На 23, 24 и 25 февруари за първи път на сцената на Софийската опера и балет ще се играе операта "Медея" от италианския композитор Луиджи Керубини.
"Медея" е трагична опера в три действия, композирана от Керубини с френско либрето от Франсоа-Беноа Хофман. За първи път операта е изпълнена на 13 март 1797 г. на сцената на театър "Фейдо" в Париж.
Керубини е известен със своите опери, симфонии, религиозни музикални произведения и други композиции. Работил е главно във Франция и е считан за един от най-важните композитори на своето време. Съвременниците му са го определяли като майстор на оперния жанр, а неговите творби често са сравнявани с тези на други големи композитори като Моцарт и Бетовен.
На българска сцена операта "Медея" ще бъде изпълнена под диригентството на италианския композитор Франческо Роза. Той добре познава музикантите от Софийската опера, тъй като от 2008 г. е гост-диригент. Под неговата палка у нас се изпълняват опери от Росини, Лео Делиб, Пучини и Верди. Но за първи път маестро Роза работи по операта "Медея".
При изпълнението на музикалната композиция Франческо Роза не използва голям оркестър. В "Медея" няма да чуете нито тромпети, нито ударни инструменти. Основният звук идва от струнните музикални инструменти.
Подобно мнение споделя и режисьорът на "Медея" – Марко Гандини. Гандини е един от най-емблематичните съвременни режисьор – ученик е на италианския оперен и кино режисьор Франко Дзефирели. Режисира продукции на сцените Талин, Палермо, Женева, Будапеща, Токио, Милано, той е също преподавател и артистичен директор. Работил е с много оперни певци, но забелязва, че не винаги вокалността им е съпроводена от добро сценично присъствие.
За разлика от диригента Франческо Роза режисьорът Марко Гандини за първи път е в България.
Декорът на сцената са дело на италианския сценограф - Андреа Токио.
В първо действие на сцената са разположени пространствено-специфични предмети, които се свързват с образа на Глауче. Второ и трето действие заедно имат съвсем различна атмосфера на осветеност и друга организация на пространството.
Въпреки че Луиджи Керубини е създал някои от най-значимите италиански опери на времето си, като "Медея" и "Лес Деак", след смъртта му интересът към неговата музика отслабва. Оперите му са се считали за сложни и тежки за изпълнение.
През 1953 година на сцената на "Ла Скала" в Милано, под диригентството на Тулио Серафин, знаменитата оперна певица от гръцки произход Мария Калас възражда операта на Керубини след интерпретацията ѝ на образа на Медея.
На сцената на Софийската опера в образа на Медея ще се превъплътят Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Диана Ламар
Любимият на Медея - Язон ще бъде пресъздаден от Даниел Острецов и Даниел Дамянов, а в образа на царя на Коринт Креон ще се превъплътят Петър Найденов и Стефан Димитров.
Един от важните образи в оперната интрига е Нерис, вярната придружителка на Медея, която ще представят Виолета Радомирска и Цвета Сарамбелиева.
Ролята на нежната Глауче, която трябва да се омъжи за Язон, но става жертва на отмъщението на Медея, е поверена на Станислава Момекова и Диана Василева. Сценичните костюми на солистите ще пристигнат директно от ателиетата на модният дизайнер Марио Диче в Италия.
Репортаж на Виктория Петрова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Интервюто на Георги Марков с Лилия Кехайова в предаването ''Нещо повече'' можете да чуете от звуковия файл.
Снимки: Софийската опера и балет
В Чикаго завърши Петият фестивал на българската култура. Организатори на проявата са Конфедерация на бълг. културни организации и дейци в чужбина и Културен център "Българика" - Чикаго. Фестивалът се провежда на всеки две години от 2015 г. насам. Той е част от майските културни тържества, посветени на 24 май. Целта е да се съхранява и..
В Братислава пионерът на електронната музика Жан-Мишел Жар и китаристът на рок групата "Куин" и Брайън Мей ще вземат участие днес в безплатен концерт, с който ще бъде открит Фестивал на науката и изкуствата. На фона на мост във формата на НЛО над река Дунав в словашката столица, шоуто под наслов "Мост от бъдещето" ще постави началото на фестивала..
В Ловеч днес ще се състои седмото издание на Националния фолклорен фестивал „Люлякова ръченица“. Той се организира от местното читалище „Зорница 2010 г. – Нено Щрегарски“ като е продължение на Люляковите празници в Ловеч. Във фестивала ще участват над 400 танцьори от 16 колектива от цялата страна. Като част от фестивала е и откритата в..
В Плевен с инициативата Европейска нощ на музеите и галериите започна програмата за отбелязване празника на града - 15 май. Тази нощ беше по-различна в Плевен – всички музеи и галерии отвориха врати, за да покажат интересни изложби, посветени на Европейската нощ на музеите и галериите. Така символично започнаха и поредицата от..
Бранимир Цаков е тазгодишният носител на голямата награда на кмета на район "Изгрев" д-р Делян Георгиев. Авторитетно жури от Съюза на българските художници номинира пет творби, една от които бе “Пристанище” и бе откупена от кмета. 29-та традиционна изложба на художниците от район „Изгрев“ под патронажа на кмета бе открита официално. Събитието..
Румяна Пелова от Перник е талантлива поетеса и писателка, която нашумя по-късно, но доказа неустоимо таланта си. Стихосбирката "Стихове с вкус на горчиви кайсиеви ядки" е събрала блестящи стихове след надмогване на тежка болест отстрана на авторката и завръщане към живота. Тържеството на духа, на любовта, на лириката е факт. Едно преосмисляне..
Легендарните години на българската авиация и самолетостроене са представени в изложбените зали "Рафаел Михайлов" във Велико Търново. Историци и авиомоделисти ни връщат в годините, когато бойната ни авиация е наброявала 602 самолета и вертолета и още преди това, когато българските авиатори са писали световната история като например, че първият нощен..
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена,..
Отдавна направихме извода, че България се прощава с целта си да влезе в еврозоната през 2025 г. Това каза пред БНР Любомир Дацов, член на..