„Ако успея да вложа в един кадър природното и произведеното от човека - това за мен е най-стойностният кадър“, каза той в интервю за програма "Хоризонт":
„Винаги намирам време за фотографията! Много от моите кадри са точно с транспортна насоченост - било залез, от който идва трамвай или тролей, или автобус. Или изгрев, или залез, т.е. винаги се стремя да съчетая превозното средство с пейзажа. Отново романтика - обичам природата, обичам изгревите и залезите! Точният ъгъл, точната композиция, точната светлина като се стремя винаги да правя кадрите, така че след това да не се налага допълнителна обработка с различни програми“.
За БНР дългогодишният ватман разказа и как още от дете се е влюбил в трамваите, в които се е возел:
„През зимните месеци, поне по думите на майка ми, не съм можел да стоя на едно място вкъщи и се е налагало да ме изкарва на разходка и тя е решавала да ме качва на даден трамвай - от най-близката спирка до вкъщи пътуваме, а след това се прехвърляме и така кръгчета сме правили, които вероятно са породили моята любов към тези превозни средства.“
На мястото на ватмана реших да седна също по това време, добави Бабамов:
„Въртейки се с трамвая, аз започнах да обикалям из целия град с всички възможни линии - беше интересно да стоя просто зад кабината и да наблюдавам как водачите управляват мотрисата. И с времето се запознах с много ватмани, станахме си приятели и близки - даваха ми да карам понеже времената тогава бяха много по-различни. Но въпреки това запазих стимула да постигнат тази цел, изкарах курс-квалификация за водачи на трамвайна мотриса и започнах работа към Столичния електротранспорт“.
„В началото се возех на трамвай №5 и трамвай №10, понеже преди години въртяха до вкъщи, а сега управлявам старите мотриси, които се помещават и домуват в Трамвайно депо "Банишора", добави Михаил, който предпочита старите пред новите трамваи:
„Новите са един компютър, който когато реши да се повреди, ти не можеш да направиш нищо, докато при старата машина, която е механична - при изгорял двигател или при скъсан карданен вал, ти пак си способен и имаш възможността да я прибереш на собствен ход до парка, в който домува или в най-близката база, за да не задръства движението по улицата“.
„Старите трамваи носят в себе си много история - те носят аромата на старото време, имат чар и са превозили може би милиони пътници, изминали са милиони километри“, подчерта Бабамов:
„Софийският трамвай е обиколил света няколко пъти! Въпросните трамваи съществуват някъде от 1985-та, а тези, с които аз съм израснал вече отдавна не са сред живите, "Мир на тенекиите им!, както се казва. Те са създадени може би 70-те години на миналия век, а тези, които все още се движат, но са все по-рядко срещани, са произведени през 80-те. Но най-старите, които са в движение, понеже имаме и два налични ретро трамвая от едно време - тях не съм имал удоволствието да карам!“.
По думите му те са „малко по-специфични откъм управление, понеже са по-тежки, тъй като навремето всичко е било желязо и дърво“:
„Абсолютно автентични са на вид, реставрирани са почти изцяло. Два различни модела са като едното трамвайче е просто вагонче, моторно, а другото има и едно дървено ремаркенце, което е много сладко и създава реално една композиция. Преди повечето трамваи са били с отделно ремарке, вратите са се отваряли сами от пътниците. Хората са тичали по улицата, за да се качат на трамвая в движение, понеже скоростите са били изключително ниски. Имало е и перденца, което придава още по-голяма романтика на возенето в такава мотриса. Навремето са ги произвеждали и може би са гледали от една страна да е функционално за тогавашната епоха, а от друга страна е имало чар и уют в самия пътнически салон“.
