Кирил Мартинов: Срещу имената на четиримата в бюлетината ще напиша думата "Хага"

Една от първите стъпки на руските власти след началото на войната в Украйна беше ликвидирането на независимата преса. Държавната думa скоростно и единодушно прие поредица от репресивни закони, което направи работата на критично настроените спрямо властта руски колеги невъзможна. Накратко, в Русия беше въведена военна цензура. Стотици руски журналисти заминаха за съседна Латвия, за да продължат да упражняват професията си без да им се налага да правят компромиси със съвестта си и с професионалните стандарти. Така се роди електронното издание "Новая газета Европа", което наследи легендарния вестник "Новая газета" - една от емблемите на качествената руска журналистика.

Какво е да си журналист в изгнание? Как се пише за събитията в Русия от Латвия? И кои са тайнствените руски журналисти-партизани? От Рига отговаря главният редактор на "Новая газета Европа" Кирил Мартинов в интервю на специалния ни пратеник Ангел Григоров.

Как от "Новая газета", която безспорно е един от символите на независимата руска журналистика и чийто главен редактор Дмитрий Муратов е носител на Нобеловата награда за мир за 2021 година, се роди проектът "Новая газета Европа"? 

През март 2022 година руските власти всъщност въведоха военна цензура. Унищожаваха журналистиката, затвориха около 300 различни по големина издания. Повечето независими медии се опитаха да се преместят в чужбина в пълен състав, за да могат да продължат работа. Цялата гилдия беше принудена да избира между изгнание, затвор и мълчание, т.е. отказ от професията.  

В онзи момент "Новая газета" се оказа в трудно положение. От една страна, към нас бяха насочени голямото внимание, надеждата и доверието на нашите читатели и слушатели. Много хора ни помагаха и финансово. От друга страна, още тогава беше ясно, че това не може да продължи дълго и че ще трябва да се избира между работа в условия на цензура и заминаване в чужбина.  

В "Новая газета" тогава работеха две категории хора: много опитните основатели на вестника - хора на възраст, с 30-годишен трудов стаж - и доскорошни студенти във Висшето училище по икономика - млади идеалисти, постъпили в навечерието на войната, мечтаеха честно да упражняват журналистическата професия и да променят света към по-добро.  

"Новая газета Европа" възникна в резултат от невъзможността всички заедно да направят един и същи избор. Повечето хора от старото поколение не искаха или не можеха да напуснат Русия по лични, екзистенциални или семейни причини.  Повечето млади сътрудници на "Новая газета" заминаха в чужбина, за да работят без цензура. Някак си се синхронизирахме. На 28 март 2022 година излезе последният брой на "Новая газета" с нормален тираж. На 7 април пуснахме първо канал в "Телеграм", а 10 дни по-късно и сайта на "Новая газета Европа".  

С какво се занимава в момента Дмитрий Муратов, който избра да остане в Москва? 

След като руските власти обявиха Дмитрий Муратов за чуждестранен агент, той се оттегли от поста главен редактор на "Новая газета", за да не се прехвърли това клеймо и върху изданието. "Новая газета" продължава да съществува в Русия. Издава се в малък тираж, след като й отнеха лиценза - по-малко от 1000 бройки - за да не се регистрира в надзорните органи. Колегите правят сайт, пишат в социалните мрежи и изпращат по мейла писма до лоялната ни аудитория. "Новая газета" в Русия отразява темите, по които може да се пише в условията на военна цензура. През последните седмици например "Новая газета" отразява т.нар. предизборна кампания. Мисля, че това, което правят колегите в Москва, е изключително важно за духа на лоялните читатели на "Новая газета".

Как пишете за Русия от Латвия, където се намирате в момента? 

Първо, руските медии масово се ориентира към т.нар. дата-журналистика, когато в социални медии и бази данни със свободен или полусвободен достъп намираме някакви връзки, на основата на които можем да разказваме истории. Ще дам пример. Направихме анализ на полицейското насилие в Русия през 2023 година на базата на официалната информация от съдилищата. Оказа се, че за една година в Русия то е довело до смъртта на 70 души. Това е ужасно равнище. 

Вторият начин е работата ни с хора, които бих нарекъл репортери партизани - които не казват на никого, че работят с нас, нямат акредитации и изобщо не са защитени от закона, използват псевдоними и се свързват с редакцията чрез защитени канали. В Русия има много такива хора. Те работят за независими медии в различните региони, защото хората все пак имат някаква представа за професионалното си достойнство. Ако не искаш да работиш за пропагандата, не си готов да се откажеш от професията и не искаш или не можеш да заминеш в чужбина, значи трябва да станеш репортер партизанин.  

