Красимир Кръстев - Ломски: Докато съществува човекът, ще съществува и изкуството

Човекът и изкуството

Какво е нужно, за да стане светът ни по-добър? Универсалното лекарство за болестите в едно общество винаги е било изкуството. То има уникалната способност, някакъв вид пластичност, с която си пробива път в житейската криза и връща усещането за непреходност, за трайност, за устойчивост. Естетиката и композицията в изкуството са огледален образ на тенденциите в едно общество.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Мая Данчева с Красимир Кръстев – Ломски в ''Нощен Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Какво е магия за щастие - това го измислих, когато направих композицията "Щастието", когато преди години мой приятел ме помоли да направя нещо за специална семейна годишнина и тогава направих мъжкия и женския щъркел заедно, защото тези птици са моногамни и са пример за семейство, което никога не се разделя...

Въобще си мисля, че изкуството е една магия за щастие, поне така го разбирам аз, каза в предаването "Нощен Хоризонт" на БНР Красимир Кръстев – Ломски, скулптор.

Кой е Красимир Кръстев – Ломски

Красимир Кръстев – Ломски се изявява в областта на малката пластика. Ученик е на Георги Чапкънов и е последовател на старите майстори -  реалисти. Неговият творчески поглед се спира на анималистични обекти, барелефи на светци и известни личности, статуетки и бюстове. 

Сред емблематичните му творби са  барелефът на Димитър Маринов в Лом, основоположник на българската етнография, бюст-паметника на д-р Стефан Черкезов, барелефът на Свети Иван Рилски поставен на входа на Рилския манастир, барелефът на цар Иван Асен, поставен на входа на столичното училище, носещо неговото име и на единствения в света паметник на рок легендата Рони Джеймс Дио, открит в град Каварна.

Ломски е творец с деликатен усет към детайла и силна гражданска позиция, заявена от трибуната на изкуството.

Скулптурата

"Около моя живот винаги е имало животни и обичам да ги изобразявам в скулптурите си. А иначе в света на скулптура всичко е като в живота, но някак си по-различно и приказно. Има и добро и лошо, както и в живота, но човек винаги трябва да гледа повече към живота, за да му е хубаво и да е щастлив.

Името Ломски дойде, когато започнах да се изявявам повече самостоятелно като художник имах нужда да се отличавам с нещо уникално, а Чапа, при когото чиракувах ми казваше - "Ломския". А съм от Лом и обичам моя град, и така си остана.

Скулптурата за мен е нещо, заложено на подсъзнателно ниво. Аз не мога да обясня защо обичам да правя скулптура, като се замисля, аз не съм правил май никога друго освен скулптура, откакто съм завършил образованието си. Колкото и трудно да ми е било, не съм се отказвал от нея. Това е нещото, с което човек е орисан, разказа още за БНР Красимир Кръстев - Ломски.

По думите му въпреки наследствеността, всеки човек се ражда с нещо уникално. Много хора нямат смелостта да последват за това, за което са призвани. Иска се кураж, за да можеш да устоиш, защото е трудно в днешния ден човек да се занимава с изкуство в България, изтъкна скулпторът.

Създателите на пластики и монументи днес

"В тези трудни времена скулптурите в България нямат монументални поръчки, да не кажа, че почти малко са случаите на хора, които работят по монументални проекти, аз съм изключително отдаден на малката пластика.

Тя е много по достъпна, повечето хора живеем в ограничени по площ жилища. А монументалното е и много скъпо, скулптурата е като цяло много скъп занаят.

Моят афинитет е към метала. Металът е жив материал, изучавал съм и в технологията, и в леярството, металът може да бъде изкован, той е твърд и силен, но може да е чуплив, това е жив материал...Металът за мен е топъл, на 1300 градуса се топи бронзът, например.

Малката пластика има едно особено светоусещане, има нещо по-интимно от всичко друго, можеш да я сложиш на бюрото си, да я пипнеш. Дори в статичният предмет на изкуството има усещането за живот, а животът е движение. Няма ли живот дори в най-виртуозно направената скулптура, тогава усилията са напразни...