В ефира на "Хоризонт" Бабамов обясни и защо днес още можем да видим пердета в трамвая:
„Ватманите на старите трамваи имат пердета, понеже кабината не е със затъмнено стъкло - никой не обича да бъде наблюдаван по време на движение. Освен това вечер, когато се пусне осветлението за пътниците, тази светлина рефлектира в челното стъкло и пречи на видимостта на водача напред да наблюдава пътната обстановка - винаги един водач трябва да бъде съсредоточен в пътя, както и да чува какво се случва с машината“.
„Винаги очите и ушите на водача трябва да са на 100“, изтъкна Михаил, както и че е изключително опасно да се пресича пред трамвай „или каквото и да било превозно средство на градския транспорт най-вече, понеже те са големи и тежки“.
„Със слушалки, без да се огледа човек и с телефон в ръка - това е абсолютно недопустимо и е стрес, както за водача, който трябва да спре аварийно, така и за човека, ако се случи нещо“, каза Бабамов, както и напомни, че „в Наредбата за пътна безопасност и в Закона за движение по пътищата ясно е вписано това, че трамваят е с предимство дори пред пешеходец“.
В момента Михаил е част и от екипа на Столичния тролейбусен транспорт, т.е. следващото му професионално поприще е тролеят. По думите му в София този вид транспорт е най-развит – „с най-много линии, най-много нови тролейбуси, като разбира се имаме все още и шест броя, ако не се лъжа от класическият "Икарус 280 Т".
Работил е в сферата и в чужбина, където придобива и квалификацията си да управление на автобуси:
„Заминаването ми в Германия беше породено от моето желание да видя как живеят хората извън България. Там фирмата, в която работех, беше частна, като спомагателна на градския транспорт и предоставяше възможност да изкараш шофьорски курс за автобус. Курсовете там и в България нямат абсолютно нищо общо – учи се от дебели учебници на немски и ако не си се научил, плащаш след товадоста сериозна сума, за да се явиш на поправителен изпит. Изкарах си изпита успешно със сертификат, а след това имаш теория, която може да изкараш на различни езици и после трети, заключителен изпит пак се състои от две части – практика с теоретична част преди кормуването. И след като изкарах курса се преместих от поделението с малките бусчета към градските линии. За отрицателно време свикнах с габаритите на машината, може би защото съм имал много малък и бегъл допир с тир“.
По думите му, в Германия „нещата са много уредени специално в тази сфера - човек има сигурност на работното място, има спокойствие и управлява изцяло чисто нови машини. Има и дрескод, т.е.униформено облекло, което носиш с удоволствие“.
„В Германия управлявахме едни по-специфични състави, които се състояха от къс автобус, за който имаше закачено ремарке и цялата тази композиция беше 23 метра, което си е наистина пищен размер. Наистина се влюбих в тази машина без изобщо да очаквам някога или да съм мислел, че ще стигна до момент“, каза още Михаил Бабамов.
„Ти ръководиш машината, ти казваш накъде тя ще отиде, докато при трамвая разликата е, че първите 5 години трамваят управляват теб, а след като навършиш 5 години като ватман - ти започваш да управляваш трамвая. И в това има много логика, защото трамваят се кара лесно, но се спират трудно поради не толкова доброто сцепление между колелата и релсите, защото са железни“, подчерта той:
„Автобусът пък спира по-лесно и по-бързо, но е много по-отговорно превозно средство, защото наистина там си ти - ти си очите, ушите и всички действия, свързани с комфорта на пътниците!“.
Цялото интервю с Михаил Бабамов може да чуете в звуковия файл.
Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано – какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Тревожното е, че ученици в прогимназиална възраст използват вейпове. Това заяви пред БНР Асен Александров, директор на 51-во училище в София,..
Полицията в Благоевград обяви за издирване 39-годишна жена от село Аврамово, община Якоруда, и 7-годишния и син. Двамата са в неизвестност от 10..
" Европа ще се тръмпизира, въпросът е дали ще се тръмпизира докрай ". Това заяви пред БНР журналистът Мария Спирова, която живее в Лондон. Според..