Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пратеник на БНР в Украйна: Между огъня на агресора и защитниците – истории от ада

8
Бородянка
Снимка: Марта Младенова

"Нямаше храна. Каквото намерехме, деляхме с животните", разказва жителка на Ирпин, едно от населените места в Киевска област, които първи усещат ужаса на войната. Преживяват го, докато армията на агресора се опитва да превземе столицата Киев. Гостомел, Ирпин, Буча и Бородянка се превърнаха в символ на руската жестокост срещу украинския народ. Четирите населени места се намират на около половин час едно от друго, като помежду им има още по-малки селища, където ужасът също идва безпощадно. Повечето хора, попаднали под окупация, не искат да се връщат към спомените си. Очите им обаче се изпълват с печал. Не със сълзи, които отдавна са изплакани, а с болка и печал.

Бородянка

Всъщност, всичко започва в Гостомел, където има летище. Падат ракети, взривовете са почти постоянни. „Виждахме го с очите си, обстрелваха ни с авиация, но не можехме да повярваме“, спомня си жителка на малкото населено място, която срещам в Буча.

Трагедията повлича всичко и всеки. След Гостомел руските войници напредват и окупират малките населени места, докато местните жители се крият с вярата, че всичко ще приключи за няколко дни. „Но, уви, не стана така“, казват всички и признават, че вече не знаят колко дълго ще продължи войната на Русия срещу Украйна.

В подземието – студ, глад и неизвестност

Независимо в кое населено място в региона се намират, в първите дни от нападението хората се крият в мазета си. Стоят там с дни, дори седмици, докато трябва да вземат тежкото решение дали да рискуват да излязат и да опитат да избягат, или да останат и да преживеят, каквото предстои. Неизвестността е по-жестока от глада и студа.

„Но това си е нашата къща, трябваше да я пазим“, е честият отговор на местните жители. А жената от Ирпин, която е делила храната си с кучетата и котките на съседите, си спомня, че тяхната къща е била съвсем близо до руските войски и попадат между вражеския огън и отбранителните изстрели на украинските защитници. „Знаехме, че ще дойдат да ни освободят“, спомня си възрастната дама. И това се случва за населените места около Киев, но войната не свършва. 

В Бородянка възрастна жена се връща към спомените си, когато се крие в подземието на вилата си в близост до града: „Виждахме танковете, които минаваха и не свършваха“. Благодарна е на бога, че е останала жива и че има подслон. И докато показва разрушенията в дома си на снимки от мобилния си телефон, обяснява, че всичко е откраднато, включително вилиците и лъжиците на семейството й.

Няколко дни след началото на окупацията съпругът й помага на 17 души да се евакуират с товарния бус, който притежава. Именно с него той съпроводи екипа на БНР до руините в Бородянка.

Скотове, изкопайте си гробовете. Идва краят ви!

Написан на ръка върху лист хартия, надписът е поставен в напълно разрушен жилищен блок в Бородянка. В населеното място все още има множество сгради, които не са възстановени или не са разрушени, за да бъдат изградени изцяло наново. Стъклата на прозорците липсват навсякъде заради силните взривове, вратите са избити, стените на много места са напълно разрушени. По сградите висят кабели, дограми, виждат се маси и столове, дрехи.

Видно е, че в тях са влизали хора след отблъскването на руските войски. Доказва го поставеният лист хартия на разрушената стена, както и снимките, които жената пази в мобилния си телефон. Дори доближаването до тези сгради обаче е опасно, тъй като на места се вижда как е възможно всеки момент да падне фрагмент от стена, настилка, висяща дограма или маса в някогашна кухня, която вече няма стена.


Буча – 33 дни под окупация

За разлика от Бородянка в Буча и Ирпин възстановителните дейности започват много по-бързо. Дарители от държави от цяла Европа се включват в конкретни проекти за възстановителни дейности за даден обект. От местната администрация използват и ресурсите, които има по вече започнати преди руската инвазия проекти.

В първите дни на войната Буча опустява – хората или са избити, или напускат града, като остават много малък процент от местните жители. Предприемат се действия по осигуряването на най-необходимото на останалите в града. „Сега сградите са възстановени, но всеки път, когато мина, ги виждам такива, каквито ги оставиха окупаторите“, коментира млада жена. Нея началото на войната я заварва в Гостомел, но след това се прибира в Буча, където живее със съпруга си.

Църквата в Буча

Църквата в Буча все още е затворена и пуста. По стените й има белези от стрелба. Улиците, които помним от кадрите с телата на загиналите и обгорената тежка бойна техника, вече са почистени и обновени. Те преминават през населеното място, между къщите на хората. Какво е да живееш на улицата, където адът е настъпил? Думите са безсилни да го опишат. 

Репортаж на Марта Младенова в предаването ''Нещо повече'' можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: Марта Младенова

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Преди и след": Истории за цензуриране, нагаждане и неудобни писатели

Какъв е пътят на една книга, за да достигне тя до читатели? Ако днес можем да споделяме творчеството през социалните мрежи или лесно да се самоиздаваме, то преди 1989 година съдбата на една книга, а много често и на нейния автор, е съвсем различна. "По времето на социализма ние се снабдявахме и със западни книги. По какъв начин - крадяхме от..

публикувано на 12.11.25 в 12:41
 Габриела Хутелън

Габриела Хутелън, която иска да свърже българите в Белгия

Да живееш в Белгия и да се чувстваш у дома. Това е възможно - казва нашата сънародничка Габриела Хутелън. Тя е от София, но от пет години живее в едно малко село близо до границата на Белгия с Нидерландия , където я е завела любовта и е създала семейство. Попадайки на новото място, Габриела започнала да търси контакти с наши сънародници,..

публикувано на 11.11.25 в 10:45

"Родопската теснолинейка Септември - Добринище" е вече на книжния пазар

В "Нощен хоризонт" гостува Кристиан Ваклинов, "будител - пазител" на историята и настоящето на единствената работеща теснолинейна жп линия у нас. Той е председател и на Гражданско сдружение "За теснолинейката", създател и на единствения у нас музей на теснолинейката в гара Цепина. В началото на месец октомври Ваклинов издаде и супер луксозната..

публикувано на 10.11.25 в 11:20

Траханата от Пелевун - вкус, който пази традициите живи

Едно ястие от векове събира хората и гради мостове между поколенията – траханата . Позната още от времето на Древна Персия, днес това тестено изкушение не е просто храна, а символ на домашния уют и споделеността. Ивайловградското село Пелевун е сред малкото места у нас, където традицията се пази жива и оживява всяка есен с Празника на..

публикувано на 09.11.25 в 07:35
Мирчихан Мехмед

Мирчихан Мехмед: Чужденците много харесват българските торти

Мирчихан Мехмед или Мери, както всички я наричат е от Русе, но от 15 живее в Белгия. В страната на шоколада, младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което й доставя радост, в удоволствие за другите - да прави десерти, торти и други сладки изкушения . "Как тръгна всичко? Аз торти и..

публикувано на 03.11.25 в 12:28
Проф. Сергей Игнатов

Предстои голямото откриване на Големия египетски музей

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..

публикувано на 29.10.25 в 11:51
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02