А иначе нашият занаят е доста самотен, но пък радиото е винаги до мен, допълни Ломски.

Предаването на опита

"Докато учех в Академията, аз чиракувах в ателието на Чапа. В Академията най-ценно ми беше обмяната на идеи с преподавателите и състудентите ми, докато при Чапа имах възможността да видя на практика как се случват по най-добрия начин, защото той е виртуозен скулптор. Той почти не говореше за това, което правеше, разказваше весели случки, но според мен, за да се научи човек в нашия занаят, трябва да гледа майсторът как го прави, това е повече от хиляди думи и аз имах това щастие, за което съм благодарен на съдбата си.

Чапа за мен е човекът, който е нагазил най-дълбоко в изкуството, със световни награди по скулптура и той ми отвори вратата към един свят, който за мен беше напълно непознат...

Когато отидох при Чапа аз всъщност отворих врата към голямото изкуство , с много труд, с пет години неуморна работа успях да стъпя на едно ниво, от което вече можех да се развивам и да посмея да се нарека професионалист, сподели още в "Нощен Хоризонт" Красимир Кръстев - Ломски.

Красимир Кръстев - Ломски - Майсторския клас

Изкуството и другите

"Докато съществува човекът, ще съществува и изкуството. Контактът с потребителите на изкуство е много тънка работа. Когато пожелае да има моя работа и е готов да плати цената, аз виждам, че това е човек, който е усетил тази енергия и който има потребност да притежава това нещо...

"Направих майсторски клас с помощта на НФ "Култура". Не съм имал амбициите, че за това ограничено време ще науча някого изцяло, но в два дни минахме доста материал - портрет по натура и гола фигура, все пак успях да маркирам някои основни положения, които съм минавал през целия си професионален път. Получи се една малка магия от изкуство и стана много интересно, тогава разбрах колко велико нещо е да си учител, колко енергия ти се налага да отделиш...

Разрушаването на паметниците и паметта

"Политиката за мене лепкава, гнусна дума и тя е такава, заради нещата, които правят политиците. За съжаление не можем без тях..

Когато една скулптура се превърне в паметник, тя е памет за нещо. Един паметник, който носи паметта за нещо, трябва да остане, за да не бъде загробена тази памет.

Дори и там където обществото ни е свършило не дотам читави неща, трябва се помнят тези неща, най-малкото, за да не се повтарят.

Но явно искаме някои неща да ги забравим, защото не са ни симпатични...Политиците се заиграват с тези наши страсти, за да си вадят дивиденти...

Нещото, което много ме дразни в нашето общество е тази градираща нетърпимост към чуждото мнение. И тази наша разрушителна енергия, искаш да махнеш нещо, защото не го харесваш, но не си готов да предложиш нещо по-добро, с което да го замениш, това не е сериозно...

Галериите в съвременния свят 

"Бих направил изложба, ако има смисъл да я направя. Галериите в България са предимно комерсиални. Държавните галерии не правят откупки на съвременни автори. Това което го имат, то е останало от миналото. Това е много лошо от една страна. От друга страна, превръщайки се в абсолютно комерсиални институции частните галерии, те гледат да свалят цената, за да стане продаваемо изкуството. 

А изкуството е все пак каприз на лукса. То няма как да е евтино, сподели творецът.

От друга страна скулптурата е нещо много скъпо като занимание и трябват много средства, за да се направи тази изложба. Аз работя предимно по поръчки и така оцелявам. Имам кръг от хора, които се интересуват от моята работа и успявам за се изхранвам, не крие Ломски.

Държавна политика и подкрепа за изкуството, в частност и за скулптурата няма. Работи се на парче, а когато има конкурс, той е направен за някого...нещата са много забатачени и ако някой управник поработи в тази посока, бих го уважавал", категоричен е още Красимир Ломски.

Красимир Кръстев - Ломски