Третият начин е дистанционната журналистика. Разбира се, тя не е съвършена, но е по-добре от нищо. Свързваш се със събеседниците чрез социалните медии, чрез Zoom или по телефона и получаваш някаква картинка от мястото на събитието, макар че не можеш да отидеш там.  

През последните две години намерихте ли отговор на въпроса защо Владимир Путин започна войната в Украйна? 

Да, мисля, че има няколко прости отговора. От една страна, той иска да остане на власт вечно. Властта му се укрепи след анексирането на Крим през 2014 г., когато мнозина в Русия бяха доволни. Западът се примири с това - въведе някакви козметични санкции, но като цяло нищо не се промени. На Путин много му хареса това, което стана след 2014 г. Той успя да неутрализира обществените настроения, които се свеждаха до това, че е омръзнал на всички. В Москва имаше масови протести, след като Путин се върна на власт след Медведев. Но през 2014 г. всички отново го обикнаха. Мисля, че реши, че "можем да повторим", както гласи един от техните глупави и престъпни лозунги.  

Доколкото разбирам, той не си дава сметка за това какви престъпления е санкционирал и какви престъпления са извършили руските окупационни сили. Безспорно му докладват нещо, но мисля, че получава онази картина на реалността, в която му се иска да вярва. Не казвам, че някой го заблуждава, но неговата представа за случилото се изглежда много благоприлично. Вероятно само може да се досеща каква кървава трагедия и каква катастрофа е причинил и на двата народа.  

Всъщност става дума за диктатор, който не може да се откаже от властта си, защото се страхува. Оказва се, че колкото по-дълго време си на власт, толкова повече се страхуваш да се откажеш от нея. Получава се омагьосан кръг. Струва ми се, че за да не мисли за катастрофата, която причини, той започна все повече да обяснява случилото се с някакви псевдоисторически концепции. Например българите са нападали Византия или нещо от сорта и следователно трябва да предприемем определени действия. За Путин това е много логично, защото го отдалечава от реалността, в която се оказахме.  

Когато започна войната, някои анализатори, които очевидно не познават добре Русия, прогнозираха, че икономиката ще рухне под тежестта на санкциите, а недоволните руснаци ще излязат на улицата и ще свалят Путин. Икономиката не рухна, повечето руснаци продължават да подкрепят Путин, руската армия подобрява позициите си на фронта, американската помощ за Украйна засега остава блокирана, а Доналд Тръмп може да стане следващият президент на Съединените щати. Понякога си мисля, че може би Путин правилно си е направил стратегическите разчети.  

Мисля, че това, което наблюдаваме в началото на тази година, не е разчет, а късмет. Мисля, че на самата Русия е нанесена чудовищна и непоправима вреда, която ще я погребе в средносрочна перспектива. Не зная дали и кога ще рухне икономиката, но виждаме, че човешкият потенциал стремително изчезва. По различни оценки в чужбина са заминали стотици хиляди от най-активните, професионално подготвени и способни да си намерят работа извън Руската федерация: IT-специалисти, учени. Пресметнахме по открити данни, че през последните две години 2500 учени със западни публикации са напуснали Русия. 

Много хора загинаха във войната или бяха тежко ранени. Това е най-голямата война, в която Русия участва след Втората световна война. Бизнесът продължава да бяга. Пазарната икономика практически не функционира, защото износителите на суровини например трябва да връщат в бюджета така наречените си свръхдоходи. От време на време Путин дава забележителни указания като например: "Хайде да отворим на 1 септември в Русия училище за изследване на изкуствения интелект на световно равнище!" Изглежда мисли, че за целта е необходимо само волево усилие, след което мигновено ще се появят първо специалистите, а после и технологиите. Това е пълно неразбиране на устройството на съвременния свят, в който мозъците и капиталът се ценят много повече от териториите.  

Боя се, че за съжаление Путин издаде на Русия еднопосочен билет, даже и да може да води тази война още дълго време и да причини много зло на Украйна, на други свои съседи и на самата Русия. Съмнявам се, че Русия ще се оправи някога. Едно от нещата, на които си струва да се обърне внимание, е, че тя е страната с най-възрастно население от тези, които някога са започвали агресивни войни от такъв мащаб. Средната възраст на руснаците е около 40 години. Изобщо не е случайно, че хората, които се оказват в путиновата армия като наемници или мобилизирани, са 35-годишни мъже. Просто защото в Русия други няма.  

