няма ход."

Във връзка с решението на Конституционния съд, който отхвърли възможността да се проведе референдум за въвеждане на еврото у нас, проф. Киров смята, че референдум с поставения въпрос е допустим. Експертът, който е представил свое становище в КС, посочи, че само неговата позиция и тази на конституционния съдия Янаки Стоилов са в противовес на мнението на мнозинството.

"Замисълът за провеждането на този референдум не беше лош. Но беше ясно още от самото начало, че такъв референдум няма да се проведе", заяви конституционалистът и обърна внимание върху текст от Закона за прякото участие на гражданите за съвместяването на гласуването с друг вот:

"Е, вие представяте ли си на местните избори миналата година да се беше поставил този въпрос за референдума и политическата сила, която е инициирала този референдум, участва във всичките 265 общини със свои кандидатски листи? А още повече тази година въпросът за референдума да бъде поставен на гласуване заедно с евроизборите? Приемаме, че политическата целесъобразност винаги ще надделее над всякакви юридически мотиви. Може да е ужасно, но е факт. Такива сметки са правени в някои политически среди, без съмнение."

Според проф. Киров решението на КС за референдума е отнело време, колкото "почти цяла бременност".

По казуса с Мартин Божанов – Нотариуса, проф. Киров допусна, че най-вероятно "нотариусът" не е само един, "най-вероятно са много".

"Този случай ни кара да мислим в една посока, която не е много приятна и за юристите, и магистратите, но и за политиците – оказва се, че каквато и институционална реформа да направим, това няма да доведе до възцаряване на справедливост в нашето общество и държава, защото проблемът не е в институциите, а в хората. Кадрите решават всичко в крайна сметка."

"Въпросната персона – Божанов, е шетал из съдебната власт. Той сам не може да постигне резултат. Той го постига с помощта на определени магистрати. Това е симптоматично. Кой беше първият случай, когато капакът на тенджерата се повдигна и от нея излезе пара? Красьо Черния. След Красьо Черния осемте, десетте, двайсетте джуджета. Сега с Нотариуса. Трябва да се замислим, че проблемът не е институционален."

След случая "Красьо Черния" много магистрати се простиха със своите кресла в съдебната власт. Сега да видим докъде ще се стигне, допълни той.

Правилно е да се създаде анкетна комисия. Парламентът няма друг инструментариум, с който да работи, каза още Пламен Киров.

"Всъщност, нямаме външна политика, но искаме външен министър", изтъкна проф. Киров по повод друг актуален проблем – препирните сред управляващите кой да оглави МВнР.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04