Изложба с най-интересните археологически находки от миналата година вече е подредена в Националния археологически институт с музей при БАН.
Откриването на експозицията ще е на 14-и февруари, поводът е професионалния празник на археолога, който е на тази дата. Това е 17-ата национална археологическа изложба и в нея са включени над 400 експоната от 30 обекта, притежание на 23 исторически и археологически музеи в цялата страна. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново. Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“.
Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб „Урдовиза“.
17-тата изложба „Българска археология“ е плод на съвместната работа и партньорството с 23 исторически и археологически музеи в цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са: Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“, Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Приморско, Провадия, Чипровци и Чирпан, и Музеят на родопския карст, Чепеларе.
“Българска археология 2023” се открива на 14 февруари (сряда), от 18.00 ч. и ще бъде отворена за посетители до 26 май 2024 г. в Централна зала на НАИМ на пл. "Атанас Буров" № 1.
Кои са най-интересните артефакти, които могат да се видят, разказа доц. Камен Бояджиев, ръководител на отдел "Експозиции" в Националния археологически институт с музей при БАН - чуйте в репортажа на Светослава Кузманова в предаването "12+3".
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..
" По скоро няма да има правителство ", изказа мнението си пред БНР журналистът Лъчезар Лисицов от Клуб Z. За него крайъгълният камък е Пеевски ...