Соченият за антивоенен кандидат Борис Надеждин не беше регистриран за участие в президентските избори. Какво всъщност стоеше зад кандидатурата му - кремълски проект, съгласуван с Кремъл проект или нещо друго? 

Мисля, че в началото Надеждин е провел серия от консултации във връзка с кандидатирането си: ще му пречат ли, какви са рисковете, на каква подкрепа може да разчита. След тези консултации се е задействал ходът на историята. Видяхме не само при Надеждин, но и при съвсем неизвестната Екатерина Дунцова - местен политик от Тверска област - че на тези избори хората имат нужда от антивоенен кандидат. Стотици хиляди бяха готови да подкрепят когото и да било, стига да казва, че целта му е да стане президент, за да спре войната. Всеки кандидат, който предложи такава програма, веднага става втори по популярност след Путин. 

Моята хипотеза по повод кампанията на Надеждин е, че ако в началото е имал някакви гаранции за личната си безопасност, с увеличаването на подкрепата за него се увеличаваха и претенциите: че не си върши работата, че не спазва договореностите, че много обижда администрацията на президента. След това той беше отстранен, макар че мнозина до последния момент твърдяха, че ще му разрешат да участва в изборите, за да покажат, че няма антивоенна опозиция или ако има, тя е в рамките само на 2 процента. Както виждаме, руските власти решиха да не рискуват, защото е очевидно, че още половин месец антивоенна агитация може да доведе до непредсказуеми и опасни последици.  

Надеждин беше обявен за кандидат на мира, но той ясно заяви, че не възнамерява да връща на Украйна анексираните територии. Путин също е за мир, но при условията на Русия. Каква тогава е разликата между двамата? 

Разбирам тези претенции от страна на украинците и на представителите на европейските държави, но трябва да се има предвид, че ако някой каже открито, че планира да върне Крим, ще попадне под ударите на Наказателния кодекс. Тогава Надеждин нямаше имунитет, а и имунитетът на кандидат президента може да бъде свален във всеки един момент. Не мисля, че това е негово дълбоко убеждение, а опит да отговори на въпроса без да нарушава закона.  

Какво трябва да знаем за тримата кандидати, които бяха допуснати до изборите заедно с Владимир Путин: лидера на Либерално-демократическата партия и наследник на Владимир Жириновски Леонид Слуцки, комуниста Николай Харитонов и Владислав Даванков от партията "Новите хора"? 

Четирима путинисти ще се съревновават кой най-много обича действащия президент. Разбира се, много е трудно някой да обича Путин повече, отколкото самият той обича себе си. Харитонов и Слуцки със сигурност претендират за този статут. Даванков играе ролята на либерален путинист, който не спори с президента по важните въпроси като войната и анексията. В същото време има всякакви "вредни идеи", които са насочени към по-младата и образована аудитория. Даванков се опитва да се различава от останалите, но не мисля, че ще му се получи. Видяхме, че по всички ключови въпроси, свързани с войната, неговата парламентарна фракция "Новите хора" и самият той гласуваха както се полага на всеки руски депутат, а именно "единодушно за".  

Едва ли има съмнение кой ще бъде следващият президент на Русия. Какво ще направят избирателите, които не подкрепят Владимир Путин? 

Мисля, че изборите могат да бъдат използвани като платформа за антивоенен митинг, който изпълнява две, или даже три функции. От една страна, руснаците могат да използват вота не по предназначение - да гласуват за един от четиримата кандидати. А за да изразят протеста си с делегитимиране на процедурата. Второ, много е важно хората да се срещнат така, както се срещнаха при събирането на подписите в подкрепа на Надеждин. Ако се получи, на 17 март ще имаме втори такъв митинг по време на избори. По принцип за международната общност е важно да види стотици хиляди или дори милиони руснаци, които се възползват от откриването на избирателните секции, за да покажат отношението си към войната.  

Акцията "По обед срещу Путин" предполага всички хора, които са против диктатурата и войната и подкрепят мира в Украйна, да отидат до избирателните секции в 12,00 ч на 17 март - последния ден от многодневното гласуване. Там те трябва да решат какво да направят с бюлетините. Аз ще гласувам тук в Рига и мисля срещу имената на четиримата кандидати в бюлетината да напиша думата "Хага".